|
„Титаник бенд 100”
Може да е чудо, но и преди шест месеца си представях 90
% от това, което се случи на 04.04.2012 във варненския
куклен театър. Просто разказана история за достойнството
и любовта към музиката. Всички драматургични линии на
спектакъла минават през тази ос. От ежедневния
музикантски фолклор до кардиналното решение да се свири
до последно.
Идеята за спектакъла
Критикът и изследовател на джаза, Владимир Гаджев, водещ
на Варненския джаз фестивал поне от пет години, ни
напомня за връзката на Варна с Титаник и оркестъра на
Уолъс Хартли. Когато излезе неговият фундаментален труд
„Джазът в България. Българите в джаза” реших, че е
срамота да се чака повече.
Идеята за сценария
Получи се нещо като сложна тристранна сделка.
Конструиране на репертоара/ динамика и темпо на
аранжиментите, разгънати във времето /двигателната
култура и актьорските възможности на музикантите в
процес на здраво свирене. Първите две условия бяха
изцяло в ресора на музикалния директор и аранжор
Страцимир Павлов и никой не можеше, а би било и глупаво,
да извършва някакви действия. Сценарият е резултат от
консенсуса, постигнат между мен, Антонела Петрова и
Страцимир Павлов при структуриране на музикалната
драматургия. Винаги ще бъда благодарен на Антонела. Тя
хвърли много енергия в сценария и захрани действието с
живот.
Трудностите на продуцирането
Това не са трудности. Това си е технология. На стари
години дебютирах официално и в този бизнес. За мен
обаче, това не е никакъв бизнес, а чисто набутване.
Някои го наричат мисия. Оглеждаш се наоколо и като не
съзираш друг балък, готов на доброволчески труд, се
хващаш и го правиш. Формулираш в 200 думи това, което
може би ще се случи след 6 месеца, някой ти повярва и
казва ДА, след което с трепет очакваш обещаната сума в
банковата си сметка. А вече преговаряш за репетиционни
зали и графици.
Най-голямата радост от начинанието
Повярваха ми, без никой да чете 200-те думи. Георги
Бонин, Марин Митев, Константин Щерев. Те ми дариха
кредит на доверие. Това няма цена.
В Община Варна четоха всичко, по няколко пъти. Няма как
– администрация.
Отново писах, допълвах, зачерквах. И се случи. Благодаря
на Жана Андреева.
Затова пък представих почти перфектен садомазохистичен
отчет. Аудио, видео, нотна и счетоводна документация,
фотографии. Кой, колко, кога и защо? С описани загуби за
юридическото лице. От моето счетоводство ме гледаха с
подозрение – това не е сделка, никакъв остатък, само
външни разходи и то повече от субсидията. Отговарям –
„Няма как да не потънем, нали сме на „Титаник”.
И накрая за Вера Стойкова – директор на Държавен куклен
театър Варна. Тази жена се държи абсолютно адекватно и
позитивно, все едно, че не е бюджетен служител.
Разбрахме се с половин дума. И екипа, който ни
предостави, беше железен. Хората даваха конструктивни
предложения и съучастваха до края. Просто си станахме
фенове с хората от театъра.
Разочарования
Нямах време за това. Вляза ли в производство, карам я по
кратката процедура.
Опасни кризи
От 1 февруари до 23 март проектът беше в колапс. Просто
е. Ако работата не може да продължи – връщам парите.
Стори ми си постижимо да издрапаме с още малко помощ.
Успяхме.
Смисълът на спектакъла и на усилието
Трябва да се опитва непрестанно. Това е смисълът.
Откажеш ли се, прегазен си на секундата. Защото те
идват. Едните с нафталина, другите с лайфстайла, на два
фронта.
Още до премиерата се самогенерира доброволческа маса от
професионалисти, средно негладни. Това за мен е важно
постижение. Елица Матеева, Росен Донев, Борис Очеретько,
Станислав Евстатиев, Николай Добрев, Мира Арнаудова.
Благодаря!
Откровение
Определям се като средно кротък локален мейнстрийм
артист. Има по-талантливи, има и по-можещи, има
по-знаещи, има и по-умни. Къде сте? Направете нещо!
Димитър Трайчев
Варна, 22.04.2012
|
