|
Ако едно нещо се е случило веднъж, то може никога да не
се случи втори път. Но ако едно нещо се е случило два
пъти, то задължително ще се случи и трети път.
Лао Дзъ
Благодаря на всеки един от вас, читателите, който е
кликнал върху a3. stalker.bg. Благодаря ви, защото го
правите доброволно. Благодаря на Митко Трайчев и Анна
Владева за доверието, което ми гласуваха и ми възложиха
да създам този брой на А3. Благодаря на авторите за
отзивчивостта и позитивизма.
Поканата да стана съставител дойде съвсем неочаквано,
приех я малко безразсъдно, но аз съм си такава, първо
действам, после мисля, за да не губя време. После цял
живот си нося последствията. Вярвайте ми, никога не съм
се препоръчвала. Както се досещате, пари не е имало,
няма и сега. На съставителя и на авторите не се дава
нито лев. Всичко е на доброволни начала.
Заради моята вечна припряност, пропуснах да предупредя
авторите, че материалите им не се заплащат. Когато
получих текстовете, нито един от тях дори не се сети да
ме пита за пари. На това място Трайчев ще каже, че от
много говорене и стремеж към бързо приключване, не давам
шанс за странични въпроси.
Знам, че всички вие, които четете А3, сте хора с
интелигентност от високо ниво. Това доста ме притеснява,
защото сега, когато пиша тези редове, нямам представа
дали ще успея да ви забавлявам, още повече позитивно.
Все пак не можем всички да бъдем миски. Ако се проваля -
провалям целият брой. Ако ви спечеля - печелим
всички.Това звучи като лафа ”Сакам да те питам нещо ,ама
ако може отговорът да е „да”.
Много ми се иска да ви измисля нещо шантаво и смешно,
поне в предговора, за да ви разсмея. Но той самият живот
е толкова шантав, простотиите са навсякъде, и
положението е съвсем българско, че какво повече да му
измислям и вие сигурно отдавна се заливате от смях и без
да сте ми чели изповедите.
Изглежда голяма суета ме тресе, че да се хвана да ставам
съставител, вместо да си рисувам картините и да не се
бутам при Пишещите, защото като стане нещо модно - куцо
и сакато се бута. Но както се казва, никога не е късно
да станеш за резил. Ще карам смело напред, пък каквото
стане, ако не стане, почвам отначало - това ми е
философията. Или ще ви се оправдая, че като малка съм
падала на мозъка си. И ако по тази причина ще се
разболявам, то дано поне да е от фантастната парафрения-
свят на мечти и фантазии. А, бе суета!
Когато един мой ден се определя като спокоен, винаги е
много рисковано. Спокойствието за мен е странно понятие,
което излиза извън усещането ми за живота. То май и за
горките чалга-звезди нямало спокойствие, криели се от
всички. Не знам кой ги търси.
Четох някъде, (или Трайчев ми го е разказал), че
холандецът Кийс Моликер е спечелил антинобеловата
награда през 2003 за труда си „Хомосексуална некрофилия
при зеленоглавата патица”. За да не оставаме по-назад, и
български учен - доцент Георги Карев е направил
изследването „Сядане в кино при 1. десничари, 2.
амбидекстри - хора, които си служат с двете ръце и 3.
левичари. Е, да кажете нещо? Виждате ли, че ние се
страхуваме от свободата, защото не знаем какво да правим
с нея. А тези двамата я използват напълно.
И на мен ми се иска да измисля награда, но не ми стиска.
То днес май всички искаме да сме щастливи и
изобретателни, дори и китайците.
Например, Гран при за принос към правилният растеж на
хемероидалиса. Е, не се подхилвайте, това не са вид
хемероиди, а вид красиво цвете, което цъфти в различни
цветове в нашата градина.
Няма да се вслушвам в разума, защото здравият разум е
винаги онова, което някой друг ти казва.
Леко се отплеснах. Толкова ми се иска да напиша нещо
драматично и да ви шашна, като например. ”Японците
знаят, че и в най-голямата мъка има надежда и няма
съвършенство без капка несъвършенство - те му казвали
„уаби саби”. Сега е пълно с поучителни книги - как да
станем богати, млади, известни и безсмъртни, което
напълно измести художествената литература и авторите на
тези постулати се пличкат по островите на света. А какво
ще кажете за курс по позитивно мислене и по
смехотерапия. Даваш стотина лева и си подготвен за
гадният животец. А има и друга професия - live coach.
Сиреч треньор или събеседник. Ти си дуднеш проблемите,
оня те слуша и накрая плащаш. Изобретателни и
инициативни хора има навсякъде. Е, както виждате животът
е хубав, но е скъп.
Не знам защо, но все ми се случва да ми разказват
небивалици и после ме чакат да се заливам от смях. Ама
чакайте бе хора, и аз понякога обичам да съм тъжна, нали
това е най-мъдрото и човешко чувство. Тъгата е
тази,която ни прави по-умни, по-разсъдливи и
по-добри.Иначе смехът е много полезен.
Оня ден ми разказват, за един дебел австриец, който
решил да отслабва и минал само на ябълки и вода. Ял ги 3
дни и на четвъртия потеглил с колата си. Вечерта го
спира полицията и хоп, пробата за алкохол-положителна.
Ура-тута, дело, адвокати, доказал човека, че водата и
ябълките ферментирали и се превърнали на ябълково вино в
търбуха му и го оправдали. Е, такова нещо тук може ли да
се случи? Може, ама друг път. Това ми прилича на
приложна магия, щото те и нашите стомаси са пълни с
ябълки и вода, ама на вино не щат да се обърнат.
Разчитам изцяло на авторите, и техните гости, които съм
поканила - те пишат, рисуват, свирят и интервюират
чудесно. Е, това е от мен, а вие
УЛОВЕТЕ МИГА - на български. CARPE DIAM - на латински.
SEIZE THE DAY – на английски
|
