|
Традиционното проучване премина типично за 21 век – през
Гугъл.
Нощите пред монитора дадоха резултат. Сдобихме се
легално с нотния материал от Titanic Song Book.
Снимковият материал за София беше предоставен
безвъзмездно от Пейо Колев – автор и собственик на
безценния сайт „Изгубената България”, за Варна – от
Красимир Щерев, а останалото – по познатия на всеки Save
Picture As начин.
Мрежата ми даде достъп до ценни проучвания на краеведи.
Статии в българската преса ме насочиха към места и хора.
Там открих и текста на песента „Пуста да остане таз
Америка”, станала ключ към спектакъла. Тази песен се е
пяла по събори и панаири от мечкари/гъдулари до началото
на 70-те години на ХХ-ти век. Откритието ме мобилизира и
подлудих всички знаещи в търсене на мелодията.
Достигнахме и до академик Кауфман. Резултат нямаше.
Припомних си, че светът не е само дигитален и
организирах малка експедиция из троянския район в края
на октомври 2011. Беше отпечатан афиш, който приканваше
населението към активно участие. Ако някой знаеше тази
песен, можеше да се обади на посочения телефон, да се
срещнем в удобно за него време и място, за да ни изпее
песента. Обаче времето беше изборно и имахме проблеми с
разпространението на обявата. Справихме се по
нерегламетиран начин и с тази задача, заседнахме зад
троянската сливова и зачакахме. Обажданията бяха малко и
сами тръгнахме в теренно проучване.
Горно Трапе, Терзийско, Гумощник само част от спирките
по пътя на песента. Навсякъде хората активно ни
съдействаха, но отново без резултат. Репликите, с които
ни посрещаха, бяха едни и същи: „Ти, баби, само я почни,
ние ще ти я изкараме”. По-късно научих, че местните
оперират с огромен репертоар и конкретното парче леко им
се губи, особено след няколко ракии. Все пак, в
Терзийско кметицата ни насочи към баба Дена Герджикова.
Заварихме я с две кофи сливи в ръце. Жената се
подготвяше за самотните зимни вечери. Тя ни изпя една
гурбетчийска, в която се споменаваше думата Америка, но
песента беше друга. Записахме 30 минути спомени и песни.
Получи поощрителна награда. Като разбра, че сме от
Варна, благослови града ни, защото внукът взел занаят
там – работил в китайски ресторант и сега отворил
подобен в Троян. Глобализация.
По-късно се добрах до информация, че мечкарите
/мечкадарите/ все още организират мобилни и
несанкционирани мероприятия за ритуално пролетно
подрязване на ноктите на мечките. Както знаем, всички
мечки са в Белица. Остатъците от гилдията просто се
напиват и псуват Бриджит Бардо. Това разказаха и
пенсиониран горски от Дългополско, и детска учителка от
Разградско, и читалищни деятели от Силистренско. И те не
пропуснаха да споменат френската звезда-природозащитник.
Някога тези събори са създавали поминък, макар и
временен, на забравени от бога райони.
Мелодията не намерихме, но Йозеф Хайдн послужи като
чудесна музикална подложка за „Пуста да остане таз
Америка”.
Пуста да остане таз Америка
Пуста на остане таз Америка,
Америка – Северна и Южна,
Америка – печалба голяма,
дето измами тез млади момчета,
млади момчета – отбор юнаци.
Та ги прекара през девет държави,
през девет държави, та в десета.
А в десета параход ги чака.
Па се качили млади момчета,
млади момчета, сто хиляди души.
Вървели три дни и три нощи,
вървели, вървели, досред океана.
Че се задали големи балкани.
Не е било големи балкани,
най е било дебели ледове.
Че ми викат млади момчета:
„Свирете, музика за спомен и слава,
че всички тук ще загинем,
млади и зелени, бели и червени.”
Че е потънал големият параход,
Големият параход с сто хиляди души,
та са всички с параход издавили.
И тоз Минко Ангелов от махала Дулявска,
и тоз Ристо Данчов от махала Тотювска.
Ристо си млада вдовица остави,
Млада Вдовица със две дечица.
Плаче и нарежда млада Вдовица:
„Пуста да остане таз Америка,
Дето ма остави млада вдовица,
млада вдовица с невръстни дечица".
P.S.
Наскоро се запознах със страхотна гъдуларка – Христина
Белева. Тя не водеше мечка, а убийствения китарист Петър
Миланов. Чуйте диска им. Вярвам, че такива хора ще
продължат търсенето.
Димитър Трайчев
Варна, 01.05.2012
|
