|
В началото на Кримската война (1854
г.) бригаден генерал лорд де Рос1 е назначен за
интендант (Deputy Quartermaster-General)2 на английската
експедиционна армия в Турция. На 10 май 1854 г. той е
изпратен от английският главнокомандващ
генерал-лейтенант лорд Раглан с тайна мисия от Цариград
до Шумен (през Варна). Целта на лорд де Рос е да се
срещне с главнокомандващия турската дунавска армия Омер
Лютфи паша и да го информира за предстоящата военна
конференция във Варна на тримата главнокомандващи. Лорд
де Рос трябвало да прецени възможностите на варненската
скеля да приеме съюзническите (английска и френска)
армии и да огледа околностите на Девня (Река Девня) за
лагеруване на английската армия (Woods 1855: 52–55).
Спомените му за тази мисия са публикувани от неговата
дъщеря (Бланш Артур Джорджина Суинтън) през 1893 г.
11-ти май [1854 г., четвъртък].
Слязохме на брега във Варна в осем часà сутринта и се
отправихме към Девна покрай едно диво унило езеро, което
се вдава от Варна навътре в сушата. Моят адютант,
преводачът, ординарецът ми и аз самият, на неугледни, но
добре гледани коне, багажът ни привързан върху гърбовете
на още три окаяни дребни кранти. След четиричасова езда
стигнахме до най-живописната долчинка, където спряхме да
хапнем хляб и да пийнем студен чай, и след това
продължихме към село Девна, където намерихме един
ескадрон от турската кавалерия – аванпост на армията.
Командващият офицер нямаше никаква стража, нито караул,
нито идея къде може да са руснаците – беше му все едно!
Тук пристигна Анри (адютантът на Сент Арно) заедно с
полковник Дюпюи [Дийо] от турската кавалерия и капитан
де Романо, един много приятен мъж с благороднически
маниери от полка на разузнавачите. Към осем [часà] си
сготвихме обща вечеря и си легнахме в леглата, или
по-скоро на земята, моите придружители в една много
малка и абсолютно празна стая, французите – в кухнята.
Бях на крак преди пет [часà], събуден от моята почетна
гвардия, получих малко сварено оризово мляко и в шест
потеглих. Моята „почетна гвардия“ се състоеше от
четирима войника и един сержант; двамина от тях имаха
шпори, третият – чифт стари чехли, на четвъртия ботушите
не бяха в панталона; нито един нямаше ремък. Те спяха
пред къщната врата, наред с домашните птици, кучета и
добитък. Такава процесия в двора при тръгване и такава
работа да се опакова багажът! Около единайсет [часà]
стигнахме до друг аванпост, когато вдигаха знамето, и
полковникът ни даде в палатката си няколко лули и смляно
отвратително кафе, докато неговите войници с дивашки
изглед се кокореха насреща ни и ни поздравяваха като
целуваха пръстите си.
Наближихме Шумла към залез и пред нас се разкри един
много красив изглед. Градът лежи в голям амфитеатър под
гориста планина, по протежение на билото й са турските
лагери и укрепления, и два големи лагера с червено знаме
от всяка страна, когато се влиза през (градските) порти
откъм равнината. Там обаче илюзията свършва, защото
такова ужасно, порутено, мръсно, боклучаво място трудно
може да се опише! Покрайнините на Дроида3 са чисти и
спретнати в сравнение с него! След като в продължение на
половин час се набутвахме, препъвахме и драпахме по
улиците, или по-скоро сокаците, бяхме посрещнати от
капитан Симънс4 (понастоящем фелдмаршал сър Линтърн
Симънс) – нашият резидентен инженер, който ни осигури
някаква вечеря. С известни трудности Симънс ни намери
жилище, принадлежащо на генерал Кенън5 (адютант на Еванс
при Чобъм, който се обърна в турски генерал и сега е в
Константинопол). Спахме доста дълбоко, както можете да
предположите.
На следващия ден [12 май] отидохме да
се срещнем с Омер паша. Той е един много изискано
изглеждащ мъж, с много военен изглед, с много възпитани,
тихи маниери, съчетани със силен дух, способности и
решимост; без бабаитство, но с много здрав разум. В
разговора той използва френски, италиански и немски,
според където намери подходящата дума, което е малко
объркващо, докато му се свикне. Той прескача цялата
глупост с кафето и лулите и преминава незабавно към
работата, която обсъжда ясно и просто. Има безброй
прислужници и офицери, които се отнасят към него с
голяма почтителност. Попитах го дали репортерите не му
досаждат. “Non”, отвърна той, “quand je n’ai pas molti
affair il m’amouse de les voir et intendere was sie
haben von neus zu sagen”. Предложи ми един паша, с
когото да обходим укрепленията, но аз предпочетох да
отида само със Симънс, който е извънмерно умен мъж и
хвалбите не стигат за всичко, което е направил тук.
Яздихме в продължение на много часове по планините над
града и след това отидохме да видим няколко египетски
полка, които провеждаха учения в равнината извън Големия
лагер, след това се върнахме за една късна вечеря, която
току-що бяхме приключили, когато чухме голямо тупуркане
на коне и войници в малкия двор на жилището на Симънс и
ето го, влезе Омер паша да пием чай! Той се представи
много приятно на няколко теми – освен военните, но на
мен ми се спеше толкова много, че едва го слушах. Той
каза добродушно че вижда, че съм изморен, и след като
поиска да ме види на следващия ден за вечеря, се
оттегли.
Неделя [14 май].
На следващата сутрин – неделя, аз посетих Омер паша, за
да му върна частната визита и да му благодаря за
вниманието към моята злощастна сънливост, след което
един час говорихме само по работа; после, след
прочитането на молитвите, се разходих с младия Кенън –
шотландски духовник, който ми показа едно много
забележително българско училище и параклис, където
триста момчета биват обучавани по математика,
аритметика, гръцки, френски и немски. То се издържа от
търговците на Шумла, които не знам кои са и с какво
търгуват, освен с чайници и бонбони, защото това е
всичко, което виждам в магазините, но въпреки това
училището е не само отлично снабдено с карти, учебници и
подобни, но е под надзора на един епископ и един
архиепископ. Омер паша, между другото, има един дервиш
за капелан, какъвто не се среща често между нашето
духовенство. Той носи чифт пищови, кама, ятаган, огромна
широкоцевна пушка, провесена през рамото му, и огромен
силях, пълен с амуниции. Той е един огромен свиреп и
висок мъжага, почти черен на цвят, и едно от главните му
задължения е да обяздва млади коне за пашата!
Вечерята беше изключително изтощителна работа – отидохме
в седем, както бяхме поканени, но пашите пристигаха един
след друг толкова неточни, че стана чак 8.30 [часà],
докато седнем пред най-противните и странно приготвени
храни, които някога съм вкусвал – мас, мас, мас! всичко
беше в мас! Сбогувахме се много сърдечно и, когато
виждам какво е направил, защото върху него лежи цялата
работа на армията без никаква помощ от страна на Симънс,
наистина изпитвам нещо повече от обикновен интерес към
съдбата му. Симънс притежава много от неговата
самоувереност и не би могъл да й намери по-добро
приложение. Редовните турски и египетски войници са
дисциплинирани и изпълнителни и само ако имаха по-добри
офицери щяха да бъдат една много сносна войска.
Отправихме се към Правади, като капитан Симънс тръгна с
нас, за да ми покаже някои нови укрепления, а също така
и някои важни особености на местността. Направихме малка
отбивка, за да видим Мадара – където има една много
интересна пещера в пропастта, където петстотин войника
биха могли да се подслонят под закрилата на една огромна
скала. Никога не съм съзирал по-грандиозен или по-красив
пейзаж от този при Мадара. Тя е на шест мили от Шумла и
пътят е през красиви гори и едно българско село, което е
толкова чисто, колкото Шумла е обратното. Горките хора!
Те бяха толкова облекчени, когато разбраха, че нашата
кавалкада не се състои от башибозушки злодеи, нещо като
турски йомени6, които правят всякакви бели и
престъпления и които трябва да бъдат сурово контролирани
или разпуснати и обезоръжени. Като пристигнахме в
Правади, със Симънс и У[олш]7 се отправихме (на колене и
лакти по част от пътя) да обследваме нещо като
естествена цитадела над града, който, подобно на Шумла,
е в подковообразна долина; изкачихме се на планината и
след това се изкатерихме по едни стъпала в скалата,
докато достигнахме до плато с формата на круша с дължина
няколко акра и достъпно за войски единствено откъм
дръжката, която е широка около шест фута – един скален
хребет, от всяка страна на който има такива пропасти, че
е ужасно дори да се погледне надолу. Очевидно тук е
имало средновековна крепост – резултат от една по-нова
работа. Останала е част от старите порти, но останалото
е напълно разрушено и стените са се сринали в долината,
където видяхме множество огромни купчини от дялани
камъни. Това плато е отредено да бъде база на турските
войски в Правади и околностите и Симънс е открил няколко
кладенеца, които се надяваме да бъдат изчистени – те са
били издълбани в суровата скала много изкусно и един от
тях вероятно е наистина много дълбок. На широката част
на платото открихме огромна скала, за която си мислим,
че с малко труд ще може да бъде превърната в каземат за
хиляда войника. Тези гигантски творения и странните
стари руини бяха изключително интересни и след като Омер
паша бе поискал от мен да ги изследвам от военна гледна
точка, не исках да свърша това набързо; така че слязохме
в нашата българска хижа доста поуморени след като бяхме
прекарали на гърбовете на конете дванайсет часа.
В шест часà сутринта [16 май] тръгнахме на по-добри
коне, отколкото бяхме намирали досега, и около десет
[часà] подминахме Девна. Там пихме по чаша кафе в един
малък хан и след това изминахме бързо пътя до хубавата
чешма в долчинката, където бяхме спирали преди. Тук
обядвахме с малко студено пуешко, което Симънс ни беше
дал, заедно с голяма група български селяни, всичките
прилични на хората от рисунките на Рафаело – добри и
вежливи хора, както видях. Точно когато тръгвахме от
чешмата, откъм Варна пристигна генерал Кенън, изпратен с
мисия до Шумла. Той ми каза, че лорд Раглан очаквал с
нетърпение завръщането ми, а [параходът] „Банши“ бил
вече под пълна пара, и че лорд Раглан, маршал Сен Арно и
сераскера щели да пристигнат веднага след завръщането ми
за съвещание с Омер паша, при който Кенън бил изпратен с
покана да се срещне с тях във Варна.
Разбира се, ние продължихме забързано напред. А[ртър]
У[олш] ми спести умората като подкарваше моя пощенски
кон пред себе си с ловджийски камшик! Пристигнахме във
Варна към пет часà и веднага след като проверих някои
укрепления при кея и мястото за дебаркиране, отплавахме;
плаването ни беше безметежно и около девет часà сутринта
[17 май] стигнахме Скутари“ (Lady de Ros 1893: 57–64)*.
БЕЛЕЖКИ
1 Уилям Ленъкс Фицджералд де Рос (William Lennox
Lascelles FitzGerald-de Ros, 23rd Baron de Ros,
1797–1874).
Лорд де Рос бил произведен в бригаден генерал на 21
февруари 1854 г. В края на юли бил повален от треска и
бил върнат обратно в Англия през август 1854 г.
(Calthorpe 1856: 87, 101).
2 21 февруари / 21 юли 1854 г. (The Annual Register
1855: 345).
3 Дроида – град в Източна Ирландия.
4 Капитан Симънс (John Lintorn Arabin Simmons,
1821–1903) – кралски инженер, английски представител в
щаба на Омер паша.
5 Робърт Кенън (Robert Cannon, 1811–1882) (Behram Pasha)
– Бехрам паша, английски подполковник от началото на
1854 г. на служба в турската армия (бригаден генерал),
командвал войскови части на Дунава и в Крим.
6 Кавалеристи – доброволци (башибозук).
7 Капитан Артър Уолш (Arthur Walsh) адютант
(aide-de-camp) на лорд де Рос.
* Превод от английски: Анна Владева
ЛИТЕРАТУРА
Lady de Ros 1893: A Sketch of the Life of
Georgiana, Lady de Ros, with some reminiscences of her
family and friends, including the Duke of Wellington. By
her daughter, the Honble. Mrs. J. R. Swinton. London:
John Murray, Albemarle Street, 1893.
Woods 1855: The past campaign: a sketch of the
war in the East, from the departure of Lord Raglan to
the capture of Sevastopol. By N. A. Woods, late Special
Correspondent of the “Morning Herald”at the East of War.
In Two Volumes. Vol. I. London: Longman, Brown, Green,
and Longmans, 1855.
Calthorpe 1856: [Somerset John Gough Calthorpe].
Letters from head-quarters; Or, the Realities of the war
in the Crimea. By an officer on the staff. In two
Volumes. Vol. I. London: John Murray, Albemarle Street,
1856.
The Annual Register 1855: The Annual Register, or
a view of the history and politics of the year 1854.
London: Printed for F. & J. Rivington, 1855, p. 388,
391; Bulletins and other state intelligence for the year
1854. In two parts. Compiled and arranged from the
Official documents published in the London Gazette. By
T. L. Behan, superintendent. Part I. January to June.
Printed by Harrison and Sons, London Gazette office, St.
Martin’s Lane, 1855.
ИЛЮСТРАЦИИ
1. Варна, 1854. S. Read.
2. Омер паша (Omar Pasha, General of the Turkish Army,
New York Public Library).
3. Пазарът в Шумен, 1856 (The Market at Schumla –
Illustrated London News, № 792, April 5, 1856, p. 364).
4. Башибозук (Bashi Bazouk – Henry Clifford).
|
