Нямаше търпение да свърши и този скучен ден. Има уговорка с Мелодин Цвърчаков за вечеря в някакъв шикозен ресторант. Бяха се запознали случайно и той веднага прояви интерес към нея. Сваляше я малко недодялано, но беше важна личност във висшето общество на града. Канеха го на събития, турнири, рязане на лентички и други светски изяви. Като негова дама, всички я удостояваха с внимание. Известни личности говореха с нея като с равна.

Севернокорейският ресторант с нетипичното име „Тайна щаб-квартира“ предлага приятна атмосфера за ранна вечеря след активен работен ден. Персоналът е вежлив, строг и респектиращ. Фактът, че всеки сервитьор е с военна униформа, осеяна с колани, запасани гранати, ножове и автомат на гърба, няма нищо общо. Обстановката в заведението е доста обрана откъм детайли. Има огромен екран, на който се прожектира засеченото от неизвестен радар. Повечето надписи са на корейски и за средния посетител – напълно неразбираеми. Масите са направени от морски мини със заварен отгоре кръгъл стоманен лист. Столовете са изработени на сходен принцип, но от артилерийски снаряди. Сервитьорите, които не са заети с клиенти, стоят в поза мирно с автомати в ръце пред входа на кухнята. На равни интервали от 37 минути оттам излиза някой с бяла престилка и повече нашивки, поглежда ги, раздава чинии с приготвените поръчки, изръмжава им някаква заповед, те поемат тасовете с димяща храна, отдават чест и тръгват.

Менюто е много разнообразно и съставено от безброй варианти на месно рагу и ориз, но когато си получиш емайлирания тас и го опиташ, винаги имаш едно вкусово усещане за дежа вю. Не се предлагат салати, както и десерти. Не се предлагат и напитки, различни от оризово вино, което има вкус досущ като на совиньон блан, но с много чешмяна вода. Гурманите го наричат „екзотична напитка с дъх на източна култура“.

В 19:00ч. ,Мелодин Цвърчаков уважава чуждата кухня. Бе открил това очароващо място преди няколко месеца и сега седеше с Грета на една малка мина и разказваше за вълнуващия си живот, докато чакаха вечерята. Носеше впита черна тениска, на която с пайети са нарисувани две карти за игра. Животът е бил благосклонен към неговото 143 сантиметрово тяло и коремчето и гърдите му, вкарани в трико и атмосфера с преобладаващ мрак, изглеждат почти като мускули. Фините му пръсти са окичени с масивни златни пръстени с изискани обсидианови акценти и носи гривни, които биха пречупили китката на аматьор. Цялото това имане бе подарък от роднини и приятели на родителите му послучай заветното преминаване от детството на Техникума за крупиета към по-реалния живот, а именно университета в Чирпан – единственото място в света, където може да се научи прочутата „чирпанска розетка“ и „цакането по чирпански“. Целият този инвентар подрънкваше ангажиращо, докато вървеше един средно увлекателен разговор.

- ...и тогава му изкарвам като по чудо едно 40 и ми стигаха. Много тежка игра беше, ама нямаше как. За балканската титла играех. Та това все пак беше четирикратния шампион Запрян Цаков. Как им събрах очите на всички тогава. Само на 23 и вече шампион на балканите по сантасе. После букети, мацки, медали... няма да ти разказвам, за да не ревнуваш. Ха ха ха.

Пискливо-слузестият глас на Мелодин се лееше като джуркан боб по бяла колосана покривка, извадена от скрина на баба за Бъдни вечер. Грета го слушаше с пламнали очи и попиваше всяка дума.

- Общо-взето, сантасето е най-великата игра. Води с много точки пред другите аматьорски игри като покера, блек джек, белот. Дори и „Черен Петър“ не е толкова добра. В началото като избирах между нея и сантасето беше много тежко. С месеци бях като болен. После се случи чудо и Господ ме наведе на правилния път. Изпрати ми категоричен знак. Толкова явен, че не бих могъл да реша грешно.

- Какъв знак?

- Майка ми изпра картите за „Черен Петър“ в пералнята, понеже ги бях забравил в джоба на анцунга си. Тогава всички парченца от мозайката се подредиха. Започнах да играя сантасе всеки ден. Като се отплеснех, дори за класните по „Раздаване“ не се готвех. Останалото е история и величие.

- Онзи ден бях канен на един прием при кмета. Всички важни от града бяха там. Връчиха ми почетен ключодържател за Ключа на града. Това е заради последната ми титла на Универсиадата в Ихтиман. Толкова класи съм над другите, че можех да не отида и пак да спечеля. Бесния ми талант и от разстояние действа.

В този момент пристигна сервитьор, отдаде чест и тупна два кастрона пред тях. Извади една манерка с вино и я сложи по средата на масата до емайлираните чаши. След това отново отдаде чест и с маршова крачка пое към кухнята. Започнаха да се хранят.

Вечерята продължава в същия дух. Мелодин Цвърчаков говори за себе си, за постиженията си, за нещата от живота, за ланците си, за различните чудеса на град Чирпан, където е прекарал студентството си, и други вълнуващи теми. Грета го слуша с благоговение и се опитва да преглъща с разредено вино нерационалния порцион пред себе си. В 10:00ч. Мелодин си поглежда случайно масивния златен часовник и казва, че е време да си тръгва, защото има неотложни ангажименти, свързани със сантасе. Целува Грета по бузата и с горда 143-сантиметрова крачка изчезва през вратата на „Тайна щаб-квартира“, докато глухо си подсвирква известния народен рефрен „Глухарче ли си, нарцис ли си“. Грета се прибира вкъщи и ляга да спи изтощена от емоциите през деня и най-вече от присъствието на Мелодин Цвърчаков.

Гретел лежи с изправена глава на една греда и маха небрежно с опашка. Около нея са се наредили много ухажори, които мъркат, когато ги погледне, защото се надяват те да са избраниците за вечерта. Да бъде високо ценена и желана е нейната съдба. Ангорският котарак Ямболен се приближава и оставя до нея уловен гълъб. Мускулите под искрящата му рижава козина се напрягат, докато търси одобрението в очите й.

Разочарованието му е явно и той се отдръпва с нехарактерна за котка тромавост. Сиамецът Габардин изсумтява с приповдигнат дух. Приближава се до дамата с чиле лилава прежда. Поглежда към Ямболен с явен упрек за глупавия подарък, който е избрал.

Габардин е отхвърлен и съкрушен. Английският сив Нарцис наблюдава цялата ситуация с неприкрита насмешка. На свой ред се приближава с грациозна стъпка към Гретел и оставя в краката й черен нашийник с диаманти.

Гретел и Нарцис вървят по нощните улици и той мърка самодоволно. От една тъмна пресечка, която леко понамирисва на бяло вино, се появява Дездемона с нехайна крачка. Забелязвайки приятелката си, тя се насочва към нея и компаньона й. Козината й продължава да е с неестествени, но приветливи червени оттенъци, което не намалява осезаемото високомерие в поздрава й.

Гретел решава да се намеси, но Нарцис вече е преполовил улицата в търсене на храна. Обръща се към червената котка и с укор казва:

Докато го изричаше, вече се виждаше само една рошава опашка, която се поклащаше лениво. Появи се задъханият Нарцис и попита:

Гретел вирна опашка и избяга към покрива си, оставяйки един разочарован от превратностите на съдбата нарцис.