|
Хари Пауъл (Harry Powell) е роден в
Бангалор (Bangalore), Южна Индия. Постъпва в английската
армия в Кеър (Cahir), Южна Ирландия на 30 януари 1846 г.
Участва като тръбач в Кримската война (1854–1856) в
състава на 13-ти леки драгунски полк (13th Regiment of
Light Dragoons) с командир подполковник Чарлз Дохърти
(на лагер при Река Девня от 21 юни 1854 г.).
Спомените му за войната излизат в Оксфорд през 1876 г.
За разузнавателния патрул в Добруджа1 редник Хари Пауъл
пише:
„Войска, състояща се от два взвода на 8-ми хусарски
полк, два взвода на 13-ти леки драгунски полк, а именно
капитан Соам Дженинс и лейтенант Джарвис, капитан Артър
Тремейн и лейтенант Пърси Смит, помощник-хирург
Армстронг. Другите взводове на 13-ти [полк] още не бяха
дебаркирали, а първите тръгнаха без палатки. Лорд
Кардиган беше командващият генерал. Те тръгнаха от Девна
[Река Девня] до Базарджик2, голямо обезлюдено село,
опустошено и от башибозуци, и от казаци. Другата почивка
беше в Карасу3. Тук трябва да отбележа, че предметът на
експедицията беше да открием дали руската армия,
обградила Силистра, има други части, които бродят из
местността. Времето беше много горещо, водата – лоша,
местността – напълно обезлюдена, много оскъдна откъм зоб
за конете, поради което те доста се измъчиха. От Карасу
капитан Артър Тремейн беше изпратен с 50 турци да
патрулира по протежението на река Дунав по Добруджа и да
внимава за казаци, които може би бяха прекосили реката.
След като обсадата над Силистра беше вдигната, те
патрулираха там от 1 часá сутринта до 10 часá вечерта и
не видяха и помен от врага. Под командването на лорд
Кардиган имаше 200 турци, които бяха в Расова, където
реката е много широка. Те видели казаци от другата
страна, а лорд Кардиган беше доста ядосан на
невойнишкото им поведение. Ето какво се случи – те бяха
много гладни и се опитаха да хванат няколко прасета, но
не успяха. Всички знаят що е то хрисимо животно, така че
офицерите извадили револверите и понеже прасетата не
стояли мирно, нашите хора мъдро ги застреляли. Въпреки
порицанието от командващия, и той самият беше щастлив,
че си похапна свинско същата вечер.
Оттам те тръгнаха за Силистра и
пристигнаха няколко дни след като руснаците бяха
вдигнали обсадата, и намериха града в доста плачевно
състояние. Крепостта Араб табия беше доста разрушена от
руския огън, а градът беше пълна развалина. Те останаха
2 или 3 дни в Силистра. Главната част от руската войска
отстъпваше.
Сега ще ви разкажа за един офицер от 13-ти полк, който
се казваше лейтенант Пърси Смит; същият офицер, който ви
споменах в Белтърбет, Ирландия. Този офицер имаше
недъгава ръка – дясната.
След като лорд Кардиган получи различни сведения, и като
не видя и следа от врага, реши да тръгне на следващата
сутрин, като взе със себе си двайсет войника и един
субалтерн-офицер – лейтенант Смит, който поиска
разрешение да го придружи. Те тръгнаха призори,
преминаха отвъд Траяновия вал, не видяха враг; обърнаха
кръгом да се върнат обратно към лагера при другите,
спряха в едно обезлюдено селце да нахранят и напоят
конете. Дойде заповед да яхват конете и да тръгват. Но
лейтенант Смит смяташе, че конете са твърде изморени,
затова докладва това на лорд Кардиган, който прегледа
конете и му каза, че по-добре да остане в селото с 12
коня, които изглеждаха най-зле, и че лорд Кардиган ще
вземе останалите с него и ще се върне на другата сутрин
между 9 и 10 часá. Когато лорд Кардиган тръгна,
лейтенант Смит се настани в изоставения хан (това е вид
гостилница), когато лорд Бъргхерш (старши адютантът на
лорд Раглан), който съпътстваше лорд Кардиган при
разузнаването, пристигна на кон. Попитаха го какво се е
случило, а той отговори: „Моят кон е толкова уморен“.
Затова лорд Кардиган му беше позволил да остане с
другите и да се присъедини към него на другата сутрин.
След това затвориха вратите. Командващият офицер,
лейтенант Смит от 13-ти драгунски полк, обиколи
сградата, за да прецени как могат най-добре да се
защитават в случай на атака. След като разпредели
войниците на различни постове, откъдето да наблюдават в
случай на тревога; те запалиха огън и не след малко един
постови докладва, че е чул шум от барабан. По това време
вече беше напълно притъмняло и конете толкова уморени,
че беше немислимо да се мисли за бягство. Лейтенанът
постави хора на избраните постови места и заповяда да
изгасят огъня и да не говорят дори шепнешком.
За кратко време, обаче, селцето се
изпълни с ездачи, които препуснаха към хана и се опитаха
да влязат; явно беше, че са разярени от заключените
порти. Някои от ездачите заминаха другаде, но останалите
решиха да лагеруват срещу портите на хана. Запалиха огън
и седнаха около него. Лорд Бъргхерш ги огледа през
телескопа си и каза: „Всичко е наред, това са турци“.
След това отново се опитаха да отворят вратите на хана.
Двама от турците се бяха качили на минарето на малка
джамия и оттам виждаха двора на хана и лесно можеха да
застрелят конете ни, ако поискаха. Лорд Бъргхерш каза,
че ще е лудост да държим хана затворен срещу толкова
много военна сила, и че той ще излезе и ще обясни на
командващия турски офицер кои сме ние. Лейтенант Смит
настоя да го придружи и те се отправиха към огъня на
турците. Никой от двама им не знаеше много турски; те
само успяха да обяснят, че са английски офицери. Лорд
Бъргхерш го разпознаха, че е британски офицер по шапката
с кокарда, докато другия офицер го помислиха за руснак.
Те извикаха „Рус! Рус!“ и го дръпнаха настрани от лорд
Бъргхерш; накараха го да седне по-надалече и един
огромен негър беше поставен да надзирава лейтенант Смит
с изваден ятаган и мърморещ под носа си: „Рус“, и като
току посочваще кивера на шапката на лейтенанта. Лорд
Бъргхерш отново се опита да обясни, но беше забравил
турската дума за „лейтенант“ и каза „капитан“ на турски,
която мисля, че означава, „начело на сто човека“. Някой
извика: „не на сто, само на дванайсет“. Това влоши
нещата и огромният негър се развълнува доста. Лорд
Бъргхерш беше с командващия турски офицер. Донесоха им
хляб, сол и чаша кафе; той опита по малко от всичко и
тръгна да занесе малко на събрата си офицер, но му
попречиха. Зловещи звуци на ятагани, изтегляни от
ножниците си, се чуха навсякъде. Лорд Бъргхерш отказа да
се върне на мястото си, проправи си път към приятеля и
компаньона си и отново се опита да обясни, този път с
повече успех; след което предложиха хляб и сол и на
двамата. Приятелят на лейттенант Смит, негърът, заповяда
да приберат ятаганите; което беше прието с огромно
облекчение от страна на офицера.
На следващия ден лорд Кардиган строи отряда и тръгнахме
към Расова, на река Дунав, който беше на около 10 км от
селото, където се случи гореописаната случка. Турците,
които дойдоха в това село, бяха башибозушки полк; около
600 човека. Явно само трима от техните офицери бяха от
техния полк, така че дисциплината им не беше отлична или
нещо подобно.
Експедицията остана в Силистра два-три дни. Врагът беше
на отсрещния бряг, това беше тилът; основната му част
беше в отстъпление.
Експедицията пое по посока на Шумла [Шумен], където
командваше Омар паша и където имаше голяма турска армия.
Пашата им зае палатки, които бяха поносими след всичките
тези нощи „ал фреско“. След това те се насочиха към Ени
пазар и Девна, като стигнаха Девна след пътуване цяла
нощ в неописуемо голяма буря. Патрулирането се
извършваше на уморени коне. В началото на експедицията
конете бяха натоварени като впрегатни коне и трябваше да
носят зоб и провизии за три дни, и ето защо бяха
изморени. Здравето на войниците беше добро, с изключение
на това, че много от тях имаха възпалени очи от горещото
време и праха; дисциплината беше добра.
Лорд Кардиган пристигна в Девна тъкмо когато прозвуча
сигнала за свободно, а времето беше мокро и унило“
(Powell 1876: 6–11)*.
БЕЛЕЖКИ
1 На 25 юни 1854 г. (неделя) в 4 часа сутринта
генерал-майор лорд Кардиган, командир на английската
лека кавалерия (Light Brigade) на лагер при Девня (Река
Девня), получава заповед от генерал-лейтенант лорд
Раглан (чрез неговия адютант – майор лорд Бъргхерш) да
извърши разузнаване на изтеглящата се руска армия в
Добруджа.
Известието от Силистра, доставено от адютант на Омер
паша, е получено в Главната квартира във Варна късно
вечерта на 24 юни 1854 г. от генерал-лейтенант Джордж
Браун (Lieutenant General Sir George Brown), командир на
английската Лека дивизия (Light Division).
От 25 юни до 11 юли 1854 г. 2 ескадрона – един от 8-ми
хусарски полк (121 коня), един от 13-ти драгунски полк
(75 коня) и турски драгуни (от Базарджик), под
командването на лорд Кардиган, предприели разузнаване от
лагера при Девня към Карасу, Расова и Силистра.
Патрулът тръгва от Девня в 10,30 часа. Той се отправя на
север – през Кара Хюсеин (Чернево), Козлуджа (Суворово),
Кара агач (Брестак) към Хаджиоглу Пазарджик (Добрич),
Карасу (Medgidia), Расова (Rassova), Силистра, и оттам
през Шумен и Ени пазар (Нови пазар) се връща обратно в
Девня. За 17 дни патрулът на лорд Кардиган изминава
близо 300 мили в безводната и напусната от своите жители
Добруджа. Страдайки от жажда и липса на храни и фураж,
не виждайки по няколко дни ни една къща, ни един човек,
патрулът се връща в Девня измъчен, с 90 изранени коня.
2 Базарджик – Хаджиоглу Пазарджик – дн. Добрич.
3 Карасу – дн. Меджидие, Румъния.
* Превод от английски: Светослава Славова
ЛИТЕРАТУРА
Powell 1876: Harry Powell. Recollections of a
Young Soldier during the Crimean War. Oxford, 1876.
ИЛЮСТРАЦИИ
1. Генерал-майор лорд Кардиган
2. Майор лорд Бъргхерш
Photographed by Roger Fenton, 1855. Library of Congress
Prints and Photographs Division Washington.
3. Патрул на 8-ми хусарски полк на разузнаване в
Добруджа.
|
