|
Уилям Пауъл Ричардс (William Powel
Richards) е роден на 3 октомври 1827 г. в селцето
Лалестон (Laleston House), близо до Бридженд, Южен Уелс
(графство Гламорган). Той е първороден син на Едуард
Уиндзор Ричардс (1789–1848) (rector of “St. Andrews” and
“St. Lythians”, county Glamorgan), и съпругата му
Каролин (A Genealogical and Heraldic Dictionary 1862:
422).
От 2 май 1845 г. е джентълмен кадет в Кралската военна
академия в Уулуич (Royal Military Academy, Woolwich). На
1 октомври 1847 г. получава чин втори лейтенант (Second
Lieutenant) с назначение в кралската артилерия (Royal
Artillery), а на 30 юни 1848 г. е произведен в чин първи
лейтенант (First Lieutenant) (The New Army List 1849:
173). В началото на Кримската война (след 10-дневен
престой в Скутари / Цариград), на 15 юни 1854 г.
лейтенант Ричардс дебаркира със своята батарея1 във
Варна. На 6 януари 1855 г. (в Крим) Ричардс е произведен
в чин втори капитан (Second Captain), а на 6 юни 1856 г.
в Brevet Major (The New Army List 1857: 240, note 168);
Bulletins and Other State Intelligence 1857: 1040). На 1
април 1860 г. е произведен в чин капитан. Излиза в
пенсия на 21 февруари 1861 г.
Умира на 1 май 1870 г. в Кардиф (Roath).
В началото на войната, в писмо адресирано до майка му,
лейтенант Ричардс пише за живота в лагерите на Първа
пехотна дивизия край Варна, Аладън и Гевреклер, за
холерата, поразила съюзническите (френска и английска)
армии*.
„В открито море, до Одеса; 9-ти септември 1854 г.
Скъпа майко,
Ще започна разказа си от нашето пристигане в
Константинопол. Бяхме изпратени в голяма казарма,
именувана „Колл а Ле“ [Кулели], на около четири мили
нагоре по Босфора, на азиатската страна. Казармата е във
формата на квадрат, каквито са всички турски казарми –
огромни мръсни стаи, пълни с бълхи и плъхове, на
прозорците трудно може да се намери стъкло; тук
останахме десетина дни. След това се качихме отново на
корабите и бяхме взети на буксир до Варна, което отне 28
часа. Босфорът е много красив от разстояние и къщите са
много живописни, но когато навлезеш в улиците, мръсните
хора, ужасяващите миризми и стълпотворенията от кучета
не оставят благоприятно впечатление.
Ако съм виждал мързеливо, мръсно и неблагодарно племе,
това са турците. Нищо не ги раздвижва ни най-малко,
освен един добър ритник, с какъвто понякога с
удоволствие ги даряваме. Гърците са много по-зле; те
въртят почти цялата търговия и са най-големите мошеници,
каквито съществуват. Винаги искат около осем пъти повече
от това, което могат да вземат, и те премятат, ако
могат, в количеството и качеството на това, което
продават, и те мамят с рестото, ако не си много
схватлив. Те, също така, ако си излязъл през нощта
невъоръжен, те нападат и обират, но са големи
страхливци. Цяла дузина от тях ще побягнат при вида на
един револвер.
Когато стигнахме до Варна, слязохме на брега и
установихме лагер близо до морето, отдясно на града
(Army Medical Department, II, 1858: 6–7)2; харесахме
много мястото, защото можехме да се къпем всяка сутрин,
и теренът наоколо през този сезон беше свеж; докато
лагерувахме там по нас стреляха на два пъти; първия път
куршумът беше изстрелян иззад някакви храсти и премина
само на инч от главата на един от нашите. Когато
изтичахме в посоката, от която той дойде, заварихме
някакъв човек да седи под един храст и да пуши, и го
попитахме кой е стрелял. Той каза, един мъж, който
избягал през долината, на което аз не повярвах, така че
го хванах за врата, изправих го на крака и под него се
оказа пистолет, от който току-що е стреляно. Плених го и
го предадох на пашата. Получи 200 удара по ходилата.
Една друга сутрин, около четири (това е часът, в който
обикновено ставаме в тази страна), шестима от тях
стреляха по нашите палатки. Ние отново се впуснахме в
преследване и ги изловихме всичките, единият беше леко
ранен от намушкване със сабя. Тях също ги предадохме на
пашата, който им оряза ушите и носовете и им отреди 200
удара. Заслужаваха да бъдат разстреляни. В бъдеще
безцеремонно ще застрелване всеки, който опитва тази
игра3.
От това място се преместихме на около пет мили от
другата страна на Варна, където беше много мръсно и
прашно. Има красиво езеро, което почти се слива с морето
при града Варна. Тази страна, имам предвид България, е
красива и ми напомня силно за Гламорганшър4, що се
отнася до хълмовете, равнините, планините и подобни, но
много по-гориста, много слабо обработена около Варна, но
с огромни количества зърно около Силистра и Шумла. Тя
дава зърно, грозде, пъпеши, краставици (които хората
ядат сурови, по една дузина дневно, без нищо да им
стане), царевица, овес, ечемик, но няма картофи,
всъщност, при правилна обработка, можеш да отгледаш
всичко. Всички птици и храсти, с изключение на съвсем
малко, са като английските; преобладават костенурките,
които са много обичайни тук. Французите ги правят на
супа и казват, че е много хубава, но нашите хора няма и
да ги пипнат.
От Варна заминахме за Аладин5, за да се присъединим към
нашата дивизия, тази на дука на Кембридж6, която включва
батареите на капитан Пейнтър7 и моята, „Гвардейците“,
това са гренадирите, „Стрелците“ и полковаците от
Колдстрийм, 42-ри, 79-ти и 93-ти шотландски полкове –
това е най-добрата дивизия в армията. Турците изобщо не
могат да възприемат шотландските поли, седят с часове и
само повтарят „Ишаллах“, което значи „По Божията воля“.
Използва се като израз на почуда.
Тук, искам да кажа при Аладин,
холерата избухна първо сред нас8. Аладин е едно красиво
място, разположено на езерото, на около осем мили от
Варна. Нашият лагер беше на около 600 ярда9 от него, но
бреговете са много блатисти и през нощта можеш да видиш
влагата и миазмите, които се издигат като бял облак от
мястото; резултатът е, че войниците започнаха да мрат
като болни овце. След това се преместихме на около шест
мили навътре в сушата10, но подозирам, че отровата се е
просмукала в хората, защото те продължиха да измират.
Виждал съм как от болницата на Гвардейците изнасят
наведнъж по шест или осем умрели.
Ние имахме по-голям късмет. Нашите войници, бидейки
по-закалени, се отърваха много по-леко; ние загубихме
неколцина и мнозина бяха на легло, но това е нищо.
Французите пострадаха ужасно, само си представи, една
дивизия от 8 000 войника и 75 офицера. Мисля, че като
цяло англичаните загубиха 1 500 войници и офицери, а
французите около 10 000; всичко това можеше да ни бъде
спестено, ако още отначало ни бяха изпратили срещу
Севастопол (вместо да ни държат да се мотаем край
Варна). Можехме да го превземем с една пета от загубите,
които холерата отнесе, и вместо войниците да са
отвратени, отслабнали и обезсърчени, каквито са сега, те
можеха да бъдат в най-добро здраве и дух и да се
изправят срещу всичко; не можеш и да си представиш колко
различни са хората, които се веселяха до прегракване,
когато напускаха Англия, а сега мърморят и искат да
можеха да се върнат, тъй като оня дърт предател
Абърдийн11 ги е направил на глупаци. Сигурен съм, че ако
им беше попаднал тук, щяха да го посолят и жив изядат.
Английското интендантство е позор, армията отдава
половината загубени животи на това, че то не е осигурило
запаси от всякакво естество. Понякога хората оставаха
без месо, понякога без хляб, а що се отнася до
портвайна, толкова обсъждан във вестниците, от него те
получиха съвсем малко. Напоследък ни хранят по-добре, а
вече сме на борда на кораба, живеем като бойни петли.
Сега ще се върна към нашия последен лагер. Изкомандваха
ни да се върнем отново във Варна за около две седмици, и
оттогава сме на борда на кораба. Всеки ден се качват
нови войски. Най-после, на 6-ти, и двете армии бяха
изцяло качени на борда и цялата френска и английска
бойна флота, заедно с около 500 големи парахода и
транспортни кораби опъна платна от балчишкия залив, на
около 60 мили от Варна, за да атакува Крим, както беше
обявено, обаче тази сутрин подминахме залива нагоре към
Одеса, която очакваме утре. Не се знае какво ще правим.
Ние, на борда на този кораб (Елъндейл), очакваме да
атакуваме Одеса утре сутринта. Тя няма да издържи и три
часа срещу цялата флота, без да броим подкреплението на
армията“**.
БЕЛЕЖКИ
1 1st Division Artillery – H Field Battery (Captain
Edwin Wodehouse).
* Писмата са публикувани от Dr Marjorie Bloy.
Вж.:
http://www.historyhome.co.uk/forpol/crimea/richards/biography.htm
http://www.historyhome.co.uk/forpol/crimea/richards/letter1.htm
2 За лагерите на съюзническите армии при Варна (към 20
юни 1854 г.) вж.: Sketch of the Encampment of the 1st
and 2nd Divisions of British Troops under the Command of
General Lord Raglan, G.C.B. also of the French, Turkish,
& Egyptian Troops at Varna on the anniversary of Her
Majesty’s accession the 20th June, 1854. By Col. Fred.
W. Hamilton, Grenadier Guards, 21st June, 1854. В:
Атлас. Българските земи в европейската картографска
традиция (III–XIX в.). Център за изследвания на
българите, Държавна агенция „Архиви“, Тангра ТанНакРа
издателска къща ООД, София, 2008, с. 427, 428–429
(V.15).
3 Вж.: Christopher Hibbert. The Destruction of Lord
Raglan. A Tragedy of the Crimean War, 1854–55. Boston,
Toronto: Little, Brown and Company, 1961, p. 27.
4 Гламорганшър (Гламорган) – едно от 13-те исторически
графства в Уелс.
5 Аладин / Голям Аладън (дн. с. Страшимирово, Област
Варна, Община Белослав).
6 От 1 юли до 27/28 юли 1854 г. при Аладън лагерувала
1st Division of Infantry – Lieutenant General George
William Frederick Charles, 2nd duke of Cambridge
(1819–1904). 1st Brigade – Major General Henry Bentinck:
1st (or Grenadier) Regiment of Foot Guards, Coldstream
Regiment of Foot Guards, Scots Fusilier Guards; 2nd
Brigade – Major General Sir Colin Campbell: 42nd (The
Royal Highland) Regiment of Foot, 79th Regiment of Foot
(Cameron Highlanders), 93rd (Sutherland Highlanders)
Regiment of Foot; 1st Division Artillery – A Field
Battery (Captain David Paynter), H Field Battery
(Captain Edwin Wodehouse).
7 Капитан Дейвид Уилям Пейнтър.
8 Заразата (повалила 8 732-ма французи и 724 англичани)
била пренесена от френските войски от Южна Франция –
Авиньон, Арл и Марсилия (M. Smallman-Raynor, A. D. Cliff
2004: 32–69).
9 Ярд (yard) – британска мерна единица за дължина. Един
ярд се равнява на 3 фута, на 36 инча (приблизително на
0,9144 м).
10 От 27/28 юли до средата на август 1854 г. Първа
пехотна дивизия избира за свой лагер близкото село
Гевреклер (дн. Калиманци, Област Варна, Община
Суворово).
11 Абърдин (George Hamilton-Gordon, 4th Earl of
Aberdeen) – английски министър-председател (1852–1855).
** Превод от английски: Анна Владева, e-mail:
office1@prevodivarna.com
ЛИТЕРАТУРА
A Genealogical and Heraldic Dictionary 1862: A
Genealogical and Heraldic Dictionary of the Landed
Gentry of Great Britain and Ireland by Sir Bernard
Burke, Ulster king of Arms. In Two Parts, Part I. Fourth
Edition, London: Harrison, Pall Mall, Bookseller to The
Queen, 1862.
The New Army List 1849: The New Army List,
Exhibiting The Rank, Standing, and Various Services of
every Regimental Officer in The Army serving on Full
Pay, including the Ordance and Royal Marines;
Distinguishing those who have served in the Peninsula,
who were at Waterloo, who have received Medals and other
distinctions, and who have been wounded, and in what
actions; By Major H. G. Hart, 49th Regt. London: John
Murray, Albemarle Street, 1849.
The New Army List 1857: The New Army List, and
Militia List; Exhibiting The Rank, Standing, and Various
Services of every Regimental Officer in The Army serving
on Full Pay, including the Royal marines; Distinguishing
those who have served in the Peninsula, who were at
Waterloo, who have received Medals and other
distinctions, and who have been wounded, and in what
actions; By H. G. Hart, Lieut.-colonel, Unattached.
London: John Murray, Albemarle Street, 1857.
Bulletins and Other State Intelligence 1857:
Bulletins and Other State Intelligence For the Year
1856. In Two Parts. Compiled and arranged from the
official Documents published in the London Gazette. By
T. L. Behan, superintendent. Part II. – July to
December. Printed by Harrison and Sons, London Gazette
office, St. Martin’s Lane, 1857.
Army Medical Department, II, 1858: Army Medical
Department. The Medical and Surgical History of the
British Army which Served in Turkey and the Crimea
during the War Against Russia in the Years 1854–55–56.
Presented to both Houses of Parliament by Command of Her
Majesty. Vol. II. London: Printed by Harrison and Sons,
1858.
M. Smallman-Raynor, A. D. Cliff 2004: M.
Smallman-Raynor, A. D. Cliff. The geographical spread of
cholera in the Crimean War: epidemic transmission in the
camp systems of the British Army of the East, 1854–55.
// Journal of Historical Geography, Volume 30, Issue 1,
January 2004.
ИЛЮСТРАЦИИ
1. Лагерите на съюзническите армии при Варна.
“Rough Sketch of the Country between Varna and Pravadi.
In June and July 1854”. By Lieutenant Frederic Smith
Vacher – 33rd (The Duke of Welington’s) Regiment of
Foot, Lieutenant William Jhon Brook – 30th
(Cambridgeshire) Regiment of Foot.
2. Lieutenant General George William Frederick Charles,
2nd duke of Cambridge.
3. Major-General Sir Colin Campbell.
4. The 93rd Regiment, Highlanders, 1857.
5. Royal Artillery. Illustrated Times, 1856. The Picture
Collection of the New York Public Library.
6. The commissariat camp in the Crimea, third division,
1855. Painting by William Simpson. The Illustrated
London News, Edition 754. Vol. XXVII, July 28, 1855.
|
