|
Краят на тази история е известен на
всеки. Но началото е различно за засегнатите от
събитията в Северния Атлантик през април 1912. Това е
история за една любов, която героите отнасят в
океанските дълбини. Любовта към музиката.
ТИТАНИК БЕНД 100
Звук: Корабни сирени, Увертюрата от „Силата на съдбата”
от Верди, като латерна
Първа музикална част. Западна Европа 1911
Някъде из Западна Европа. Настъпил е ХХ век. На сцената
– нотни пултове, столове, барабани, закачалка.
Участниците се появяват на сцената, един след друг от
различни позиции. Носят калъфи с личните си инструменти.
Музикантите свалят връхните дрехи, остават по жилетки
и/или ризи и сядат по местата си. Маестрото е
последният, които се появява на сцената. Той мъкне
множество папки. От джобчето на фрака му стърчи
диригентската палка. Виолистът пъргаво става от мястото
си, освобождава го от товара и разпределя щимовете по
пултовете. След кратко суетене, необходимият нотен текст
е намерен. Почукване с палка по диригентския пулт.
Музикантите вперват погледи в Маестрото. Репетицията
започва.
Всички следващи диалози се изписват на екрана,
но не се произнасят гласно.
Маестрото: Господа, днес ще започнем репетицията
с популярната песен, посветена на светулката.
01. Glowworm – Паул Линке
Екран: Изкуството в края на XIX век – Сезан, Дега,
Реноар, Сьора…
Маестрото: Нека пробваме Вашето соло.
02. Чардаш – Монти
Екран: Тулуз Лотрек – живопис, рисунки, постери
Маестрото: Господа, моля още веднъж да се върнем
към финала.
03. Баркарола - Офенбах
Екран: Изкуство от началото на XX век – Пикасо, Матис,
Брак, Кандински…
Втора музикална част. Варна 1911.
Уличен музикант свири виртуозно на кларинет захаросан
градски шлагер с елементи на фолклор. Горен спот. Пред
него има шапка. Маестрото се приближава и поднася своя
аплауз след края на пиесата. Навежда се, потупва го по
рамото, казва му нещо на ухо и двамата напускат сцената.
Кларнетистът тичешком се връща да си вземе шапката със
заработеното. Той вече е член на оркестъра.
04. Petite Fleur – Сидни Беше
Екран: Варна – хората от началото на XX век.
Всички: Още едно! Още, още!!!
05. Тити Тати – Стоян Роянов Я-Я
Екран: Варна – местата от началото на XX век.
Камериерка пресича сцената. Рутинни хотелски процедури.
След финала на парчето тя се появява отново. Този път
носи на закачалка Червената рокля. Проба пред
въображаемо огледало. Извън сцената Маестрото небрежно
прехвърля пресата и отпива някакво шери. Поразен от
грациозните движения изпуска вестника и зомбиран тръгва
към пианото.
06. Варна 9/8 – Страцимир Павлов
Екран: Варна – традиции, пазари, хора, празници.
Край на вечерта. Музикантите изваждат кърпички и
почистват инструментите си. Кларнетистът е сред тях и им
показва евтини фокуси. Барабанистът, с гръб към
публиката, прибира четките си. Тества звука на чинелите
с палка и след това опитва маршинг на барабанчето.
Цигуларят: Прекарахме един чудесен месец във
Варна. И свирихме както трябва!
Барабанистът: Но темпото трябва е друго и ритъмът
да е жив!
Цигуларят: Трябват ни песни! И певица. Виж какво
е наоколо.
Маестрото: Спокойно! Ще бъдем готови за София!
Челистът: Шефе, какво е това на яката на ризата?
Трета музикална част. София 1912.
07. The Entertainer – Скот Джоплин
Екран: София от началото на XX век.
Маестрото: За мен е чест да ви представя на една
млада дама!
Запознах се с нея наскоро!
Маестрото излиза от сцената и се връща като води под
ръка Певицата - камериерка. Тя е облечена в същата
червена рокля. Той представя всеки музикант на дамата.
След церемониалното запознаване тя небрежно му подава
тънка луксозна папка. Виждала е десетки пъти как Мери
Пикфорд го прави.
08. Overjoyed - Стиви Уондър
Екран: Алфонс Муха – постери, живопис.
Контрабасистът: Кога и аз ще се запозная с някоя
млада дама?
Виолистът: Когато и ти станеш Маестро.
Контрабасистът: С този инструмент? Нямам никакъв
шанс.
Виолистът: Някой ден и ние можем да бъдем
солисти... или поне внуците ни.
09. The Last Time I fell in Love – Дейвид Фостър
Екран: млади двойки, флирт.
По време на изпълнение през сцената многократно
преминава сервитьор с поднос и бутилка червено
шампанско. В останалото време полира чаши в ъгъла.
Почуква по чашата и се вслушва в отзвучаващия тон.
Започва тихо да си припява. Парчето свършва, Маестрото
се покланя бутафорно и напуска сцената в духа на Каб
Калоуей.
09а. Baby, It’s Cold Outside – Франк Лосер
Сервитьорът продължава да импровизира върху темата.
Певицата го чува и те запяват заедно. Шефът се връща
разгневен. Нестроен финал. Сервитьорът моментално
изчезва.
Певицата: Не е ли страхотен! Нека да го вземем с
нас!
Маестрото: Забрави, и без това сме с двама
повече!
Маестрото с досада посочва нова тестова пиеса.
10. Alexander's Ragtime Band – Ървинг Бърлин
Екран: автомобили, влакове, самолети, улици и хора.
Певицата: Моля те, моля те!
Маестрото: Май си падаш по него. Не мога да
повярвам.
11. Jalousie Tango – Джейкъб Гейд
Сервитьорът: Господин Хартли! Имате телеграма от
Лондон!
Подава телеграмата на Маестрото.
Телеграма. Текст зад кадър, гласът на Стоян
Радев:
„Уважаеми господин Хартли, от името на сър Джоузеф Брус
Исмей, президент на „Уайт стар лайн”, сме упълномощени
да Ви съобщим, че Вие и оркестърът, ръководен от Вас,
сте избрани да представяте компанията при първото
плаване на най-новия и най голям параход в света
ТИТАНИК. Очакваме Ви в Главния офис на 29.02.1912 за
подписване на договора.
Патрик О’ Конър, директор на правния отдел на Уайт стар
лайн.”
Сервитьорът отваря бутилка, разлива на всички.
Маестрото: Наздраве, за носителя на добрата вест!
Знаеш ли, промених мнението си. Идваш с нас!
Четвърта музикална част. Титаник 1910-1912.
12. My Heart Will Go On / Die Fledermaus / Grand
Waltz –
Джеймс Хорнър / Й. Щраус / Ф. Лехар
Екран: Белфаст, Титаник – чертежи, строеж, интериор,
танци, балове.
Сервитьорът, вече Певец, и Певицата се срещат в средата
на сцената.
С валсова стъпка разглеждат чудото на прогреса.
13. Nobody Hold Me Down – музика и текст Нейчо
Петров - Реджи
Екран: Саутхемптън 10.04.1912, Титаник – отплаване,
емигранти.
Певецът и Певицата се появяват на сцената със спасителни
жилетки и мегафон. Качен на стол, Певецът многократно и
ритмично изкрещява ужасната новина.
14. Kashmir/ Серенада – Джими Пейдж / Й. Хайдн
Екран: Бързо превъртане на всички кадри в обратен ред /
световната преса за Титаник.
Екран: 3D анимация. Каданс. Падане на винена чаша и удар
в метална повърхност. Това е плоча с логото „Титаник
бенд 100”. Чашата бавно се разрушава. Камерата е в
непрекъснато движение и се изтегля спираловидно, заедно
с отшумяващия звук на корабни двигатели.
15. Evening Prayer – Енгълбърт Хъмпърдинг
Екран: Списък на българските жертви.
Напевно четене текста на песента „Пуста да остане таз
Америка”.
Звук: Увертюрата от „Силата на съдбата” от Верди,
като латерна, но този път под водата, звуци на сини
китове.
Корабните сирени за финал.
Димитър Трайчев
Антонела Петрова
Варна, 10.10.2011
|
