|
Дебатите около структурирането на спектакъла приключиха
бързо. На мен ми беше пределно ясно – има музикална
драматургия, има спектакъл. И обратното. Отговорността
за това е несподелена и персонална – на музикалния
директор Страцимир Павлов.
Остана изкопчийската работа: да поставя темите и
приоритетите в четирите обособени, като състояния,
части; да селектирам адекватно огромното количество
натрупан визуален материал; да изравня средите на
изображенията, събрани от кол и въже; да вляза в темпото
и да следя за вътрешната логика в 14-те парчета и
връзките между тях.
След кратката историческа разходка в света на визуалните
стандарти от края на 19-ти и началото на 20-ти век се
приземяваме на Балканите, малко преди да се случи
първата модерна война, в която технологиите си разменят
местата със серийните убийци.
Засега публиката се забавлява. Преекспонирано щастие и
нега. Прогресът се измерва с увеличаване на конските
сили и броя на цилидрите. Бензинът е новият наркотик.
Всъщност всичко е реплика на началните кадри от филма на
Бертолучи - ХХ век. Ридаещият шут известява смъртта на
Верди и началото на новата епоха в един стон.
Монохромната картина се накъсва от пламъците на
огненочервените знамена. Останалото го знаем.
Ако не бях шизофренично раздвоен между новата си роля на
продуцент и традиционните си дизайнерски си
предпочитания, всичко щеше да е както обикновено. Работа
като работа. На куп бяха събрани уменията на
американските възпитаници, тренинга на класическите
музиканти и енергията на младите дарования. Продуктът,
който изграждахме, с всичките си амбиции не трябваше да
преминава границата на поп-културата. За мен, това беше
малко сложно. Помогна ми Васил Даскалов. По време на
монтажа, той даваше ценни конструктивни и логични
предложения, които надхвърляха параметрите на преките му
задължения.
Андрей Кулешов се мъчи доста с финалното 3D. Простият на
пръв поглед сториборд постави множество технологични
препятствия. Те пък изискваха нови управленски и
художествени решения под натиска на работния график и
икономическите възможности. Трудното бе, че след бурния
драматургичен и музикален финал, обектите от анимацията
се движеха в среда, лишена от време и звук. Това е почти
самоубийство.
Обаче се получи.
Целият сценичен екип на варненския куклен театър, освен
че оказа пълно съдействие, предложи и непоискани екстри.
Венци и Иван даже се самолишиха от синдикални права.
Пейо Колев предостави безвъзмездно всички изображения от
стара София,
а Красимир Щерев, цигулар и колекционер - почти всичко
за Варна.
Благодаря за свършената работа, платена и/или
доброволна.
Следващият път може и да е по-зле.
Димитър Трайчев
22.05.2012
|
