|
Това са личните ми предварителни намерения към историите
и героите в спектакъла. Тези линии трябваше да се движат
паралелно. Не постигнахме консенсус със Страцимир Павлов
и Антонела Петрова по този въпрос. След дебати, линия 1
падна в канала. Другите линии се развиха в
последователност. За доброто на музикалната драматургия,
опростихме разказа. Това беше правилно решение Никой от
нас нямаше да допусне музиката да се възприема като фон.
Но и при тази декларирана рехавост на сюжета, зрителите
си търсят историите.
Линия 1. Тук и сега
Постсоц битовизъм.
Линия 2. Тук и тогава
Варна в началото на ХХ век. Баните, мъжката гимназия,
Театърът, Портът.
Линия 3. Там и тогава – вариант А
ХХ век. Имащите. Нямащите. Желаещите също да имат.
Линия 4. Там и тогава – вариант Б
Титаник. Чертежи. Строителство. Пуск. Екстериори.
Интериори. Можещите.
Линия 5. Навсякъде и винаги
Нещо се обърка. Дребни детайли на макро. Breaking Wine
Glass. Slow Motion.
Линия 1. Тук и сега
Деветгодишно момче, напъхано в най-представителните си
дрехи, пътува на задната седалка в средностатистическо
мърляво комби с българска регистрация. Водачът, очевидно
бащата, маневрира между дупките по крайезерния път по
посока Варна. Детето, без видим интерес, регистрира
преминаващия пейзаж. Пие кóла от бутилка, със сламка.
Кóлата е на привършване. То вкарва въздух през сламката
и малкото останала течност се разбълбуква преди дъното
да се покаже безмилостно. Съзерцава бутилката. Доближава
я до устните си под ъгъл. Духа. Произведен е артикулиран
музикален тон. Явно не му е за пръв път. Пръстите му
натискат невидими пистони. Бащата нервно се обръща
назад. Той е леко брадясал и видимо притеснен. Има
проблеми с парите, работата и жените. А това е вече
твърде много за разведен родител. Посяга към жабката за
цигари, отказва се. От там изпадат репродукции на Манцу
и захабен диск от ъглошлайф. Този човек е скулптор.
Преминаваме покрай табелата „Варна – най-добрият град за
живеене”. Навлизаме в кварталите.
Пред входа на панелката, огромна късо подстригана жена
пуши нервно. Облечена е със синтетичен многоцветен
анцуг. Не поздравява преминаващите съседи-пенсионери.
Автомобилът спира пред нея. Тя гаси цигарата с крак. Не
е във възторг от това, което я очаква. Бащата слиза,
отваря багажника, сваля сак, вади 50 лева и ги подава на
жената. Следва гримаса. Това всъщност е успялата му
сестра. Мъжът дава знак на момчето да излиза и подкарва
Астрата сред пушилка от нискокачествена нафта. Тази
сцена е позната на всички участници и никой няма големи
очаквания. Такъв е животът.
Градски транспорт. Леля и племенник, в опит да прекарат
смислено уикенда. Морска градина. Кораби на рейда.
Изхвърлен от прибоя пън. Мятаме камъче, жабките не
стават. Аквариум, риби. Пресъхналата релефна карта на
Черно море. Искам кóла. Купува му се, имаме бюджет. И
тези нямат дребни. Намират се, след сложен бартер.
Течността е изпита. Отново артикулирана музикална фраза.
Лелята поглежда учудено. На връщане подминават магазина
на Левито. На витрината има изложен тромпет. Малкият се
вцепенява. Лелята въздъхва шумно, поглежда към небето и
затваря очи. Господи, и този ли!
Репетиция на училищен духов оркестър. Почивка. Гонитба
по коридора. Разпилени нотни листи. Малкият, свит до
пианото, в ъгъла на класната стая, стиска тромпета –
единствена си опора.
Шумен празник. По стандарт тромпетистите не са в първата
редица. Диагонален възторг в духа на Родченко/Вертов.
„Раковината” след празника. Отново сам. Ниско
октомврийско слънце. Тръгва по плажа, качва се на
порутения мост и съзерцава хоризонта до смрачаване.
Димитър Трайчев
Варна, 07.10.2011
|
