Пиринчена мъдрост
4 март 2010 (делник)

Участници:

Грета Хoфман
Елвира Пресли
Златна Изумрудена Злеева – знатна дама, плод на българското възпроизводство
Омазан Хайдутов – социален дизайнер, мъдрец и енергиен знахар на частна практика
Шварц
Хор – представителен ансамбъл на стъкларския завод в гр. Белослав

В 8:01ч. Грета Хoфман не обича да става от сън. Няма значение колко часът е. Телефонът й звънеше за добро утро.

„.. мммм... мгмм... още 5 минути...“

С отработен рефлекс спира алармата и се обръща на другата страна. Потъва отново в сън и продължава сюжета, който се развиваше в съня й. Уви, не успя да доразвие вече съвсем избледняващата история, в която май имаше някакъв шлосер, евентуално шах... Изтърва го. Много мразеше недовършените сънища. Иска да си види края на съня, а не се получава. Стиска очи. Напряга се... Край.

„... ох, защо нещата не се случват както аз ги искам... Това я изпълва с недоумение. Желанията й са така нормални и очевидни. И правилни. Ако можех да накарам всички да го разберат... ако можеше...“

След като приключва с хигиенния ритуал се насочва към кафеварката, която е пълна наполовина след Шварц. Докато пие, гледа през прозореца към улицата и си мисли за живота.

Грета поглежда часовника на стената и скача от стола, на който се е отпуснала.

- Сигурни ли сте? – попита невярващо Елвира Пресли.

- Пресли! – подхвана тихо Златна Изумрудена Злеева, защото според нея интелигентните хора не повишават тон. За тях е важен смисълът на думите. – Познаваме се! Не за пръв път работим заедно. Знаеш за моите интереси към мистиката и българския корен във всяко по-важно събитие от световната история. Не си забравила и вълнуващия ни разговор, когато ти доказах чрез силата на думите и познанията си, че Юлий Цезар е бил българин.

При спомена за онези четири часа агония, предвидени за избиране на саксии с дивисил и праскови, Елвира си представи как от тавана виси въже с примка и бездиханното й тяло леко се полюшва в дискретните повеи от климатика. Дори беше проверила откъде да се сдобие с рязана ловна пушка и как да я използва в случай на подобен бъдещ диалог. Провери и колко би лежала в затвора, ако застреля клиент. Оказа се смешно кратко за услугата, която би направила на обществото.

Златна Изумрудена Злеева е стилна жена. Поне така си мисли, а другите виждат, че не е така. Нейният стил е относително лесен и рецептата му е следната: дрехите са в черно и бяло, като се търси делови вид – бяла риза, за да не личи, че понякога има пърхот, и черен панталон, за да не се вижда колко е неблагосклонно времето. Според сезона има черна връхна дреха или голям черен шал, който не пасва на нищо и най-вече на самата нея. Бижутата трябва да са златни, с минимално общо тегло от 400 гр., иначе би изглеждала невзрачна. Освен модата, другата голяма страст на Златна Изумрудена Злеева е да общува на високо интелектуално ниво. Доставя й удоволствие да смайва събеседниците си с думи като „сода бикарбонат“, „балюстрада“ и „интонация“. Съпругът й не разбира стремежа към извисяване. Това я кара да търси близки по дух хора, с които да обменя мисли. Такъв е избраникът на философската й мисъл – Омазан Хайдутов.

По високоговорителя се чува строен женски глас, който с гордост измънква:

И аз като вас съм роден от жена,
за нея съм ангел, за вас – сатана,
животът ужасен направи ме лош,
да търся печалба във тъмната нощ.

На стола до госпожа Злеева левитираше Омазан Хайдутов, днес в ролята на съветник и професионален подкрепящ. На моменти тези роли му се изплъзват, защото има силно присъствие. Толкова силно, че го усещаш няколко светофара преди да завие към теб. Разполага с екстравагантен външен вид: мръсни дънки, шушлякова мантия, импрегнирана със скъп парфюм, и е коронован с пършива грамада от коса, която го издига до завидните за българския мъж 200 сантиметра ръст. Има нисък и бумтящ глас, както и впечатляващ речников запас от думи, характерни за платежоспособните маси.*

- Хром и никел! Представям си го! Като комбинация между къщите на Гауди в Милано и градината Тюйлери в Лондон – се развика екзалтирано той с поглед, отправен някъде толкова далеко, че вероятно вижда поне центъра на Добрич, и с ръце, протегнати високо към притеснително скъпия полюлей, закачен на три метра над него. После вметна дискретно – Нещо ожаднях!

Омазан Хайдутов има богата обща култура. Тя, естествено, не следва голите факти, както е при аматьорите. Понеже не чете книги и списания, той разчита на дочута оттук-оттам информация. Събираното по този начин познание има много плюсове като спестяване на време и конюнктивит. Има и неизброими минуси. Основният е, че тези късчета информация, извадени от контекста, не попълват голямата картина, а са като цветни топчета, които събираш в една кесийка и вадиш само за да впечатлиш другарчетата пред блока. Няколко малки ръчички посягат към мистиката на тъмната торба и вадят по едно топче. Комбинацията от тях прави един нов факт. По този начин Омазан Хайдутов смесваше сгради, места и предназначение по един виртуозен начин, като пренаписваше световната история на изкуството и архитектурата според човека, който е насреща му. Така Айфеловата кула се оказва в Кьолн и там заточват военнопленници през Средновековието. Адриановият вал е стена, разделяща Източна от Западна Германия, а Биг Бен е градският часовник на Констанца. Клиентите му, макар и много разнообразни, са представители изключително и само на платежоспособните маси и имат едно общо нещо, а именно факта, че биха сричали думата „енциклопедия“ и не знаят какво значи „евакуация“. Съвкупността от тези факти му е създала репутация на изключително начетен и извисен мислител, способен да се справи с всеки пространствен и философски казус.

- Това място ще бъде храм на духа и тялото – продължи той по-спокойно. – Място, което заслужаваш, Златна! – млясва демонстративно и добавя – Подгонила ме е някаква жажда... Бих пийнал нещо, ако ви се намира...

- Омазан, говориш толкова красиво! Разбираш нуждите ми – измърка г-жа Злеева.

- Прекрасно – започна Елвира Пресли с тихата надежда да се включи в разговора. – И как по-конкретно си го представяте? Да кажем в артикули и цифри.

Насилствено изтръгнати от знанието и топлината на утопията, гостите поглеждат леко отнесено към нея.

- Омазан, обясни на нашите приятелки това, което ги интересува.

- Деца мои!... надявам се, че нямате нищо против да ви наричам така? Чувствам ви толкова близки, че сте като плът от плътта ми.

- Нека се хванем за ръце! – започна мистичния си ритуал по обяснение мъдрецът – Затворете очите си! Изпразнете умовете си! Уловете неуловимото! Докоснете недостъпното!...

В този момент звънва мобилен телефон... четири чифта очи се отварят и започват да се озъртат. Оказва се, че това е телефонът на Омазан. Той се намусва, докато чете кой го търси. Прокашля се и се отдалечава на няколко крачки встрани. Натиска копчето, за да вдигне.

-Браточка! – развиква се той с тежкарски тон – Къде се изгуби да ти го... да... да... да... както кажеш, пич... ще дойда да ти видя новия баварец, само няма да се притесняваш... офиса ти нали е на същото място... да... до курвите и после вдясно... оки пич... ха ха ха ха ха... да...да... чао, пич!

Три чифта очи гледат втрещено. Рязката промяна от космос на кебапчета с боза е стъписваща.

Омазан Хайдутов приглажда шушляковото си яке, придава си смирен вид, прекосява с една бърза крачка разстоянието до духовната си последователка, хваща ръката й и заговаря с глас, който би смазал дори и пантите на гардероба на баба му:

- Обади се едно момче, което се опитвам да водя по праведния път на истината... но той се съпротивлява... през целия му къс и осеян с насилие живот е бил неправилно насочван. Открих го случайно в една дискотека, където търсех души в нужда. Беше в тоалетната и нуждата му се оказа наистина голяма... ще спра дотук. Не искам да ви отчайвам с паденията, на които съм попадал по света...

Златна Изумрудена Злеева изтрива самотна сълза от дясното си око и с усилие потиска желанието на други да потекат, за да й правят компания. Прегръща духовния си ментор и промълвява:

- Ти си избран от Бога, Омазан! Нека състраданието в сърцето ти никога да не се изчерпи!

Следват няколко часа обяснения, хорово пеене, групова медитация и смятане. Омазан Хайдутов се изнизва с дискретна за ръста си крачка. Когато примерният проект е готов, започва трескаво остойностяване. Изнизва се още час, през който валят идеи и въпроси от бъдещата главна жрица.

- И да има много саксии с лющян и гюзъм. Господин Злеев обожава джуркан боб.

- Сто саксии от всяко стигат ли? – пита Грета.

Космологът се материализира с чаша за уиски в ръка. На дъното й се вижда утайка от зелена течност, която съмнително напомня на утайката от дъното на бутилката с ликьор от индрише, който се пазеше за много специални случаи. Естествено, бутилката е била пълна и запечатана в началото на работния ден. Омазан Хайдутов обича да го черпят. Най-често с неполагащи му се предмети, храни, напитки и услуги. Това засилва имиджа му на философ от друго време, който е „над нещата“. От друга страна, околните имат усещането, че помагат духът му да не слиза от висотите, в които обитава. На съвсем заден и почти необозрим план има и една утаечна мисъл, че са те прекарали. Когато не го черпят, се самообслужва.

- Дъб и кестен! Сто? Момиче, ти не познаваш истинските числа! Великия философ и творец Льо Корбюзие е написал великата книга „Модулатор“, изпълнена с великите числа. Едно от най-важните е 8341***.

- Нека все пак повторим поръчката, за да няма обърквания... –започна Елвира.

- Стомана и бетон! Не може да има объркване, когато се настройваш към космоса!

- Мдам! Така... изреждам отделните артикули, а вие ми казвате бройките във „велики“ числа. Нали така?

- Трябва да стане невероятно! Разберете ме! Душата ми се нуждае от това място.

- Космос и континуум! Тя каза! – изрева Омазан Хайдутов, докато почукваше с жезъла си по пода. При по-внимателно заглеждане се вижда, че това е стар теодолит с изтрити деления, който е бил употребен от слугата на Космоса.

Грета почуква с кокалчета под ръба на масата.

След този ден, изпълнен с бурни преживявания, Грета се запъти към ресторант „Дървен кът“, където имаше среща с Шварц за вечеря.

„Дървен кът“ е сред приличните ресторанти с домашна кухня. Собственикът му Буратин Поатие Резбаров* искаше гостите му да се чувстват като у дома си, и най-вече ако са дърводелци, стругари и резбари. За тази цел храната се сервираше на дървени тезгяси с менегеме, в което са приклещени солта и пипера. Вилиците бяха дървени и едро одялани, но ножове липсваха. За тези, които имат нужда да удребняват насъщния, присъстваха длето и кръгъл чук. Поради фрапантната липса на финес в този процес, на вечерящите се предлагат найлонови престилки на входа, а чиниите са от дебела ламарина. Когато заведението е пълно и е ден за телешко, освен глъчката на голяма група хора в едно помещение се чуват и многобройни удари на чук по длето и на длето по метал. Атмосферата не предразполага към тиха вечеря, спящи деца и решаване на кръстословици, но храната е вкусна и хората от квартала го посещават редовно. Освен обичайните за ресторант услуги, заведението предлага и струг, фреза, набор от шлайфове, шкурки и циркуляр.

- Погледни натам! – кимна с глава Шварц.

- О! – усмихна се Грета – Леля Геновева е напуснала леговището си.

- И ни е довела своето домочадие. Каква радост! Сега остава да се появи и кварталният, да пуснат „Жълт слънчоглед“ и да завъртим едно хоро насред дърводелския натюрел.

- Визуализирах го. Ако се случи, си тръгвам без предупреждение.

- Как върви работата? – поинтересува се Шварц.

- Имахме доста изморително посещение от космоса – въздъхна Грета.

- Нека позная. Омазан Хайдутов и аурата му? – захили се.

- Естествено! Кой друг? Измори ни с присъствието си за пореден път. Голяма част от запасите в хладилника липсват.

- Мдам! Знаем как обича да го черпят.

- Имам късмет, че не се налага да говоря с него и изтрещелите му клиенти. Изтощавам се от такива хора. Жалко, че повечето са като тях... макар и не така... ммм... да кажем мистични.

Шляс! Три събития се случват в рамките на няколко секунди. Под номер едно е звукът на прекалено силен удар с чук. Сребърният медал е за парчето пилешко, което долита от югоизток и каца до пепелника с грацията на свален от хулиган гълъб. Последно, макар не и по важност, е басовият крясък „Мамито ти!“, който се извисява над шума от другите. Шварц започва да се смее на глас. Следва едно припряно „Марине, защо ме излагаш така?“, „Къде отиде?“ и „Ето го там при младежите.“ – и масивна фигура се материализира до масата. Два пръста с размера на панаирни кебапчета от Петров дол се стрелват покрай домакините и сграбчват избягалото пиленце с размер на едра калинка. Високо над тях се измънква нещо като „А, ето къде било!“, безгрижно подсвиркване и дематериализация.

- Ха ха ха! Няма такава ситуация! – коментира Шварц със задъхан фалцет изпод очарования си поглед.

- Оф, как може да се смееш на това? Много е грубо! – отвърна раздразнено Грета.

- Хайде, хайде! Грубо е да ти излеят шкембе чорба в яката на фрака, докато свириш Шопен. Това е слаба ракия. Бъди малко по-положителна. Ежедневието е най-смешната комедия и е безплатна Трябва да й се наслаждаваш.

- Не го намирам за забавно.

- Преди да бъдем прекъснати от летящата храна исках да те попитам нещо. Все се оплакваш колко ти е досадно, изморително и вече не твърде градивно в магазина. Цял живот ли смяташ да работиш в „ИДЕЯ“?

- Не! И ти го знаеш много добре. В един момент ще напусна и ще работя за себе си. Тогава няма да ми казват да поливам саксии с подправки, да слушам плочи с гадна музика, и въобще сама ще си определям всичко. Ще имам богати симпатични клиенти, които ще искат големи проекти.

- И за кога го планираш, ако не е тайна? – попита Шварц сериозно.

- Ами след време. Засега съм млада и не ми се рискува – отвърна с лека досада.

- Ти и преди две години беше млада. Сега си по-малко млада, а след още няколко години ще си още по-малко млада. Колкото повече чакаш, толкова повече имаш за рискуване.

- Ох, какво си ме зачекнал на тази тема? – раздразнено каза Грета.

- Времето минава и никога няма да дойде идеалният момент. Винаги ще има причини да не поемеш риска и така ще се изнижат младостта и ентусиазмът.

- Работя по въпроса! Даже си измислих име на фирмата. „Империум“. Нали е хубаво?

- Не е ли малко претенциозно за нова фирма с един служител?

- Перфектно е! Не знам как някой не го е измислил преди мен.

- Името е десетата стъпка от пътя. Има доста по-важни неща за правене преди да си измислиш име на фирмата. Възползвай се от момента сега. Дори да нямаш клиенти в началото, ще се оправим някак. Мога да издържам и двама ни, докато потръгнат нещата.

- Остави ме на мира! Нищо не разбираш.

- Сигурно! Нали и аз работя за себе си!

Грета не отговаря на тази реплика. Замълчава и отвръща глава от настоятелния поглед на Шварц.

Но Полиандър вече не я слушаше. Беше се съсредоточил до краен предел, взираше се в небето и леко сумтеше. След няколко минути се чуха едновременно два звука. Единият беше гракането на гарвана, а другият – от въртене на автомобилни гуми, създаващи пернишка симфония №3 TDI. Гретел погледна през ръба на покрива да види какво става, a зад гърба й се чу:

На един клон до тях каца кукувица. Странно, предвид късния час. Тя завъртя глава и изцвърча:

Полиандър видимо се ядосва, защото перата на гърба му настръхват, и изсъсква:

Фръцва се и отлита. Полиандър и Гретел чакат мълчаливо явлението. След половин час напрежение котката измяуква:

От една цепнатина излиза доста сдъвкан плъх и върти глава, докато се ориентира.

Когато ги забелязва, гостенинът се насочва към тях и заговаря хлъзгаво:

Ударил на камък, след минутка мълчание плъхът пожелава приятна вечер и се изнизва нанякъде.

Господарката й избира най-подходящия момент, за да отиде до тоалетната и Гретел изчезва. Полиандър стои още няколко минути без да реагира и гледа към точката, където се е намирала събеседничката му.