|
Английският капитан Годфри Родс (Godfrey Rhodes)1 е член
на военната (и научна) комисия, акредитирана към султан
Абдул-Меджид (1839–1861) от кралицата на Испания Изабела
ІІ (1833–1868). Тя е ръководена от испанския генерал
Хуан Прим2 и има за задача да инспектира османската
армия в Европейска Турция в навечерието на Кримската
война (1853–1856 г.)3. След като инспектира части на
турската армия и военната болница в Константинопол, през
Одрин, Пловдив и Шипченския проход на 22 септември 1853
г., комисията пристига в лагера на Омер паша4 в Шумен.
Тук тя инспектира египетския корпус на Селим паша. От
Шумен през Разград комисията пристига в Тутракан, където
става свидетел на военните операции на левия бряг на
Дунав между турските войски, командвани от Омер паша и
части на 4-ти корпус на руската армия, командвани от
генералa от инфантерията Даненберг. На 24 ноември 1853
г. капитан Родс потегля от Шумен през Ени пазар, Ясъ
тепе и Девня (Река Девня) за Варна.
ДЕВНА: СЕЛО НА ВОДЕНИЦИ
25 ноември. Тръгнахме от това безинтересно място* в
девет часа сутринта, продължавайки пътуването си из
местността, подобна на прекосената вчера, но с доста
по-планински характер. В дванадесет часа (пладне)
слязохме между няколко хълма и за половин час
пристигнахме в Девна [Река Девня]** – [като изминахме]
разстояние от три левги***. Това село, от около сто и
петдесет до двеста жители, се намира на бреговете на
малка, но буйна река със същото име. Водите са
доброкачествени и чисти. Особеността на това село се
състои в обстоятелството, че почти всички къщи са
воденици. Има петдесет и пет воденици, освен два големи
хана, построени специално за пътници – [, в които] може
да се настанят четиридесет души; има конюшня за около
сто и петдесет или двеста коня. Приблизително по средата
на селото Девненската река се пресича от стабилен
каменен мост. Подновихме нашия поход в един часа
следобед и за около половин час стигнахме северния бряг
на дългото вътрешно Девненско езеро, което оттам се
отправя направо в посока на изток, изливайки се накрая в
Черно море при град Варна. Нашият път от това място е
приятен и следва лъкатушните извивки на заливчетата на
езерото. (Има в изобилие храсталаци и лески навсякъде
покрай пътя, докато стигнахме на около час път от
Варна). Продължихме по пътя от лявата ни страна и, след
като се спуснахме по дълъг, но нестръмен хълм и
пресякохме билото му, слязохме по другата страна по
участък от тревисти неравности, докато – в пет часа
следобед – стигнахме Варна, като през този ден бяхме
изминали осем левги.
Разстоянието от Чумла [Шумен] до Варна е между
шестнадесет и осемнадесет левги. Има два пътя между тези
две точки. Единият е пощенският път. Пощенски коне
(както навсякъде в Турция) винаги се получават на
станциите в срок от няколко минути. Ние минахме по
по-дългия или пощенския път, тъй като е както по-лесен,
по-бърз, така и по-добър за екипажи през всеки годишен
сезон. Нашият достопочтен британски консул, полковник
Нийл****, любезно подслони в своя дом половината от
нашата група“ (Rhodes 1854: 121–124)*****.
БЕЛЕЖКИ
1 94th Regiment of Foot (The New Annual Army List 1853:
246).
2 General Don Juan Prim y Prats, Conde de Reus
(1814–1870).
3 Капитан Родс пише: „На 26 юни 1853 г. потеглих от
Мадрас в отпуск с продължителност две години и
пристигнах на френски параход в Константинопол идния
първи август. На борда на този параход, придружен от щаб
от четирима офицери, се намираше един испански генерал,
който отиваше в Турция, натоварен от своето правителство
с мисия с военен и научен характер. На този джентълмен,
генерал Прим, граф на Реус, бях представен от Мехмед Али
паша, най-малкият син на Мехмед Али, покойния прославен
вицекрал на Египет. Генералът [ми] съобщи, че отива в
лагера в Чумла [Шумен], за да инспектира турската армия
и според очакванията, които като цяло преобладаваха в
Европа, щяла да избухне война между Русия и Турция, и
той възнамеряваше да следва операциите на силите на
последната държава. Офицерите, които образуваха неговата
свита и на които той ме представи, бяха: полковник
Федерико Сан Роман (полковник в генералния щаб),
подполковник дон Карлос Детенре (негов първи адютант),
командир Августин Пита дел Коро (втори адютант) и
господин маркиз дьо Саравал (негов секретар). Генералът,
тъй като ме покани да придружа комисията, на която беше
началник – покана, от която, аз го уверих, можех само да
бъда прещастлив да се възползвам – лично поднесе
почитанията си на лорд Стратфорд дьо Редклиф, английския
посланик в Константинопол, и получи разрешението на
Негово Превъзходителство за мен да приема приятното
предложение на генерала. Въз основа на това съгласие,
тъй като беше уговорено от нашия Пълномощен министър към
Портата, който любезно ме снабди с ферман, бях приет
като почетен член на Комисията ...“ (Rhodes 1854: 9–11).
4 Омер Лютфи паша (Ömer Lütfi Paşa, 1806–1871) – турски
генерал, по националност хърватин; до приемането на
исляма – Михаил Латас, главнокомандващ войските на
Дунава (1853–1854 г.), в Крим (1855 г.) и в Кавказ
(1855–1856 г.).
* Yasetaypay / Ясъ тепе – дн. с. Ветрино, Област Варна,
Община Ветрино.
** С указ (№ 31) на княз Фердинанд I от 3 февруари 1906
г. селището, заедно с гара Девня, е отделено от община
Девня в самостоятелно село със своя община и наречено
Река Девня.
*** 1 левга (league) = 4828 m.
**** Lieutenant-Colonel Edward St. John Neale (British
Consul at Varna 1847–1858). Вж.: BULLETINS OF STATE
INTELLIGENCE, &c. 1847. Printed by F. Watts, Cannon-row,
Westminster, p. 207; BULLETINS AND OTHER STATE
INTELLIGENCE FOR THE YEAR 1858. IN FOUR PARTS. COMPILED
AND ARRANGED FROM THE OFFICIAL DOCUMENTS PUBLISHED IN
THE LONDON GAZETTE. BY T. L. BEHAN, SUPERINTENDENT. PART
I. PRINTED BY HARRISON AND SONS, LONDON GAZETTE OFFICE,
ST. MARTIN’S LANE, 1860, p. 767.
***** Превод от английски: Ина Пеева
ЛИТЕРАТУРА
The New Annual Army List 1853: The New Annual
Army List for 1853. (Being the Fourteenth Annual
Volume). Conntaining The Dates of Commissions, and a
Statement of the War Services and Woundes of Nearly
Every Officer in the Army, Ordance, and Marines.
Corrected to 30th December, 1852. Major H. G. Hart, 49th
Regt. John Murray, Albemarle Street, London, 1853.
Rhodes 1854: A personal narrative of a tour of
military inspection in various parts of European Turkey:
Performed, from August to November 1853, in company with
the military and scientific commission, under General
Prim, Conte de Reuss. By Capt. G. Rhodes, (94th
Regiment). London: Longman, Brown, Green, & Longmans,
1854.
ИЛЮСТРАЦИИ
1. Captain Godfrey Rhodes.
William Drummond, 1850.
2. Ханът в Река Девня (Вангеловият хан).
Снимка: Димитър Божинов – 1969 г.
|
