|
По време на Кримската война
(1853–1856) Едвин Лорънс Годкин (Edwin Lawrence Godkin,
1831–1902)1 е военен кореспондент на лондонския вестник
„Дейли нюз“ (The Daily News) в Турция и Русия. Неговият
репортаж от лагера на английската армия при Манастир2 е
препечатан от „Ню Йорк дейли трибюн“.
От 23 юли до 27 август 1854 г. при Манастир лагерува
английската Лека дивизия3 под командването на
генерал-лейтенант сър Джордж Браун (Lieutenant General
Sir George Brown, 1790–1865). Още в лагера край Девня
(Река Девня) пехотната дивизия на генерал Браун и
кавалерийската дивизия на генерал-лейтенант Джордж
Бингам (лорд Лукан) са поразени от малария, тиф,
дизентерия и холера. Това принуждава английското
командване да разсредоточи частите – Леката дивизия
избира за свой лагер близкото село Манастир. Леката
кавалерия (Light Cavalry Brigade) прави своя лагер при
Ени пазар (Нови пазар), а тежката кавалерия (Heavi
Cavalry Brigade) – при Кутлу бей (Неофит Рилски) и Кара
Хюсеин (Чернево).
„ХОЛЕРА В АНГЛИЙСКИЯ ЛАГЕР
Кореспонденция на Лондон Дейли нюз
Монастир, петък, 28 юли 1854 г.
Едно неясно съобщение, че болест в много зла форма е
избухнала в нашия лагер в Девна [Девня], ме накара да
тръгна от Шумла [Шумен] за лагера, където се беше
настанил авангардът на нашата армия. Когато стигнах до
девненските мелници установих, че пехотата на Леката
дивизия е побила лагера си на височините, които се
издигаха над околността, след което продължих към
Монастир – едно турско село на пътя за Правади
[Провадия], на около четири мили от Девна. Стигнах до
лагера по залез и установих, че той е разположен от
двете страни и по билото на горист хълм. Различните
полкове са се подредили в лагери така, че да сформират
ordre de balaille (боен строй) върху
откритите терени и поляните в гората. Мястото, впрочем,
е здравословно, и от подробностите, които ще ви дам за
това, което видях и научих в лагера, ще стане ясно, че
такъв лагер е необходим, да не кажа незаменим.
Общото настроение беше унило и никаква дисциплина, нито
пък заповеди не можеха да го контролират. Оркестрите,
както винаги в този час, свиреха весели маршове и горите
на Монастир отвръщаха с ехо на мелодиите от родния
остров в западните морета. Но наместо шеги, игри и
оживление, музиката свиреше несмущавана и, може би,
нечута; войниците бяха строги и сериозни и беше ясно, че
се е възцарило това фатално униние, което съпътства
болестта, подготвя пътя й и спомага за нейното
смъртоносно дело.
Когато армията тръгна от Скутари за Варна и когато стана
известно, че за лагер са избрани места по брега на
Девненското езеро, някои от лекарите в Пера5 ми казаха,
че е избрано най-лошото място, което може да бъде
намерено в тази част на България. Беше ми казано, че
изпаренията от Девненското езеро и неговите блатисти
ливади са пълни с болести, и че слабата треска и
дизентерията винаги присъстват в селата – малко на брой
и отдалечени едно от друго – в тази част на страната.
Прецених, че към момента е мой дълг да ви съобщя това
мнение като идващо от хора, които са компетентни да
преценяват, и чиито надежди и желания са за доброто на
нашата войска и успеха на нашето оръжие. Знам, че както
лорд дьо Редклиф6, така и лорд Раглан7 са били
осведомени за опасността, на която ще бъде изложена
войската в избраните за нея лагери.
Болестта, която избухна сред войската, е холера в
най-злокачествена форма. Тя нападна всички полкове, но
най-вече тези, които бяха по-изложени на въздушните
течения, които се надигаха и довяваха мъглите от
Девненското езеро. В Стрелковата бригада имаше само
няколко случая, а 77-ми полк бе пощаден за няколко дни –
кълновете на болестта се появиха едва след дислоцирането
от Девна в Монастир. 33-ти пострада жестоко. 88-ми
(Конотските щурмоваци) също претърпя сериозни загуби, но
полковете, които са най-силно изложени на отровния дъх
на езерото, са 23-ти на Уелските стрелци и 7-ми. Те бяха
първите, при които пристигна болестта, и те загубиха
най-много войници. Първият случай беше на 22-ри срещу
23-ти този месец, когато двама души бяха поразени от
холера и починаха след около седем часа след появата на
първите симптоми. Тези симптоми бяха почти еднакви във
всичките случаи – бледо лице, подбелени очи, белезникави
сбръчкани ръце със сгърчени пръсти и сгърчване на
тялото, които тези, които са виждали злокачествените
проявления на холерата, познават така добре, и срещу
които, както те също така знаят, медицинската помощ е от
малка или никаква полза.
От 22-ри до 26-ти този месец, 7-ми стрелкови полк загуби
18 войника; 23-ти на Уелските стрелци загуби 17, 23-ти
загуби 9, 88-ми загуби 11, 77-ми – един; 19-ти – 5, а
Стрелковата бригада загуби двама войника. Сигурно е, че
изпаренията от Девненското езеро не бяха единствената
причина за тази злокачествена епидемия, но че те бяха
една от основните причини – това вече е установено извън
всякакво съмнение. След като дивизията се премести в
Монастир, имаше няколко нови случая на холера, но за
почти всички може да се докаже, че тези войници са били
поразени с тази болест при Девна и че бацилите, навлезли
в организма, са се нуждаели единствено от време, за да
изявят фаталното си присъствие. Но дори тези случаи да
бяха по-малко злокачествени при Монастир и към момента,
в който пиша, да има известна надежда за възстановяване
на пациентите, аз отново твърдя, че войската изобщо не е
трябвало да бъде установявана при Девна, и че
преместването й в едно по-здравословно място също така
премахна една от основните причини за болестта.
Една друга причина остава все още неотстранена и почти
необсъждана. Може да звучи странно, а може да се струва
невероятно на хората у дома, но е факт, че войската тук,
в България, гладува. Напълно съзнавам, че такова
твърдение ще се стори чудовищно на тези, които си
спомнят изявленията (при това съвсем верни) за щедрото
снабдяване, което е осигурено за нуждите и удобството на
войниците. Хората в Англия прочетоха и се зарадваха, че
страната е положила почти родителска грижа за
подсигуряването на Източната експедиция, че е било
осигурено не само дажбите на войниците да са добри и
изобилни, но и в похода им да ги съпровождат и по-дребни
неща и дори глезотии, които ще им бъдат продавани от
интендантството без надценка. Ориз, кафе, чай и захар,
бира и портер щяха да бъдат изпращани на армията; нашите
войници в Турция щяха да получават всички удобства за
тялото, на който са свикнали в Англия, при цени
съществено по-ниски отколкото средните цени в Англия, и
нацията, за която те бяха изпратени да се бият и
проливат кръвта си, изрази предварително благодарността
си като отпусна щедри провизии за нуждите и удобството
на своите защитници. Вярно е, че с обществени средства
бяха закупени огромни запаси за нуждите на армията и
изпратени към Турция, но също така е вярно, че войската
има много малка или никаква полза от тези запаси, които
пристигаха със закъснение в Галиполи, нередовно в
Скутари, в недостатъчно количество във Варна и напълно
изчезнаха от деня, в който войската се отправи към
Аладин8 и Девна. Интендантството или нямаше желание, или
не беше в състояние, или и двете, да изпраща запаси на
разстояние от около двайсет мили от складовете, въпреки
че нацията беше изразила волята си те да следват армията
при похода й през цели провинции, и със сигурност
господата от интендантството са назначени и им се плаща
не заради собствените им специални заслуги, а за да
препращат и разпределят тези запаси.
... Защото войниците от Леката дивизия, лишени от
здравословната напитка, която нацията им бе осигурила,
бяха принудени да купуват киселото местно вино – една
напитка, която всички, които са я опитвали, обявяват за,
както евтина, така и отвратителна. Нейното въздействие
върху общото здравословно състояние на армията по
никакъв начин не можеше да се нарече благоприятно.
Без значение какво е било организирано за храната на
войската, убеден съм, че няма да се намери ни един
войник – нито дори и офицер – в лагера при Монастир,
който да се осмели да твърди, че дажбите, които се
сервират на войниците, са достатъчни. Дори и офицерите и
ветераните от Полуострова9 ще откажат да стоят на такива
дажби дори и един месец. Вярно е, че офицерите получават
същите дажби, но разликата е, че офицерите могат да си
купуват нещата от жизнена необходимост, докато войниците
са обречени на един и половина фунта хляб и един фунт
месо, които им се раздават. Месото е предимно говеждо, а
говеждото е почти най-лошото от месата, които тази
страна дава. Местните го ядат рядко и аз, който живях
заедно с турците в продължение на седмици, знам добре
това. Всъщност, турците и българите твърдят, че
говеждото в тяхната страна е лошо за здравето и
причинява смъртта на тези, които имат навика да го ядат
редовно. Всеки, който види чердите от недохранени и
изтощени от работа волове, които биват ежедневно
откарвани към кланиците, ще съжали хората, които са
принудени да приемат това жилаво и сухо месо като своя
основна, ако не и единствена храна. Дневната войнишка
дажба от един фунт10 от това месо, като се отделят
жилите, кожата, костите и другите части, негодни за
ядене, се намалява на около една трета фунт сухо, твърдо
говеждо, което може да бъде погълнато само след усърдно
дъвкане, и което е може би хранително, но само до
някаква степен. Но няма да преувеличим ако кажем, че
през последните два месеца войската трябваше да живее
само на дажбата от фунт и половина хляб и изплакнатата
супа, която се извлича от описаното по-горе говеждо след
продължително варене. Хлябът е добър откакто войниците
взеха в свои ръце приготвянето му. Това е истинско
облекчение, защото само небесата знаят до какво
състояние щяха да бъдат доведени те, ако трябваше да
разчитат на снабдяването и за хляба. Никакви зеленчуци,
дори и сушени, не са включени във войнишката дажба; а
тъй като зеленчуците в България са само няколко вида,
оскъдни и скъпи, войниците, естествено, не могат да си
ги купуват. Едва преди десет дни храната бе подобрена с
две унции ориз, които бяха добавени към всяка дажба,
като тази добавка на свой ред бе направена само след
постоянните и настоятелни молби на лекарите на
дивизията.
Недостатъчността, лошото качество и еднообразието на
храната вземат своя дан от войниците, подготвят пътя и
подпомагат пагубното действие на девненската малария.
... При този климат и в този най-тежък годишен сезон, те
имат цели пет дни полеви учения седмично и във всеки
един от тях те излизат в шест часа сутринта и се връщат
в лагера в девет часа. При това без да го има
здравословното въодушевление на кампанията, а просто
заради едното учение, заради безсмисленото, досадно и
убийствено упражняване на маршировка в колони и
построяване в карета – упражнение, доста полезно за един
гарнизон по време на мир, но убийствено и крайно
изтощително точно на това място, време и мисия. На тези
учения войниците се извеждат преди да са закусили. Те
настъпват и контраатакуват на гладен стомах и се
завръщат напълно изтощени и са разбити до края на деня.
Не беше създадена никаква предварителна организация за
закуската им и до последните седмици те трябваше да
карат на хляб и вода. Едва напоследък на човек се
отпуска по една дневна дажба от унция кафе; и това кафе,
което се раздава на зърна, войниците трябва да изпекат и
смелят, като трябваше за своя сметка да си набавят
необходимите пособия.
30 юли
Трябва отново да повторя, че болестта, която избухна
сред войската, е холера в най-злокачествена форма. Тя се
появи заради гладуването и бе причинена от маларията, но
сега вече е заразна и поразява и войници, чието общо
здраве беше по-добро в сравнение с повечето. Отново се
отбих в лагера на 23-ти и установих, че някои от
болничните санитари и един от лекарите – д-р Дженкинс11,
са легнали болни. Между починалите от 19-ти (полк) са
техният началник на снабдяването и три жени; а сред
загубите на 7-ми (полк) е техният интендант – г-н
Хоган12. Един от офицерите на 23-ти (полк) – г-н
Батърст13, вчера бе включен в списъка на болните и
симптомите му са тревожни. Но всички очакват с надежда,
че той ще се оправи. Офицерите като цяло, тъй като имат
средствата да си осигурят по-добра храна, за момента са
пощадени от болестта и надеждите са, че новото
местоположение на полковете ще спре този мор. Но ако
другите причини за болестта не бъдат отстранени и
заразата стане устойчива, тя ще порази дори и здравите и
силните; и дописките, които ще съм принуден да изпращам,
ще донесат скръб в домовете както на бедните, така и на
богатите. Това, което можеше да се направи, за да се
спре разпространението на болестта чрез зараза, бе
направено; но то е много малко. Става ясно, че армията е
била изпратена в една страна на епидемии без никакви
дезинфекционни течности. Поне никакви такива не могат да
бъдат открити във фургоните с лекарствени припаси.
Запасите от най-необходими лекарства също изглеждат
печално оскъдни и недостатъчни. Вчера, докато бях с една
група офицери от полковете тук, един лекар от друг полк
се изкачи на хълма, за да помоли да му бъде заето малко
количество опиум и витриол – две лекарства, специално
препоръчвани за лекуване – не на холерата, защото в
сегашната си форма тя е нелечима, а на диария, която
предшества по-доброкачествените случаи. Той се върна при
пациентите си без нужните лекарства, защото лекарят, към
когото се обърна за тях, нямаше какво да му даде. Това
ме потресе и в същото време си спомних, че съм чел как
за армията на Изток са били осигурени огромни количества
лекарства. След като се поинтересувах, установих, че
тези запаси, където и да се намират, не са тук, и че
полковите лекари, въпреки по-ранните си непрекъснати
оплаквания, не са успели да се снабдят с тях. Открих, че
от самото начало от медицинския състав на леката дивизия
се очаква да посрещнат ситуацията единствено с полевите
си кошове, носени като дисаги от един кон, и снабдени с
лекарства, които са предназначени не за болница, а за
бойното поле. Шкафовете с полковите лекарства са били
иззети от лекарите и оставени на склад във Варна, където
със сигурност не ще да са от голяма полза на войските,
лагеруващи при Аладин и Монастир. Някои от лекарите,
които имат пациенти в болничните си палатки, но нямат
лекарства, които да им дават, отидоха до Варна и
практически откраднаха част от лекарствата от тези
шкафове. Най-сетне, след настоятелни искания, хората,
които се занимават с тези въпроси, позволиха на лекарите
да вземат малко количество от лекарствата, при условие,
че се наемат да ги откарат със собствени каруци.
Най-вече сър Джордж Браун явно беше решил, че никаква
болест няма, и се възпротиви силно срещу изпращането на
лекарствените шкафове. Това със сигурност бе мъдро и
справедливо, защото добре известен е фактът, че
лекарствените шкафове разнасят болести. Разбира се,
изпращането на коли с припаси от Варна бе изключително
омразно за този смел и човечен ветеран, и той даде
благоволението си единствено поради чувство на дружеска
слабост и защото д-р Алекзандър14, главният лекар на
дивизията, най-глупаво и опърничаво настояваше лекарите
да бъдат снабдени със средства за лечение на болните.
В последното си писмо, когато обсъждах недостатъчността
и лошото качество на дажбите, доставяни на войската,
забравих да спомена, че солта и пиперът също са лукс,
забранен на войниците. Към дажбите понякога се добавя
сол, но това е каменна сол от най-лош вид и наличността
й, също както и треската, причинявана от недостиг на
сол, е непостоянна. Някои полкове в продължение на
седмици са били без унция сол. Пиперът никога не е бил
планиран като част от дажбите, но било уредено да бъде
доставен в складовете на интендантството. Но в тези
складове пипер не можа да бъде намерен. Накрая, след
като бяха направени оплаквания, интендантството обяви,
че пипер на склад има, и че войниците са си виновни, че
не са си искали. Но след като той бе поискан,
интендантството отговори, че изявлението за неговата
наличност в склада било „чиновническа грешка“ и че на
практика няма никакъв пипер.
Изразявам единствено единодушното мнение на офицери и
войници, когато казвам, че на лекарите на Леката дивизия
се дължи най-голяма благодарност заради непрестанната им
всеотдайност към техния дълг и непрекъснатото внимание
към нуждите на техните пациенти. Мнението на дивизията
за генерал Ейри15 също е много високо – един човечен
командир, който наистина се грижи за войската, който е
направил всичко възможно, за да подобри положението й, и
който би направил още, ако имаше по-голяма власт.
Католическият свещеник, прикрепен към дивизията, е за
пример – нито умора, нито опасност възпряха неговата
грижа за духовните нужди на болните и умиращите“16.
БЕЛЕЖКИ
1 Life and Letters of Edwin Lawrence Godkin, edited by
Rollo Ogden. Volume I. New York, The Macmillan Company;
London, Macmillan & Co., Ltd, 1907.
2 Манастир (Мънастир) е село в Североизточна България,
Област Варна, Община Провадия. Разположено е на 43° 18'
северна ширина и на 27° 51' източна дължина по Гринуич,
на надморска височина 128 м. На 9 км югозападно от град
Девня.
3 Light Division: 1st Brigade – Brigadier General
Richard Airey: 7th Regiment of Foot (Royal Fusiliers) –
Lieutenant Colonel Lacy Walter Giles Yea, 23rd Regiment
of Foot (The Royal Welsh Fusiliers) – Lieutenant Colonel
Harry George Chester, 33rd (The Duke of Wellington’s)
Regiment of Foot – Lieutenant Colonel Frederick Rudolph
Blake; 2nd Brigade – Brigadier General George Buller:
19th (The 1st Yorkshire North Riding) Regiment of Foot –
Lieutenant Colonel Robert Sanders, 77th (The East
Middlesex) Regiment of Foot – Lieutenant Colonel Thomas
Egerton, 88th Regiment of Foot (Connaught Rangers) –
Lieutenant Colonel Horatio Shirley; Light Division
Artillery – Lieutenant Colonel Noel Lake; “C” Troop
Royal Horse Artillery (equipped as Field Battery) –
Captain Henry Thomas; “E” Field Battery – Captain Samuel
Townsend; 2nd Battalion Rifle Brigade (Right Wing) –
Lieutenant Colonel Arthur Lawrence; 2nd Battalion Rifle
Brigade (Left Wing) – Major William Norcott; Royal
Sappers and Miners (10th Companies) – Captain George
Bent.
4 5th (The Princess Charlotte of Wales’s) Regiment of
Dragoon Guards – Captain Adolphus Burton; 1st (Royal)
Regiment of Dragoons – Major Robert Wardlaw (The Medical
and Surgical History 1858, I: 13, 24).
5 Пера – квартал на Истанбул (дн Бейолу).
6 Стратфорд Канинг де Редклиф (Stratford Canning, 1st
Viscount Stratford de Redcliffe, 1786–1880) – английски
дипломат, пълномощен министър в Цариград (1841–1858).
7 Фицрой Джеймс Хенри Съмърсет (FitzRoy James Henry
Somerset, 1st Baron Raglan, 1788–1855) – главнокомандващ
английската армия по време на Кримската война
(1854–1855).
8 Aladin – Голям Аладън (дн. с. Страшимирово, Област
Варна, Община Белослав).
9 Полуостровната война (1808–1814) – един от основните
конфликти по време на Наполеоновите войни. Войната се
води на Пиренейския полуостров между Испания, Португалия
и Англия от една страна и Франция – от друга.
Англо-португалската армия е водена от Артър Уелсли
Уелингтън.
10 Фунт (pound) – 453.59237 г.
11 Помощник хирург Ебенезер Алфред Дженкинс – 23-ти полк
на Уелските стрелци (The Military Obituary 1854: 40).
12 Интендант (Quarter-Master) Джон Хоган – 7-ми
Стрелкови полк (The Military Obituary 1854: 38).
13 Лейтенант Хенри Батърст – 23-ти полк на Уелските
стрелци.
14 Д-р Томас Алекзандър – главен лекар на Леката
дивизия.
15 Бригаден генерал сър Ричард (по-късно лорд) Джоузеф
Ейри – Лека дивизия, 1-ва бригада.
16 Превод от английски: Анна Владева
ЛИТЕРАТУРА
NYDT 1854: New-York Daily Tribune, Vol. XIV, No 4
173, Saturday, September 2,
1854.
Smallman-Raynor, Cliff 2004: M. Smallman-Raynor,
A. D. Cliff. The geographical
spread of cholera in the Crimean War: epidemic
transmission in the camp systems of the
British Army of the East, 1854–55. // Journal of
Historical Geography, Volume 30, Issue
1, January 2004.
The Medical and Surgical History 1858: The
Medical and Surgical History of the
British Army which Served in Turkey and the Crimea
during the War Against Russia in
the Years 1854–55–56. In Two Volumes. Presented to both
Houses of Parliament by
Command of Her Majesty, London: Printed by Harrison and
Sons, 1858.
Urquhart 1857: За несъстоятелността на това
твърдение вж.: David Urquhart. THE STORY OF THE WAR, BY
COLLATED PASSAGES FROM THE “TIMES” AND
“MORNING HERALD” CORRESPONDENTS, AND THE EVIDENCE BEFORE
THE
SEBASTOPOL COMMITTEE. LONDON: PUBLISHED BY DAVID BRYCE,
48,
PATERNOSTER ROW, 1857, p. 14–18.
Холерата била пренеена от френските войски от Южна
Франция – Авиньон, Арл и Марсилия.
The Military Obituary 1854: The Military Obituary
for 1853. By Henry Stooks Smith.
London: Parker, Furnivall, and Parker, 1854.
ИЛЮСТРАЦИИ
1. Ню Йорк дейли трибюн – 2 септември 1854 г.
2. Едвин Лорънс Годкин – 1875 г.
3. Генерал-лейтенант сър Джордж Браун
4. Генерал-лейтенант сър Джордж Браун и неговия щаб.
Снимка Роджър Фентън – 1855 г.
|
