„...кой нормален я включва на 3...“

„Господарке, добре ли сте?“

„Мисля,че полудявам. Една котка ми говори.“

„Аз съм Гретел, господарке. Аз съм вашата котка. По един или друг начин аз съм вас, макар и да се дърпате много на моменти.“

„Гретел, сънувах странен сън.“

„Знам, и аз бях в него, господарке. Това беше съкровената ви мечта.“

„Беше много истинско.“

„В много отношения то продължава да е истинско, защото този сън е вашата цел.“

„Не знам дали бих издържала, ако я постигна. Много напрежение, изисквания. Някакво чувство за досада ми се загнезди тук вътре.“

„Мисля, че си представяте събитията като плод единствено и само на собствените си усилия. Много често нещата не се случват точно така. Във вашия случай мечтата ви е почти неизпълнима без чужда помощ. Затова беше кошмар.“

„Не разбирам, Гретел.“

„Ако постигнете целта си сама, ще бъдете сама и в онзи кабинет, устоявайки на напора на ежедневните ви задължения. Колкото и да се стараете, винаги обстоятелствата ще ви притискат. Ако ви помагат хората около вас, в онзи кабинет ще има много, които да ви спасят от тълпата.“

„Но аз не искам никой да ми помага. Аз имам потенциала да го направя сама. Не искам с никого да поделям кабинета си.“

„Ако гледате по този начин, няма да има кабинет в края на пътя.“

„Величието, за което съм призвана, не е в „ИМПЕРИУМ“. То е в нещо друго и аз трябва да го открия.“

„Господарке, не обърквайте още повече нещата...“

„Мълчи, Гретел. Виждам го ясно сега. Ще се оженя за милионер. Той ще ми направи корпорация и аз само ще творя, а някой друг ще се занимава с бумащината.“

„Не се заблуждавайте...“

„Аз не се заблуждавам. А и ти си котка. Какво разбираш от корпорации?!“

„Аз съм котка и може да не разбирам от корпорации, но разбирам от вас. А и вие също не разбирате от корпорации. Я вижте на кой хал сте в реалния живот.“

„Я не ми говори така, Гретел. Обиждаш ме!“

„Вие сте си за обиждане. Продължавате да не разбирате. Колкото повече се различаваме в мненията си, толкова по-нещастна ще сте. Аз съм съвестта. Ценностната ви система.“

„Тоест?“

„Аз не разбирам от корпорации или други тривиални неща. Аз съм вашият морален репер. Когато искате да изпълните мечтите си на всяка цена, без значение кой ще пострада, се намесвам аз. И излъчвам нещастие, което усещате вие. Така че или се освестете, или се подгответе за нещастен живот, изпълнен с корпорации.“

Гретел се фръцва и заминава с възмутено вдигната опашка. Грета може да се закълне, че чува „...тъпачка...“, секунди преди тялото на котката да се скрие от погледа й зад ъгъла в коридора.