|
По време на Кримската война
(1853–1856 г.) Варна е избрана за сборен пункт и главна
база на съюзническите войски преди отплаването им към
Евпатория (Крим). От 30 май до към края на юни 1854 г.
френските и английски войски дебаркират от Галиполи и
Скутари във Варна.
Изборът на Варна е предопределен от нейните природни
дадености. Градът е най-голямото турско пристанище по
Западното черноморие, крепост с шестхиляден гарнизон.
Варна е на няколкодневен преход от Силистра и Шумен –
големите турски крепости, преграждащи пътя на руската
армия към Балкана. При пълното превъзходство на
англо-френския флот в Черно море двете крепости стават
за руснаците главни обекти в настъплението им към
Цариград.
На 10 май 1854 г. със секретна мисия
от Цариград за Варна и оттам за Шумен е изпратен майор
Пиер Анри – адютант на френският главнокомандващ маршал
Сент Арно (Saint Arnaud) . Той информира Омер Лютфи паша
– главнокомандващ турската (дунавска) армия за
предстоящата съюзническа конференция във Варна на 19 май
1854 г. Майор Анри обхожда укрепените позиции,
казармите, болниците и изготвя своя рапорт
(Constantinople, 18 mai). В него той пише: „Аз обходих
линиите на Шумла [Шумен], казармите, болниците; видях
там лошо облечени и зле обути войници; състоянието на
болниците ми причини голяма мъка: каква занемареност!
Парцали вместо одеяла, стени вместо възглавници, а
добрите войници не се оплакват“ (Bazancourt 1856: 19).
Мнението на майор Анри за Омер паша не е от
най-ласкавите, той „ … едва си служи с карти, не знае
разположението и има само непълна представа за наличния
състав на войската си; никога не посещава болници,
болни, нито ранени“ (Bazancourt 1856: 18). Според Анри
турският главнокомандващ „няма твърд план, единствената
му мисъл е да остане в Шумла, където укрепеният му лагер
се защитава от 45 000 войника. Той няма да атакува, а за
офанзивни действия ще чака съдействието на своите
съюзници“. „Той знае своята цена, чувства също, че
неговата роля ще бъде проиграна, ако ние не пристигнем,
той съзнава своята слабост“ (Bazancourt 1856: 19). Омер
паша „няма никакви точни сведения за неприятелската
армия, пише Анри, неговата преценка е следната: …
здравословното състояние на войската е лошо, ако тя
прекара един месец в Добруджа, това за мен е вече една
спечелена битка, защото в противен случай ще бъде
изтребена от болести. Руснаците, разположени на десния
бряг на река Дунав, не се придвижват напред, левият им
фланг достига Кюстенджа, а десният е зад Расова; няколко
казаци разузнавачи достигнаха на 5 левги от Силистра.
Страхът от дебаркиране на френската армия във Варна
държи руснаците в шах“ (Bazancourt 1856: 19–20).
На 17 май Омер паша тръгва от Шумен
за Варна. Той е придружен от подполковник Дийо и майор
Анри, които от Варна се отправят за Цариград, където ги
очаква маршал Сент Арно. Вечерта на 18 май
главнокомандващите съюзническите армии Сент Арно и лорд
Раглан (заедно със своите адютанти) тръгват от Цариград
за Варна. Сент Арно е на борда на френската парна
корвета „Бертоле“ . На английския параход (gunboat)
„Карадок“ са лорд Раглан, генерал Тилден и адмирал
Боксер . С турската парна фрегата „Шехпер“ пътуват
сераскер Хасан Риза паша и капудан Мехмед Емин паша .
На 19 май (петък), към 9 часа те са
посрещнати във Варна с големи почести от управителя на
града Хюсеин паша, от коменданта на крепостта Саид Омер
паша, от гръцкия митрополит Порфирий и други първенци.
Домакин на конференцията е Омер паша. Тя се провежда на
борда на турската фрегатата „Шехпер“. На нея са Сент
Арно, лорд Раглан, Омер паша, Риза паша, Мехмед Емин
паша, вицеадмиралите Хамлен и Дъндъс, инженерни и
артилерийски офицери (Bazancourt 1856: 23–33; Woods
1855: 55; Russell 1858: 50; Rousset 1878: 108). Преводач
e Чарлз Алисън (и турските министри – Риза паша и Мехмед
Емин паша).
Това е първата среща на тримата главнокомандващи, на
която се обсъждат предстоящите военни операции на
съюзниците. Тя се председателства от маршал Сент Арно
(най-старшият по звание) и продължава до 2 часа след
обяд. Омер паша прави преглед на своята армия и
информира за действията на руските войски. Турската
дунавска армия е съставена от 104 000 души, от които –
18 000 при Силистра, 45 000 при Шумен, 20 000 при Видин
и Калафат и 6 000 при Варна, а останалите са пръснати по
различни места (Bazancourt 1856: 23–24, 30; Du Casse
1856: 17–18; Зайончковский 1912: 386). Руснаците строят
мостове на Дунава и бързо се съсредоточават край
Силистра. Градът може да бъде обсаден до 10 дни, а
турската армия е все още сама срещу руснаците. „Силистра
ще бъде неминуемо превзета; надявам се, че ще издържи
шест седмици, но тя може да падне и за петнадесет дни, и
ние можем, една сутрин, да бъдем изненадани от тази
новина и от вестта за хода на руската войска към Шумла“.
„ ... аз съм почти сигурен, казва Омер паша, че ще
победим руснаците, ако ни атакуват тук; но дали
френските и английски войски на турска територия в
Галиполи, на двадесет дни ход от Варна (или на двадесет
и четири часа по море), ще ме оставят блокиран тук, ще
се лишат от ресурса на една добра армия, която се бие
добре, гарантирам го, и ще ни оставят да бъдем смазани
от руснаците, когато бихме могли с тях да ги изтласкаме
оттатък Дунава и да спасим Турция?“ (Bazancourt 1856:
32; Rousset 1878: 109–110; Зайончковский 1912: 387).
Сент Арно и лорд Раглан приемат сдържано позицията на
турския главнокомандващ, но решението им е да окажат
помощ колкото се може по-скоро. Съюзниците решават да
прехвърлят по море във Варна по една дивизия – френска и
английска. Френската дивизия трябва да заеме укрепена
позиция по височините северно от крепостта, а
английската – укрепена позиция при Девня (Bazancourt
1856: 33; Du Casse 1856: 31; Зайончковский 1912: 388). В
писмо до военния министър в Париж маршал Вайан
(Vaillant) (Varna, 19 mai 1854, 6 heures du soir), Сент
Арно пише: „Въпросът всъщност е в силите, които можем да
разположим на бойната линия заедно с турците, които ще
ни осигурят 60 000 войници добра войска и 200 оръдия
добра артилерия. Лорд Раглан пише на неговото
правителство да ускори изпращането на войски и пита за
новини. Аз също правя като него“ (Bazancourt 1856: 34;
Зайончковский 1912: 388).
След конференцията за военачалниците е даден прием от
управителя на града. Те посещават и консулството на
Франция и Белгия (LI 1854) . Съюзническите офицери
разглеждат казармите, крепостните стени и укрепленията и
се убеждават в предимствата на града – удобен за
дебаркиране залив и добри условия за лагеруване на
съюзническите армии.
Рано сутринта на следващия ден военачалниците отпътуват
за Шумен (през Провадия) (Bazancourt 1856: 34–35; NYDT
1854; Rousset 1878: 110–111)17. На 21 май те пристигат в
Шумен и инспектират турските войски18. В писмо до
военния министър (Shumla, 21 mai 1854) Сент Арно пише:
„Войските, чието състояние проучих много внимателно, са
зле въоръжени, лошо облечени и най-вече зле обути, но
като цяло са войници; те изпълняват маневрите добре,
спокойно. Конете на кавалерията са предимно малки, с
невпечатляващ външен вид, но са добри и имат много
потенциал. Артилерията е това, което е в най-добро
състояние, впряговете са солидни, оръдията са добре
поддържани; артилеристите са добри в маневрите също като
нашите. Бях изненадан от направените пред мен
демонстрации и от точността на стрелбата“ (Bazancourt
1856: 37; Зайончковский 1912: 389). „Накратко, пише Сент
Арно, този укрепен лагер има един недостатък, а именно
това, че е твърде голям, но всичко в него е добре
обхванато; важните отбранителни съоръжения са обезпечени
с тежка артилерия в много добро състояние и добре
обслужвана (двеста и петдесет броя в бастионите и във
външните редути). Този лагер, с 45 000 добри войници под
командването на смел командир, човек като Омер паша,
може да удържи дълго срещу една силна армия“ (Bazancourt
1856: 36; Зайончковский 1912: 390). Френският военен
историк барон Сезар Базанкур пише: „Той прецени заетата
в Шумла позиция като много силна; той е сигурен, че ще
противопостави на руснаците непреодолима бариера и дори,
че ще ги победи, ако предприемат атака. Омер паша знае
значението и солидността на своите войски зад
укрепителните съоръжения; ето защо, далеч от мисълта да
започне битка със своите врагове, той е взел решението
да изчака пристигането на съюзническите войски, които
призовава с цяло сърце“ (Bazancourt 1856: 30).
На 20 май в Шумен е получено известие от коменданта на
Силистра Муса паша – 70 000 руснаци атакуват крепостта;
силната бомбардировка продължава ден и нощ; част от
брустверите вече са разрушени; пълната блокада е
неизбежна и крепостта не може да издържи повече от 10–15
дни. Това известие принуждава Сент Арно и лорд Раглан да
променят взетото вече решение за дебаркиране във Варна
на две съюзнически дивизии и да се опитат да
съсредоточат тук всички налични сили. Съюзниците вземат
решение, при военна необходимост, Омер паша да се изнесе
с 30-хилядна армия и 120 оръдия на два прехода от Шумен.
При съсредоточаването и на разположените при Видин и
София войски главнокомандващият ще може да разполага до
двадесет дни със 70-хилядна армия и 180 оръдия. За
същото време лорд Раглан ще предостави 20 000 англичани,
а Сент Арно 35 000 французи. В такъв състав съюзниците
решават да посрещнат настъплението на руснаците
(Bazancourt 1856: 40; Rousset 1878: 112–113).
На 22 май вечерта военачалниците се връщат във Варна и
оттам заминават за Цариград (Bazancourt 1856: 41). На
съвещание (24 май), председателствано от султан Абдул
Меджид, Сент Арно и лорд Раглан изказват своите
впечатления и уверяват турското правителство в помощта,
която съюзниците ще окажат (Bazancourt 1856: 42–44;
Rousset 1878: 113–114). След това те се отправят за
Галиполи и Скутари, за да организират прехвърлянето на
своите армии. На 29 май от Галиполи за Варна тръгва
френската Първа пехотна дивизия, начело с дивизионен
генерал Франсоа Канробер, а от Скутари – английската
Лека дивизия, начело с генерал-лейтенант Джордж Браун*.
БЕЛЕЖКИ
Започната от Русия като руско-турска война за контрол
над проливите – Босфор и Дарданели и господство в
Близкия изток. На 15 (27) март 1854 г. Англия, на 16
(28) март 1854 г. Франция, на 14 (26) януари 1855 г.
Пиемонт-Сардиния се включват във войната на страната на
Турция срещу Русия.
2 4th (The Queen’s Own) Regiment of Light Dragoons
(Cavalry Division – Light Brigade) (21 офицери и 299
войници) дебаркира при Варна на 2 август 1854 г.; 4th
(The King’s Own) Regiment of Foot (3rd Division of
Infantry, 2nd Brigade) (32 офицери и 911 войници)
дебаркира при Варна на 23 август 1854 г.
3 Втора пехотна дивизия на генерал Боске (Général de
Division Bosquet) – 1st brigade (Général de Brigade
D'Autemarre) – 50th de Ligne, 3rd Zouaves, Tirailleurs;
2nd brigade (Gén. de Brig. Bouat) – 6th de ligne, 7th
Léger, 3rd Chasseurs, се прехвърля от Галиполи, през
Одрин до село Ени кьой (дн. Куманово) край Варна по
суша. Вж.:
Général Montaudor. Souvenirs militaires. Afrique –
Crimée – Italie. Paris, Librairie Ch. Delagravé, 1898,
p. 232–236.
Майор Пиер Анри (Pierre Henry) – chef d’escadron,
officier d’ordonnance. (Annuaire militaire 1854: 46;
Pascal 1864: 121–122; Rousset 1878: 106–108; Granier De
Cassagnac 1881: 253; Brasme 1999: 103).
Със същата мисия във Варна и Шумен (през Девня), между
11 и 17 май 1854 г., е и бригаден генерал лорд де Рос
(Lord de Ros – Deputy Quartermaster General), изпратен
от английския главнокомандващ лорд Раглан (Woods 1855:
52; Russell 1855: 67; Robinson 1856: 66; Swinton 1893:
57–64; Govone 1905: 51–54).
Първите контакти на съюзническото командване с Омер паша
са осъществени през март – от английския
генерал-лейтенант Джон Бъргоин (John Burgoyne)
(Wrottesley 1873: 15–19) и през април – от френския
бригаден генерал Пиер Боске (Pierre Bosquet) (Bosquet
1894: 312–315).
В началото на май 1854 г., за връзка с френското и
английско командване, Омер паша изпраща в Цариград
бригаден генерал Бехрам паша (Robert Cannon).
В щаба на Омер паша в Шумен са офицерите за свръзка –
френският подполковник Дийо (Charles-Prosper Dieu),
английският инженер капитан Симънс (John Lintorn Arabin
Simons) и пиемонтският щабен офицер капитан Говоне
(Giuseppe Govone).
Подполковник Чарлз-Проспер Дийо (Lieutenant Colonel
Charles-Prosper Dieu).
A la disposition de M. le general Baraguey d’Hilliers,
ambassador à Constantinople (Annuaire militaire 1854:
43).
„Бертоле“ (Le Berthollet), парна корвета, 400 к. с., 1
600 тона (Chesneau, Koleśnik, Campbell 1979: 285).
„Карадок“ (Caradoc), параход (gunboat), 676 тона
(O’Byrne’s 1855: 67).
Бригаден генерал Уилям Тилдън (William Burton Tylden) –
от корпуса на кралските инженери.
Контраадмирал Едуард Боксер (Rear-Admiral Edward Boxer)
– порт-адмирал в Цариград.
„Шехпер“ (Cheh-Per), парна фрегата, 240 к. с. (Nouvelles
annales 1852: 397).
Хасан Риза паша (Hasan Riza Paşa, 1809–1877) – военен
министър (януари 1854 – юни 1855 г.).
Мехмед Емин паша (Kıbrıslı Mehmed Emin Paşa, 1813–1871)
– министър на военноморския флот (30 януари – 29 май
1854 г.).
Чарлз Алисън (Charles Alison) – втори секретар (Oriental
Secretary) на британското посолство в Цариград (The
Foreign Office List 1857: 29).
Белгийски вицеконсул във Варна по това време е Емануел
Тедески (Recueil Consulaire 1859: viii; Annuaire
diplomatique 1858: 39).
Сент Арно и лорд Раглан (заедно със своите адютанти),
Омер паша, сераскер Хасан Риза паша, капудан Мехмед Емин
паша, Юсуф паша (Yusuf Pasha), генералите Кенън (Robert
Cannon) и Роуз (Hugh Henry Rose), капитан Симънс (John
Lintorn Arabin Simons) от кралските инженери, капитан
Говоне (Giuseppe Govone) от сардинската армия и господин
Алисън (Charles Alison) от британското посолство в
Цариград.
17 В рапорта си до Сент Арно майор Анри пише: „Каква
тъжна и опустошена земя е България, тя, която трябваше
да бъде обетованата земя! Руските казаци тормозят тези
бедни българи само на четири левги от пътя, по който се
придвижвах. Башибозуците, турските казаци, пък палят
селата им; и тези нещастници заминават за непознати
страни, далеч от войната, която и от двете страни им
носи врагове. Но въпреки това, каква прекрасна земя!
Какво богатство, само да искахме да го използваме!“
(Bazancourt 1856: 19).
18 Батальон от 9-ти, 10-ти, 11-ти и 12-ти пехотен полк,
батальон от 3-ти египетски полк, няколко кавалерийски
полка и полева артилерия (NYDT 1854).
* Електронно списание LiterNet, 03.11.2010, № 11 (132)
http://liternet.bg/publish10/aangelov/syiuznicheskata.htm
ЛИТЕРАТУРА
Général Montaudor 1898: Général Montaudor.
Souvenirs militaires. Afrique – Crimée – Italie.
Librairie Ch. Delagravé, Paris, 1898.
Annuaire militaire 1854: Annuaire militaire de
l'empire francais pour l'annee 1854, publie sur les
documents communiques par le Ministere de la Guerre.
Veuve Berger-Levrault et fils, Libraires-Editeurs, rue
des Juifs, 33, a Strasbourg; Paris, Depot general, chez
С. Reinward, libraire, rue des Saints-Peres, 15. 1er Mai
1854.
Russell 1855: The War: From the Landing at
Gallipoli to the death of Lord Raglan. By W. H. Russell,
Correspondent of “The Times”. London: George Routledge &
Co., Farringdon Street, New York: 18, Beekman Street,
1855.Name
Pascal 1864: Histoire de l'armée et de tous les
régiments depuis les premiers temps de la Monarchie
française jusqu'à nos jours, par M. Adrien Pascal. Tome
cinquième. Dutertre, Libraire-éditeur, Paris, 1864.
Rousset 1878: Histoire de la guerre de Crimée par
Camille Rousset. Deuxiéme Édition, Tome Premier,
Librairie Hachette et C-ie, Paris, 1878.
Swinton 1893: A Sketch of the Life of Georgiana,
Lady de Ros, with some reminiscences of her family and
friends, including the Duke of Wellington. By her
daughter, the Honble. Mrs. J. R. Swinton. London: John
Murray, Albemarle Street, 1893.
Govone 1905: Général Govone: Mémoires
(1848-1870). Mis en ordre et publiés par son fils le
Chevalier U. Govone. Traduits de l’italien par le
commandant M. H. Weil. Édition française augmentée de
documents inédits. Préface de M. Jules Claretie de
l’académie française. Ancienne librairie Thorin et fils,
Albert Fontemoing, éditeur, Paris, 1905.
Brasme 1999: Pierre Brasme. La Moselle et ses
soldats: Dictionnaire biographique des gloires
militaires mosellanes. Éditions Serpenoise, Metz, 1999.
Granier De Cassagnac 1881: Souvenirs Du Second
Empire, par A. Granier De Cassagnac. Deuxiéme Partie.
L’Établissement de L’Emprime Le Mariage la Guerre de
Crimée. E. Dentu, Libraire-Editeur, Paris, 1881.
Wrottesley 1873: Life and Correspondence of Field
Marshal Sir John Burgoyne, Bart. By his son-in-low,
lieut.-col. the Hon. George Wrottesley, Royal Engineers.
In two volumes. Vol. II. Richard Bentley & Son, New
Burlington Street, London, 1873.
Bosquet 1894: Bosquet (P.). Lettres du Maréchal
Bosquet, 1830–1858. Berger-Levrault et C-ie, Éditeurs,
Paris / Nancy, 1894.
Bazancourt 1856: L'Expédition de Crimée jusqu'à
la prise de Sébastopol. Chronique de la guerre d'Orient.
Par le Baron de Bazancourt. Chargé de mission en Crimée
par S. Exc. le Ministre de l'Instruction publique.
Premiére partie, troisiéme édition. Amyot, Éditeur, 8,
Rue de la Paix, Paris, MDCCCLVI.
Du Casse 1856: Précis historique des opérations
militaires en Orient de mars 1854 à septembre 1855, par
A. Du Casse. E. Dentu, Paris, MDCCCLVI.
Woods 1855: The past campaign: a sketch of the
war in the East, from the departure of Lord Raglan to
the capture of Sevastopol. By N. A. Woods, late Special
Correspondent of the “Morning Herald”at the East of War.
In Two Volumes. Vol. I. Longman, Brown, Green, and
Longmans, London, 1855.
Robinson 1856: Diary of the Crimean War by
Frederick Robinson, M.D., Assistant Surgeon, Scots
Fusilier Guards. Richard Bentley, Publisher in Ordinary
to Her Majesty, London, MDCCCLVI.
Chesneau, Koleśnik, Campbell 1979: Roger
Chesneau, Eugène M. Koleśnik, N. J. M. Campbell.
Conway's all the world's fighting ships, 1860–1905.
Mayflower Books, New York, 1979.
O’Byrne’s 1855: O’Byrne’s Naval Annual for 1855.
Piper, Stephenson & Spence, Paternoster Row, London,
1855.
Nouvelles annales 1852: Nouvelles annales de la
marine et des colonies: revue mensuelle. Rédacteur en
chef: M. Ad. Bouin. Tome Septiéme (1er Sepestre 1852).
Imprimerie et Librairie Administratives de Paul Dupont,
Rue de Grenelle-Saint-Honoré, 45, Paris, 1852.
Russell 1858: The British expedition to the
Crimea. By W. H. Russell, LL.D. the “Times” Special
Correspondent. A Revised Edition, With Numerous
Emendations and Additions. London, G. Routledge & Co.,
Farringdon Street. New York, 18, Beekman Street. 1858.
Зайончковский 1912: А. М. Зайончковский.
Восточная война 1853–1856 гг. в связи с современной ей
политической обстановкой. Том 2. Приложения.
С.-Петербург, Экспедиция заготовления государственных
бумаг, 1912.
NYDT 1854: “New-York Daily Tribune”, Vol. XIV, No
4 120, New-York, Saturday, July 1, 1854.
LI 1854: “L’illustration, Journal universel”,
Vol. XXIII, No 589, Paris, 10 Juin 1854, p. 353–354.
The Foreign Office List 1857: The Foreign Office
List for 1857. London: Harrison, 59, Pall Mall, 1857.
Recueil Consulaire 1859: Royaume de Belgique. Recueil
Consulaire publié en execution de l’аrrété royal du 15
novembre 1855. Tome V. Année 1859. H. Tarlier, Éditeur,
Bruxelles, 1859.
Annuaire diplomatique 1858: Annuaire diplomatique
de l’еmpire français pour l'année 1858. Publié d’aprés
les documents communiqués par le ministrére des affaires
étrangéres. Premiére Année. Librairie de Veuve
Berger-Levrault et fils, Paris et Strasbourg, 1858.
ИЛЮСТРАЦИИ
1. Маршал Сент Арно.
2. Генерал-лейтенант лорд Раглан.
3. Омер Лютфи паша.
4. Marshal St. Arnaud, Lord Raglan, and Omer Pacha
Embarking at Varna, 1854.
5. Consiel de guerre tenu a Varna le 19 mai, Illustré
par Janet-Lange.
6. Revue d’Omer-Pacha à Schoumla, Illustré par
Janet-Lange.
|
