|
По време на Кримската война
(1853–1856 г.), от края на май до началото на септември
1854 г., Варна е сборен пункт и главна база на
съюзническите английски и френски войски преди
отплаването им към Крим. Градът, с 16 000 жители (Vretos
1856: 215–216), е най-голямото турско пристанище по
Западното черноморие. Варна е типичен ориенталски град,
с тесни и криви калдаръмени улици, със схлупени,
изградени от камък и дърво къщи, сред които се извисяват
белите минарета на джамиите1.
При обсадата на Варна през 1828 г.
(по време на Руско-турската война от 1828–1829 г.)
варненската крепост (Ески кале) е частично разрушена,
повечето от жилищните сгради, църквите и джамиите са
сринати от руската обсадна и корабна артилерия. При
оттеглянето си през 1830 г. руснаците разрушават и
средновековната крепост Кале ичи – непокътната остава
само цитаделата Барут хане2.
През 1832–1837 г., при султан Махмуд II (1808–1839),
варненската крепост е поправена и разширена на север и
запад (Ени кале). Изградени са нова казарма, военни
складове (хамбари), военна болница, нова чешма (Султан
Махмуд чешмеси) (Х. и К. Шкорпил 1909: 33–71). „Всички
постройки в града, като изключим казармите, два или три
държавни хамбари, служещи за военни депозити, повечето
от джамиите, черквата Св. Атанасий и 7–8 магазии, всички
други постройки в града бяха от дърво и дъски. Всички
улици бяха тесни, криви, прашни и нечисти; в кишаво
време те бяха непроходими от кал“ (Кабакчиев 1910: 42).
След дебаркирането на англо-френските войски във Варна,
зад крепостните стени са разтоварени барут и муниции –
патрони, гюллета и снаряди, дърва и въглища за
параходите, военни материали и снаряжения, храни –
сухари и консервирано месо, ром и бренди, ориз, кафе и
захар за армията, фуражи – ечемик и слама за
кавалерията.
На 10 август (29 юли ст. с.) 1854 г., четвъртък, към 7
часа вечерта, във Варна избухва голям пожар3. Той бушува
цяла нощ, а отломките догарят пет дни (Bazancourt 1856:
143). Огнената стихия поглъща района на чаршията – от
пристанището до Балък пазар.
Пламъците тръгват от запалено буре със спирт във френски
интендантски склад (Letters 1855: 462; Slade 1867: 261).
Вятърът подхранва и разнася огнените езици. Огънят
обхваща дюкяните по търговската улица, достига
съюзническите военни складове и се насочва към
цитаделата Барут хане. Там се съхраняват турските запаси
от барут (между 12 000 и 6 000 кубически фута)4. В
близост до Барут хане се намират и английският и
френският (с 3 600 кубични фута) складове с барут и
всички муниции на съюзниците – 8 милиона патрона
(Letters 1855: 463).
В гасенето на пожара се включват
френските инженерни части и алжирските зуави5, генерал
Боске (Bosquet) (командир на Втора пехотна дивизия),
генерал Мартимпрей (Martimprey) (началник щаб на
френската армия), генералите Бизо (Bizot) и Тири (Thiry)
– командващи френските инженерни части и артилерия
(Bazancourt 1856: 141). При пожара е и
главнокомандващият френската армия маршал Сент Арно
(Saint-Arnaud)6. Борбата с огъня е трудна и неравна7. В
писмо до брат си от 13 август 1854 г., маршал Сент Арно
пише: „Четири пъти, обзет от отчаяние, се поколебах да
взема крайното решение, да бия отстъпление, да дам
сигнал да се спасява, който може. Но Бог ми даде сили.
Аз се съпротивлявах, борех се, сбогувах се с теб и с
всички, и очаквах взрива!“ (Letters 1855: 463). В
борбата с огъня се включват генерал Тилден (Tylden) и
ефрейтор Крей (Cray) от английския инженерен корпус
(Connolly 1857: 193), както и моряци от закотвените в
залива съюзнически кораби. Барон Базанкур пише: „Имаше
един момент на жестоко безпокойство, когато работниците,
които подкопаваха с брадви последната къща, почти
докосваща нашия барутен склад, бяха откъснати от огъня;
ако тръгнеха да бягат всичко щеше да бъде изгубено, но
офицерите, които също имаха брадви в ръцете, отчаяно
започнаха да удрят стените. Накрая се чу силен шум,
работниците бързо се отдалечиха; къщата се залюля за миг
около себе си, след това се срина. От този момент
нататък опасността не беше вече неизбежна. Складовете
бяха отцепени, огънят овладян, часът беше пет сутринта.
Десет часа непрекъсната борба, десет часа сигурна
смърт!“ (Bazancourt 1856: 142).
Щетите от пожара са огромни. Според Никълъс Уудс,
кореспондент на лондонския „Морнинг Хералд“ (Morning
Herald) – 800 000 лири (Woods 1855: 200)8. Уудс пише:
„Повече от 700 частни къщи и три джамии заедно с около
100 лавки за алкохол и 200 или 300 склада на съюзниците
бяха напълно унищожени заедно с цялото си съдържание. В
един турски военен склад имаше 30 000 галона олио, 150
тона сапун, 400 тона захар и почти 100 000 фунта кафе и
ориз. От всичко това не беше спасено колкото и за една
пара. Щетите на французите бяха най-сериозни. В един
огромен склад те загубиха почти 10 000 униформи, 19 000
чифта обувки и 3 000 одеяла заедно с големи количества
обозни седла и шанцови инструменти. В един друг (склад)
бяха напълно унищожени безчетни запаси от лично
снаряжение като мускети, саби, драгунски седла, кивери,
раници, пехотински саби и колани. Англичаните също
пострадаха сериозно. Всички техни складове за сухари,
ечемик, захар, кафе, чай, сапун и други изгоряха“ (Woods
1855: 200). Уилям Ръсел, военен кореспондент на
лондонския „Таймс“ (The Times) пише: „Французите
загубиха огромни количества провизии, а многохилядни
дажби от нашите сухари изгоряха напълно. Изгоряха 19 000
чифта войнишки обувки и огромно количество кавалерийски
саби, които бяха открити сред останките, стопени в
най-причудливи форми“ (Russell 1858: 85). Според други
данни загубите на англичаните са 16 000 чифта обувки, 6
000 одеяла и 350 000 фунта сухари (Munsell 1985: 304).
След пожара една седма част от Варна е в развалини
(Bazancourt 1856: 143). Изгарят 500 къщи и дюкяни, три
джамии (Х. и К. Шкорпил 1909: 60–61). Най-големи загуби
търпят местните жители и търговци9. Те губят своите
къщи, дюкяни и стоки. По улиците се въргалят „кутии със
свещи, бъчонки с масло и бренди, бъчвички със захар,
чували с кафе, чай и ориз“ (NYDT 1854), които стават
лесна плячка на алжирските зуави*.
БЕЛЕЖКИ
1 Франсес Дъбърли (жена на ковчежника на 8-ми хусарски
полк капитан Дъбърли) пише в своя дневник (1 юни 1854
г.): „Градът е малък, но изглежда чист и във всички
случаи откъм пристанището не дава никаква представа за
непревземаемата крепост, която е устоявала на руснаците
през 1828-29-та.
... Кеят бе пълен с турци, гърци, пехотинци, артилеристи
и хусари; навсякъде около нас имаше купчини гюллета и
снаряди; пирамиди от пушки.
... Оглеждах улиците – ужасно павирани, целите в дупки и
хлъзгави като стъкло“. (Duberly 1855: 27–28).
2 Цитаделата Барут хане (разрушена през 1908 г.) –
барутен склад в западната част на варненската
средновековна крепост Кале ичи (Кузев 1962: 122–125).
3 „Там имаше военни складове с дърва, въглища, ечемик и
слама, смола, катран и спиртни напитки. Освен това,
основните улици и магазините по пазарите бяха в ръцете
на снабдителите с храни от Стамбул и Галата, които
търгуват с бренди и ром, бекон, масло, олио, памук и
други неща – полезни и запалими“ (NYDT 1854).
4 При крепостните батареи и подземните галерии към тях
се съхраняват още 40 000 кубически фута барут (NYDT
1854).
5 „Те останаха на поста си върху покривите на
складовете, мокреха одеяла и заливаха постройките с
вода, докато огромната огнена маса, тласкана напред от
вятъра, бушуваше на по-малко от двадесет ярда от тях“
(Woods 1855: 199).
6 По това време главнокомандващият английската армия
лорд Раглан (Raglan) е при адмирал Дъндъс (Dundas) на
борда на флагманския кораб „Британия“ в залива Балчик.
(Calthorpe 1856: 109–110).
7 „Войниците и моряците работеха с помпите, поливаха с
вода складовете и събаряха къщите, за да изолират
пожара, но дървенията по земята също се запали,
пламъците прескачаха през просеките и пожарът бързо
напредваше. Той достигна до складовете на френското
интендантство и ги погълна. Обхвана лавките и запалимите
напитки в тях и взривовете на бъчонките с алкохол и
течащите по улиците горящи напитки също дадоха своя дял
към ужаса на сцената“ (NYDT 1854).
8 Калторп, позовавайки се на главния интендант на
английската армия генерал Филдер (Filder), оценява
загубите от пожара на 20 000 лири (Calthorpe 1856: 112).
9 Изгарят и магазините на придружаващите армията
маркитанти. „Бакалията на г-дата Хансон изгоря или беше
съборена ...; същата участ имаше и магазинът за храни и
джин на г-дата Грас“, пише кореспондентът на лондонския
„Дейли нюз“ (The Daily News) Едвин Годкин (NYDT 1854).
* Електронно списание LiterNet, 02.03.2011, № 3 (136) <http://liternet.bg/publish10/aangelov/pozharyt.htm>
ЛИТЕРАТУРА
Duberly 1855: Journal kept during the Russian
War. From the Departure of the Army from England in
April 1854, to the Fall of Sebastopol. By Mrs. Henry
Duberly. London: Longman, Brown, Green, and Longmans,
1855.
Vretos 1856: La Bulgarie ancienne et moderne:
Sous le rapport géographique, archéologique, statistique
et commercial. Par André Papadopoulo Vretos.
Saint-Pétersburg, Imprimerie de l'Académie impériale des
sciences, 1856.
Кабакчиев 1910: Ст. Кабакчиев. Спомени за града
Варна от времето на Кримската война (1853–1856 г.). //
ИВАД, III, 1910.
Х. К. Шкорпил 1909: Х. и К. Шкорпил. Турските
укрепления във Варна (от 1828 и 1834 г.). // ИВАД, II,
1909.
Bazancourt 1856: L'Expédition de Crimée jusqu'à
la prise de Sébastopol. Chronique de la guerre d'Orient.
Par le Baron de Bazancourt. Chargé de mission en Crimée
par S. Exc. le Ministre de l'Instruction publique.
Premiére partie, troisiéme édition. Paris, Amyot,
Éditeur, 8, Rue de la Paix, MDCCCLVI.
Letters 1855: Letters du maréchal de
Saint-Arnaud. Tome Second. A Paris, Michel Lévy Fréres,
Libraires-Éditeurs, 1855.
Slade 1867: Turkey and the Crimean war: a
narrative of historical events. By Rear-Admiral Sir
Adolphus Slade, K.C.B. (Mushaver Pasha), London: Smith,
Elder, and Co., 65, Cornhill, 1867.
NYDT 1854: New-York Daily Tribune, Vol. XIV, No 4
182, Wednesday, September 13, 1854.
Connolly 1857: The History of the Royal Sappers
and Miners: From the Formation of the Corps in March
1772, to the Date when Its Designation was Changed to
that of Royal Engineers, in October 1856. By T. W. J.
Connolly, Quartermaster of the Royal Engineers. Second
Edition, with considerable additions. In Two Volumes.
Vol. II. London: Longman, Brown, Green, and Longmans,
1857.
Woods 1855: The Past Campaign: A Sketch of the
War in the East, from the Departure of Lord Raglan to
the Capture of Sevastopol. By N. A. Woods, late Special
Correspondent of the “Morning Herald” at the Seat of
War. In Two Volumes. Vol. I. London: Longman, Brown,
Green and Longmans, 1855.
Russell 1858: The British expedition to the
Crimea. By W. H. Russell, LL.D. the “Times” Special
Correspondent. A Revised Edition, With Numerous
Emendations and Additions. London: G. Routledge & Co.,
Farringdon Street. New York: 18, Beekman Street. 1858.
Munsell 1985: F. Darrell Munsell. The unfortunate
Duke: Henry Pelham, Fifth Duke of Newcastle, 1811–1864.
Columbia: University of Missouri Press, 1985.
Кузев 1962: Ал. Кузев. Средновековната крепост на
град Варна. // ИВАД, XIII, 1962.
Calthorpe 1856: [Somerset John Gough Calthorpe]. Letters
from head-quarters; or, The Realities of the war in the
Crimea. By an officer on the staff. In two Volumes. Vol.
I. London: John Murray, Albemarle Street, 1856.
ИЛЮСТРАЦИИ
1. Маршал Сент Арно.
2. Генерал Боске.
3. Principal Street in Varna – Arrival of the Staff. The
Illustrated London News, № 691. Vol. XXV, July 8, 1854,
p. 9.
4. The Sea Port Gate, Varna – Turkish Sodiers mound Shot
and Shell for transport to Schumla. The Illustrated
London News, № 689. Vol. XXIV, June 24, 1854, p. 528.
5. Varna – Public Fontain. The Illustrated London News,
№ 690. Vol. XXIV, July 1, 1854, p. 612.
6. Varna after the recent fire. The Illustrated London
News, № 701, Vol. XXV, September 9, 1854, p. 240.
|
