|
Дейвид Уркарт (David Urquhart
1805–1877) е английски дипломат и публицист. През 30-те
години изпълнява дипломатически поръчения в Турция, през
1847–1852 г. е член на парламента. Основател и редактор
на “The Free Press” (1855–1865) и “The Diplomatic
Review” (1866–1877).
В “The Story of the War”*, излязла в Лондон през 1857
г., Дейвид Уркарт пише за грешката на английските
генерали, избрали северния бряг на Девненските езера и
Девня за лагеруване на английската армия в България
(май–септември 1854 г.) по време на Кримската война
(1853–1856)**.
„ДЕВНЯ. ЕПИДЕМИЯТА
Кореспондентът на „Морнинг Хералд“1:
Говори се, че лорд Де Рос (главен интендант)2 докладвал
крайно неблагоприятно за Варна като място за лагеруване;
обаче подготвителните работи за това все така напредвали
и скоро се разкрило, че е планирано в село Девня и
неговите околности да се съсредоточи английската част от
Контингента. Когато това стана известно, аз се обърнах
към някои английски търговци, които бяха добре запознати
с Княжествата, относно особеностите на областта, избрана
като място за съсредоточаване. От всички господа, с
които се консултирах, без нито едно изключение, чух едни
и същи разкази, а именно, че извън всякакво съмнение
това е една от най-лошите местности, които би имало
възможност да бъдат избрани. Някои бяха доста възмутени;
всички бяха изненадани до крайна степен; общият израз
беше, че е истинска лудост да се замисля разполагането
дори и на турския лагер там, още по-малко на английския
лазарет, в който войниците ще страдат разбира се много
повече. Казаха ми, че цялата местност около Варна била
нездравословна; обаче най-лошата част от всички била
Девня, където издигащите се от заблатените езерни води
изпарения били напълно отровни и толкова много противни,
че местните жители се боели от есента.
Освен това водата била нехигиенична и причинявала както
дизентерия, така и пристъпи на треска. Един или двама от
господата, с които разговарях по този въпрос, изказаха
своята решимост да пишат на лорд Раглан3 по този въпрос,
[но] разбира се дали са го направили, или не са го
направили, аз не мога да кажа, а просто споменавам
факта, за да покажа колко известна е била
нездравословността на мястото, за което е взето решение.
Когато, най-накрая, войските пристигнаха край Варна,
малкото франки [французи] там се облещиха като че ли
имахме по десет глави на раменете си, когато им казахме,
че английските генерали възнамеряват да основат лагер
около Девня.
При разпита на херцога на Нюкасъл4 пред комисията на г-н
Роебук5 се изтъкна, че Омер паша6 предупредил
английските генерали относно лагеруване в или близо до
Девня; а херцогът на Нюкасъл в отговор на въпроса дали
било обърнато внимание на предупреждението или не, се
цитира, че казал: „Не ми е известно“.
Откакто този свитък беше написан, вниманието ми беше
привлечено от една много компетентна статия за
кампанията в Крим, която се появи в списание “The
Quarterly Review”7 миналия декември. В тази статия
авторът заявява, че „преди да се избере позиция за
лагеруване на нашите войски, немски лекар, имащ
дългогодишни връзки с турското карантинно ведомство в
България и следователно бил добре запознат с климата на
повечето части от тази област, бил помолен да състави
здравна карта на страната. На тази карта, докато много
места били посочени като много нездравословни (фр. “très
malsain”), Девня и околностите на Варна били обозначени
като епидемични (фр. “pestilentieux”)“.
Кореспондентът на в. „Таймс“8:
Лагер в Аладън9, 26 юни.
Заболеваемостта и диарията в лагера бяха до голяма
степен към края си.
1 юли. В петък сутринта (30 юни) Леката дивизия,
под командването на сър Джордж Браун10, напусна
квартирите си на платото, близо до Аладън, и се придвижи
до Девня, на около осем и половина или девет мили,
където сега лагерува, а в събота сутринта Първа дивизия,
под командването на Негово Кралско Височество херцога на
Кембридж11, се придвижи от лагера си извън Варна и се
настани на платото на Аладън.
8 юли. Британската армия напредваше бавно. Леката
дивизия остава в Девня, а Първа дивизия е все още в
Аладън, но сър Де Лейси Еванс12 помогнал на дивизията си
да се изкачи до позиция на половината път между Аладън и
Варна. [Веригата от] езера, които се разпростират от
Варна до Девня на разстояние близо двадесет мили, е
заета от четири дивизии на британската армия. Естеството
на тези езера се посочвало по следния начин:
Британският лагер бил издигнат в равнина, на половин
миля от езеро с прясна вода. Обаче водата в езерото не
била добра за пиене; тя гъмжала от микроскопични
животинки, да не говорим за огромните пиявици.
26 юли. Холерата13 се промъкна от лагера в града
и показа голяма злокачественост. В понеделник, 24 юли,
тя избухна в лагера на Леката дивизия. Повече от
двадесет човека умират в рамките на двадесет и четири
часа. Имаше няколко нови случая на холера през нощта, а
в четвъртък дивизията, за наша голяма радост, събра
палатките и се придвижи от Девня към Манастир14, село на
около осем мили по-нататък. Първа дивизия страда както
от холера, така и от тиф. Трета дивизия15 бе атакувана
безмилостно. 44-ти полк16, който лагерува на високо
място, от другата страна на залива, срещу Варна, се
отърва, но принадлежащите му нарядни части, на работа
близо до града, са допуснали няколко случая.
Французите губят много хора от болестта, но не
съразмерно на числеността си. Техните офицери обаче
приложиха може би най-добрия план за проверяване на хода
на епидемията. Те дадоха на хората да вършат нещо. Те са
качили повечето зуави17 на кораб и ги изпратили в морето
[открито море].
Някои хора казват, че сме разположили лагерите си
прекалено близо; обаче дивизията на сър Джордж Браун
покриваше почти двойно по-голямо разстояние, отколкото
мястото, заемано от лагера на римски легион, състоящ се
от съвсем същия брой хора, и въпреки това няма описания
в историята за някакви лагерни епидемии в Галия или
Тракия, или Румъния, или в някой от постоянните лагери
на римляните, и ние трябва да смятаме, че холерата и
нейната роднина чумата възникват от някакво съчетание на
атмосферни и физически условия, което не е настъпвало в
предишни периоди.
Изглежда, че, независимо от прелестната хубост на
местността около Аладън, тя е огнище на треска и
дизентерия. Същото е вярно и за Девня, която е наричана
от турците „долината на смъртта“, а ако бяхме се
посъветвали с местните жители къде да разположим лагера
си, ние със сигурност никога нямаше да отидем нито до
Аладън, нито до Девня, независимо от прелестите на
тяхното местоположение и изкушенията, предлагани от
изобилното снабдяване с вода (пълна с пиявици и
микроскопични животинки) и от съседните гори. Може би
никакъв упрек не следва да се отправя към никого поради
това, че е пропуснал да установи дали тези големи
природни предимства са били уравновесявани от някакви
особени медицински заплахи. Тези ливади в недрата си
отхранват треска, малария и дизентерия. Езерото и реката
излъчват смърт.
Толкова напълно изтощена, миналия четвъртък, била
Гвардейската бригада, онези 3 000 от цвета на Англия,
които трябвало да направят две крачки, за да преминат
разстоянието от Аладън до Варна, което не е повече от
(не толкова много, колкото казват хората) десет мили.
Обаче това не е всичко. Техните войнишки раници били
носени вместо тях. Само си помислете за това, добри хора
на Англия, които си седите страхливо във вашите домове
ден след ден, очаквайки всяка сутрин да зарадвате очите
си с гледката на съобщението с огромни букви за
„падането на Севастопол“. Вашите Гвардейци, вашият
елитен корпус, гордостта на вашите сърца, радостта на
вашите очи, тези великани, чийто ръст, сила и масивна
фигура вие показвате на любезни посетители като
неуместни символи на нашата държава, са били доведени до
такова състояние от боледуване, страдания и угнетяващ
климат, че било преценено за нецелесъобразно да им се
позволи да носят своите собствени раници, или да им се
позволи да вървят повече от пет мили на ден, въпреки че
тези раници били носени вместо тях! Помислете си за това
и тогава съдете дали тези мъже са годни в сегашното си
състояние да отидат до Севастопол или да предприемат
някаква голяма военна операция.
Кореспондентът на „Морнинг Хералд”:
Нездравословните местоположения, които – напук на всички
предупреждения – са били избрани за английския лагер18,
сериозно засегнаха общата издръжливост на хората. По
най-ниските разчети две трети от цялата армия е страдала
от треска или диария, докато най-малко 1 200 били
отнесени от холерата.
Господин У. Х. Ръсел, кореспондент на в. „Таймс“, е
наивен. Той намира обяснение за факта, че армията е
поразена от тиф, дизентерия и холера, когато е
лагерувала в заблатени ливади и близо до застояли езерни
води в „съчетание на атмосферни и физически условия,
каквото не е настъпвало в предишни периоди“. Безспорно
няма „никакво описание в историята за някоя от тези
лагерни епидемии в някои от постоянните лагери на
римляните“. Независимо че „никакъв упрек не следва да се
отправя към никого поради това, че е пропуснал да
установи санитарното състояние“ на мястото, наричано от
обитателите „долината на смъртта“. Това доразвива вече
цитирания откъс за задоволството от състоянието на
онези, които не са умрели вследствие на тази безупречна
[съвършена] немарливост; обаче, в Малта, г-н Ръсел
предложи максимата, че онова, от което трябва най-много
да се боим в един лагер, е враг, мускетът или щикът на
който не може да се срещнат или отблъснат“. Никой
англичанин не би могъл да съчини ликуващия откъс. Точно
толкова е необходимо за Русия да има агент като
кореспондент за в. „Таймс“, колкото да има агент като
английски пълномощен министър.
Приключваме тази история за Девня със свидетелските
показания на херцога на Нюкасъл, взети от „Синята книга“
на Комисията за Севастопол.
Въпрос: Казахте, че сте искали офицерите да бъдат
изпратени, за да разследват за санитарното състояние на
Галиполи?
Отговор: Не бяха дадени специални инструкции, а
бяха дадени общи инструкции на майор Диксън да разпитва
за състоянието на местността, за да се увери дали е
съществувала малария, да издири най-благоприятните места
за лагеруване и снабдяване с вода.
Въпрос: Какъв беше резултатът?
Отговор: Не съм в състояние да кажа какъв беше
резултатът, що се отнася до Варна, но мога да кажа това,
че лорд Раглан имаше от Омер паша най-силните уверения
за особената здравословност на Варна, преди войските да
се установят на лагер там. [Негова Светлост се позовава
на откъса от писмото с дата 2 април 1854 г. Шумен,
адресирано до лорд Стратфорд19, от полковник Симънс20,
от името на Омер паша: „Ако слезете на брега във Варна,
продължавайки край Девненското езеро и настанявайки се
на лагер на височините южно от града, ще намерите
здравословно местоположение, заобиколено от изобилие на
добра вода, с мек климат за възстановяване на хората и
конете след морското им пътуване, а казармата в града
може да се използва като болница, ако е необходимо.]
Въпрос: Избягна ли армията Девненското езеро?
Отговор: Не мога да кажа дали наставленията на
Омер паша са били последвани.
Г-н Лейърд: – Въпрос: Не беше ли част от армията
фактически разположена на лагер край езерото?
Отговор: Беше близо до езерото, без съмнение.
Въпрос: Не бяха ли гвардейците фактически
разположени на лагер край езерото?
Отговор: Това не ми е известно“ (Third Report
1855: 114–115; Medical Times 1855: 425).
БЕЛЕЖКИ
* The Story of the War by Collated Passages: From the
Times and Morning Herald Correspondents, and the
Evidence Before the Sebastopol Committee. By David
Urquhart. London, Published by David Bryce, 48,
Paternoster Row, 1857, p. 14–18.
** Превод от английски: Анна Владева, e-mail:
office1@prevodivarna.com
1 Nicholas Augustus Woods (1796–1866), Special
Correspondent of the Morning Herald.
“The Morning Herald” (Утринен вестител) – английски
ежедневник, излизал в Лондон през 1780–1869 г.
2 Lord William Fitzgerald de Ros (1797–1874) – Major
General (QMG).
3 Lieutenant General Fitzroy James Henry (Somerset), 1st
Baron Raglan (1788–1855) – главнокомандващ английските
експедиционни войски в Кримската война (умира от
дизентерия на 28 юни 1855 г.).
4 Henry Pelham, 5th Duke of Newcastle (1811–1864).
5 John Arthur Roebuck (1801–1879) – английски
политически деец, член на парламента. През 1855 г.
председател на комисията за разследване на състоянието
на английската армия в Крим.
6 Омер Лютфи паша (Ömer Lütfi Paşa, 1806–1871) – турски
генерал, по националност хърватин; до приемането на
исляма – Михаил Латас. Главнокомандващ войските на
Дунава (1853–1854 г.), в Крим (1855 г.) и в Кавказ
(1855–1856 г.).
7 The Quarterly Review, Vol. XCVI. Published in
December, 1854, & March, 1855. London: John Murray,
Albemarle Street, 1855, p. 203.
8 William Howard Russell (1821–1907) – Special
Correspondent of the Times.
“The Times” (Времена) – най-големият английски
ежедневник, основан в Лондон през 1785 г.
9 Aladyn – Голям Аладън (дн. с. Страшимирово, Област
Варна, Община Белослав). За Аладън (турско село с девет
къщи) (1854 г.) вж.: Б. Пенев. Един немски поет в
България. – ГСУ ИФФ, XII, 1915–1916, С., 1916, с. 20.
10 Light Division – Lieutenant General Sir George Brown
(1790–1865). 1st Brigade – Brigadier General Richard
Airey: 7th Regiment of Foot (Royal Fusiliers) –
Lieutenant Colonel Lacy Walter Giles Yea, 23rd Regiment
of Foot (The Royal Welsh Fusiliers) – Lieutenant Colonel
Harry George Chester, 33rd (The Duke of Wellington’s)
Regiment of Foot – Lieutenant Colonel Frederick Rudolph
Blake; 2nd Brigade – Brigadier General George Buller:
19th (The 1st Yorkshire North Riding) Regiment of Foot –
Lieutenant Colonel Robert Sanders, 77th (The East
Middlesex) Regiment of Foot – Lieutenant Colonel Thomas
Egerton, 88th Regiment of Foot (Connaught Rangers) –
Lieutenant Colonel Horatio Shirley; Light Division
Artillery – Lieutenant Colonel Noel Lake; C Troop Royal
Horse Artillery (equipped as Field Battery) – Captain
Henry Thomas; E Field Battery – Captain Samuel Townsend;
2nd Battalion Rifle Brigade (Right Wing) – Lieutenant
Colonel Arthur Lawrence; 2nd Battalion Rifle Brigade
(Left Wing) – Major William Norcott.
11 Lieutenant General George William Frederick Charles,
2nd duke of Cambridge (1819–1904) – 1st Division of
Infantry: 1st Brigade – Major General Henry Bentinck:
1st (or Grenadier) Regiment of Foot Guards, Coldstream
Regiment of Foot Guards, Scots Fusilier Guards; 2nd
Brigade – Major General Sir Colin Campbell: 42nd (The
Royal Highland) Regiment of Foot, 79th Regiment of Foot
(Cameron Highlanders), 93rd (Sutherland Highlanders)
Regiment of Foot; 1st Division Artillery – A Field
Battery, H Field Battery.
12 2nd Division of Infantry – Lieutenant General Sir
George de Lacy Evans (1787–1870). 1st Brigade – Major
General John Pennefather: 30th (The Cambridgeshire)
Regiment of Foot, 55th (The Westmorland) Regiment of
Foot, 95th (The Derbyshire) Regiment of Foot; 2nd
Brigade – Major General Henry Adams: 41st (The Welsh)
Regiment of Foot, 47th (The Lancashire) Regiment of
Foot, 49th (The Princess Charlotte of Wales’s, or The
Hertfordshire) Regiment of Foot; 2nd Division Artillery
– B Field Battery, G Field Battery.
13 В Галиполи и Варна съюзническите войски били
сполетени от холера, дизентерия, треска. Вж.: Army
Medical Department. The Medical and Surgical History of
the British Army which Served in Turkey and the Crimea
during the War Against Russia in the Years 1854–55–56.
Presented to both Houses of Parliament by Command of Her
Majesty (In two volumes). London: Printed by Harrison
and Sons, 1858; M. MICHEL LEVY ON HOSPITALS. – In: THE
MEDICAL TIMES AND GAZETTE: JOURNAL OP MEDICAL SCIENCE,
LITERATURE, CRITICISM, AND NEWS. VOLUME I FOR 1862.
LONDON: PUBLISHED BY JOHN CHURCHILL, 11, NEW
BURLINGTON-STREET; AND SOLD BY ALL BOOKSELLERS.
MDCCCLXII, p. 409, 461; M. Smallman-Raynor, A. D. Cliff.
The geographical spread of cholera in the Crimean War:
epidemic transmission in the camp systems of the British
Army of the East, 1854–55. – Journal of Historical
Geography, Volume 30, Issue 1, January 2004, p. 32–69.
Заразата (повалила 8 732-ма французи и 724 англичани)
била пренесена от френските войски от Южна Франция –
Авиньон, Арл и Марсилия.
14 Монастир – дн. с. Манастир, Област Варна, Община
Провадия (на 9 км юг-югозапад от Девня).
15 3rd Division of Infantry – Lieutenant General Sir
Richard England (1793–1883). 1st Brigade – Brigadier
General Sir John Campbell: 1st (The Royal) Regiment of
Foot, 38th (The 1st Staffordshire) Regiment of Foot,
50th (The Queen’s Own) Regiment of Foot; 2nd Brigade –
Brigadier General Sir William Eyre: 4th (The King’s Own)
Regiment of Foot, 28th (The North Gloucestershire)
Regiment of Foot, 44th (The East Essex) Regiment of
Foot; 3rd Division Artillery – F Field Battery, W Field
Battery.
16 44th (The East Essex) Regiment of Foot. Colonel the
Honourable Augustus Almeric Spencer.
От 21 юли 1854 г. на лагер при с. Галата (Army Medical
Department, I, 1858: 288).
17 Зуави – френски колониални (алжирски) войски.
18 За лагерите на съюзническите армии при Варна (към 20
юни 1854 г.) вж.: Sketch of the Encampment of the 1st
and 2nd Divisions of British Troops under the Command of
General Lord Raglan, G.C.B. also of the French, Turkish,
& Egyptian Troops at Varna on the anniversary of Her
Majesty’s accession the 20th June, 1854. By Col. Fred.
W. Hamilton, Grenadier Guards, 21st June, 1854. В:
Атлас. Българските земи в европейската картографска
традиция (III–XIX в.). Център за изследвания на
българите, Държавна агенция „Архиви“, Тангра ТанНакРа
издателска къща ООД, София, 2008, с. 427, 428–429
(V.15).
19 Stratford de Redcliffe (Стратфорд де Редклиф,
1786–1880) – английски дипломат, пълномощен министър в
Константинопол (Цариград) (1841–1858).
20 Lieutenant Colonel John Lintorn Arabin Simmons
(1821–1903) – Queens Commissioner at the head Quarters
of the Ottoman Army.
21 Sir Austen Henry Layard (1817–1894) – английски
археолог и политически деец, член на парламента.
ЛИТЕРАТУРА
Urquhart 1857: The Story of the War by Collated
Passages: From the Times and Morning Herald
Correspondents, and the Evidence Before the Sebastopol
Committee. By David Urquhart. London, Published by David
Bryce, 48, Paternoster Row, 1857, p. 14–18.
Third Report 1855: THIRD REPORT FROM THE SELECT
COMMITTEE ON THE ARMY BEFORE SEBASTPOL; WITH THE MINUTES
OF EVIDENCE, AND APPENDIX. Ordered, by The House of
Commons, to be Printed, 3 May 1855.
Medical Times 1855: The Medical Times and Gazette: A
Journal of Medical Science, Literature, Criticism, and
News. New Series. Volume The Tenth. Old Series – Vol.
XXXI. January 6 to June 30, 1855. London: Published by
John Churchill, 11, New Burlington Street; And Sold by
all Booksellers, MDCCCLV.
Army Medical Department, I, 1858: Army Medical
Department. The Medical and Surgical History of the
British Army which Served in Turkey and the Crimea
during the War Against Russia in the Years 1854–55–56.
Presented to both Houses of Parliament by Command of Her
Majesty. Vol. I. London: Printed by Harrison and Sons,
1858.
ИЛЮСТРАЦИИ
1. William Howard Russell (1821–1907) – Special
Correspondent of the Times.
Photographed by Roger Fenton, 1855. Library of Congress
Prints and Photographs Division Washington.
2. The Royal Regiment of Artillery. The Illustrated
London News, Vol. XXIV, June 3, 1854.
|
