Какво те привлече да работиш по проекта?
Продуцента, идеята, екипа, музиката.
В какво точно се състоеше работата ти?
В това, няколко хиляди снимки да „облекат” около 14
парчета в перфектен синхрон с музиката на спектакъла.
Освен в предварителната подготовка на мултимедията ти
имаш активно участие и по време на самия спектакъл – кое
е по-трудното от двете?
Ами, по-трудно е да си вършиш собствената работа
отколкото да се месиш в работата на другия.
Каква емоция ти донесе предварителната работа и тази
„в ефир”?
Удоволствие, съответно стрес по време на спектакъла.
Като цяло какво ти донесе работата по проекта?
Предизвикателството се криеше в това, че трябваше да се
направи визия, която няма водеща роля в спектакъла, а е
допълваща и служеща за фон, но фон без който щяха да се
загубят усещанията за епоха и внушението за реалност.
Няма място за изява в такъв тип работа, а само яко
бачкане.
Работата на поддържащия екип остава скрита за
широката публика. Какво обаче трябва да се знае за нея?
Нищо!
Някаква интересна случка от работата ти по този
проект?
Извинявам се на всички за онази репетиция!
Нещо друго?
На екипа пожелавам успех, на тези, които гледаха
спектакъла – благодаря за високата оценка, а на тези,
които им предстои тепърва – приятно гледане.
И на продуцента искам да пожелая още дълги години
работа, все така преливащ от енергия!
Разговор с Васил Даскалов
Варна, 17.05.2012
|