|
Великите хора не се предлагат,
те биват издирвани и намерени за историята
Бистра Винарова- Радева е родена на 6 ноември 1890 в
София в семейството на генерал Върбан Николов Винаров(
1856- 1908) и Елиза (Елисавета) Вълкович. Майка й е
дъщеря д-р Георги Вълкович ( 1833-1892) лекар-хирург и
дипломат. Дядо й по майчина линия е известния
копривщенски чорбаджия и църковен дарител Вълко Куртович
Чалъков (1788-1837), а баба й е Елисавета х. Костова -
Чалъкова (1795-1883).
Бистра Винарова първоначално учи живопис при известната
художничка Елисавета Консулова - Вазова. През 1906 г.
семейство Винарови се установяват във Виена. След
смъртта на баща й 1908 г. Бистра Винарова заминава за
Германия и следва последователно живопис - 1911-1916 г.
при проф. Ф. Дорш в Дрезден, 1916-1918 г. при проф. Ханс
Хофман в Мюнхен. Нейното име е сред имената на
европейския авангард, в кръга на художниците
експресионисти от “Червения кръг” като Феликсмюлер, Ото
Дикс, Оскар Кокошка, и на българските художници Бенчо
Обрешков, Жорж Папазов и др. В началото на 20-те години
тя специализира графика във Виена в Художествената
академия за жени. През 1923 г. открива с голям успех
единствената си самостоятелна изложба “Графика” във
Виена. Никос Казандзакис публикува рецензия за нея, в
която изтъква големият талант на българката.
През 1922 г във Виена Бистра Винарова се среща с
историографа, дипломата и общественика Симеон Радев.
След брака си с него между 1925 до 1940 г. те живеят в
Турция, Франция, Англия, Швейцария, Белгия, САЩ.
Бистра Винарова участва в колективни изложби в чужбина –
в Мюнхен 1917 г., Лвов (Лемберг) – 1922 г. и Виена -1923
г. Член е на СБХ от 1923г., но по политически причини
няколко пъти членството й е било прекратявано и след
това възстановявано. През 1947г. участва в ХХ-та Обща
художествена изложба и оттогава остава редовен член на
СБХ.. Освен в живописта се изявява и в областта на
графиката и в различни техники на рисунката. Творбите й
се отличават с високото си художествено изпълнение. Има
запазени сведения, че произведения на Б. Винарова
работени между 40-70-те години са били откупени за НХГ,
Министерството на земеделието, Българския културен
център в Прага, музея в Перник и в др. държавни
учреждения, на за сега, те не могат да бъдат потвърдени.
Бистра Винарова е награждавана с юбилейните ордени „ Св.
Св. Кирил и Методий” І и ІІ степен (1963,1970 г.), през
1975 г. е удостоена с орден „Червено знаме на труда”.
Бистра Винарова почива в София на 15 април 1977 г. на 86
годишна възраст без да е направила самостоятелна изложба
в България, но нейното име остава вписано сред имената
на най-изтъкнатите художници експресионисти в
Европейското изкуство.
Бистра Винарова принадлежи към поколението на родените
през 90-те години на ХІХ в. творци. Във второто
десетилетие на ХХ век, това е третата генерация
академични художници в България. Според изследователите
на изкуството ни, те са “новаторите”, които търсят
новите форми и ценности в модерната живопис. Преминали
през академично обучение, получили престижни европейски
квалификации в различните държавни и частни академии и
школи в Европа, в постигането на своите най-авангардни
търсения на пластичната форма и естетика, те изхождат от
старателното изучаване на изобразителния език. Бистра
Винарова не прави изключение. Първоначално в България тя
учи живопис при известната българска художничка
Елисавета Консулова-Вазова, възпитаничка на Мюнхенската
академия. След това поради заболяването на баща й ген.
Върбанов, семейството заминават за Виена. През 1908 г.
той почива там. Бистра следва последователно живопис
1911-1916г. при проф. Ф. Дорш в Академията в Дрезден,
1916-1918 г. в Мюнхен, специализира в Берлин и накрая
изучава графика във Виена.
По време на Първата световна война българските студенти
за разлика от други чуждестранни студенти, които са от
страни воюващи срещу Германия, продължават обучението си
в Мюнхенската академия.
Между 1914-1918 г. когато Бистра Винарова учи живопис в
частната школа на проф. Ханс Хофман техният брой
значително намалява. По същото време там, заедно с нея
има и други двама българи, които ще станат известни
художници в европейския авангард. Това са Жорж (Георги)
Папазов (1894-1972) и Мара Учкунова-Аубьок(1895-1987) от
Пловдив. Вероятността, те да са били близки с Бистра
Винарова е напълно реална, като се има предвид, че Жорж
Папазов след 1915г. е бил освободен от военна служба и
се завръща отново в Германия, за да продължи обучението
си по живопис. За кратко той минава през Прага и веднага
след отново е в Мюнхен. В школата на проф. Ханс Хофман,
студентите усвояват похватите на немския експресионизъм
и по-специално Ернст Хекел (1883-1944), основател на
групата “ Brücke” и на кубистичния пластицизъм на Франц
Марк ( 1880-1916). Не случайно “германския период”
бележи изкуството на Бистра Винарова и на Жорж Папазов с
общи черти – модерна живопис в духа експресионизма, като
противопоставяне на “академизма и дребнобуржоазния
вкус”, живопис, която представлява мост към естетиката и
пластичните авангардни направления на Централна и
Западна Европа.
През 1917 г. Бистра Винарова участва в изложба в Мюнхен,
където показва портрети и композиции в кубистичен стил.
Нейното име сред имената на европейския авангард в кръга
на художниците експресионисти от “ Червения кръг” като
Феликсмюлер, Ото Дикс, Оскар Кокошка и др. Нейният
професор Ханс Хофман е един от най-добрите педагози в
Мюнхен, преподавател по история и теория на изкуството.
За него не е трудно, да открие и да открои силният
талант на българката. Той я поощрява за модерния й
експресивен стил и възглед за изкуството. Години
по-късно, когато съдбата отново ги среща в САЩ, той
продължава да насърчава творческите ù прояви, дарбата ù
в портрета и в голото тяло.
Бистра Винарова с обучението си Дрезден и след това в
Мюнхен и Берлин използва етюдите, актовите рисунки и
ескизи като материал за претворяване на натурата при
създаването на графични или живописни композиции.
Нейната самостоятелност е видима от професорите й и
индивидуализмът й е поощряван. Стотици рисунки, ескизи,
етюди на голи тела от обученията й в академиите са
правени като постановки и вечерни актове. Те ни
показват, че не само познава и отлично владее анатомията
на човешкото тяло, но и, че стилово отива извън
реалистичното претворяване и тълкуване на формата.
Като художник, тя притежава точно око и аналитичен
поглед, с който умело улавя пространственото положение и
пластичната изразителност на формата. Винарова акцентира
върху конструкцията, използва методите на геометричното
пластично изграждане и обобщаване на обемите. Напълно в
стила на кубизма, смело овладява пространството с
линеарното насичане и преплитане на фигурите в него. За
нея човешкото тяло е образ, който, както портрета носи
емоционално-духовно натоварване на формите и говори с
езика на жестовете. Това кара зрителя емоционално да
реагира на психологичния му израз и да почувства
неповторимата силата на изкуството.
Напълно в духа на времето, в актовите рисунки на голите
тела, чертите на сецесиона и на експресионизма се
смесват. Тя внимателно наблюдава и изучава ритмично
сменящите се пози на моделите, и открива в тях
изненадващата изразна сила на движенията и ракурсите.
В рисунките изпъква точното ù око, умелата ù ръка
“уловила в миг” красивата изразителност на пластичните
линии на силуетите, меката или контрастна игра на
светлосенките. В човешките фигури е овладяна енергията
на пластичните им форми, пресъздаващи с движения
физическите усилия на мускулатурата. Като истински
рисувач тя лесно успява да улови и запамети
най-характерното от натурата. В „бързите” ù скици с
линеарни моливни наброски, се преобразува живият полъх
на реалността понякога синтезиран в чиста геометрична
структура, друг път с оня блясък на поетичната
трансформация на жестовете, в които се усеща емоцията на
дълбоката й душевна чувствителност.
Много голяма част от произведенията на Бистра Винарова
са неподписани и недатирани. Само някои от графичните
листове имат авторски подпис и техника, но липсват
наименования. Няма датировки на повечето от живописните
ù платна. Всичко това, изключително много затруднява
изследването на произведенията. Все пак чрез стилов
анализ, могат да се очертаят 4-ри периода:
1915 - 1920 г. ранен, с обучението й в Германия и
първите ù участия в изложби на немския експресионизъм в
Мюнхен, Лвов и Виена;
1922 – 1923 г. „ Виенски” период свързан с графиката;
1925- 1940 г. живот в Турция, Франция, Англия,
Швейцария, Белгия, САЩ поради дипломатическата кариера
на съпругът ù Симеон Радев;
1940 – 1977г. късен период свързан с участия в общи и
колективни изложби в България предимно с живописни
творби.
Още от най-ранните рисунки на Бистра Винарова в Германия
през 1915-1920 г. можем да заключим, че тя е попаднала
под силното влияние на кубизма и експресионизма, и че в
никакъв случай чисто академичният маниер на обучение и
изява не я вълнува. Тя го е надраснала умело, и е
открила естетически новата изразна същност на
художествения образ и философия на авангардното мислене.
Като философия художествените и образи се канцептуално
са свързани експресионизма, кубизма и абстракционизма. В
тия години нейните новаторски пориви и дръзновение
съвсем естествено я извеждат в гребена на вълната на
експресионизма в Германия и я приобщават към
най-напредничавите представителни на немския
експресионизъм в онова време като Феликс Мюлер, Оскар
Кокошка, Отто Дикс, Кете Колвиц, Ханс Хофман и пр.
Когато тя попада в престижната Дрезденска академия през
1911 г., експресионизмът е вече утвърден с основаната от
немския художник Ернст Лудвиг Кирхнер група “Мост”
(1905-1913). В изкуството на представителите му (Ернст
Л. Кирхнер, Е. Хекел, Емил Нолде, К.Шмит-Ротлуф, Макс
Пехщайн, Ото Мюлер) са наложени новите качества, като
засилване на изразителността, посредством опростяване на
формата доведена до деформация, използване на силни
цветови контрасти и дистанциране от вида на обекта. След
1910 г. фовизмът и футуризмът оказват своето влияние в
стиловия спектър на експресионизма. Възникват и два нови
центъра в Германия - Берлин и Мюнхен където в 1912 г. е
създаден “Синият конник” ("Blaue Ritter") от Василий
Кандински и Франц Марк. Името е измислено от Кандински и
е съчетание от любимия му цвят и синьо и любимата му
тема за рисуване - конете.
Независимо, че Винарова рядко подписва и още по-рядко
датира рисунките и картините си в ателието си, на
статива си тя държи една композиция с неин автопортрет
от Мюнхенския период, който несъмнено цени. В
портретната композиция (125 х 88 см, м.б., платно)
художничката се представя в цял ръст, седнала на дървена
табуретка. Зад нея се спуска ефирна сивкаво розова
завеса със сини линии и щрихи в гънките. В дясно върху
плота на зеленикава маса е поставен синя чаша - потир,
като на олтар.. Лицето и погледът са предадени с
изострени чисти линии и форми. Погледът й е обърнат
отдолу нагоре, той е строг и проницателен. Живописта е
сложно нюансирана и богата на рефлексии.
В една малка моливна скица от тези години с
“Автопортрет”, ясно се вижда стила на кубистичното
пластично третиране на формата. С умелата и проникновена
рисунка се изтъкват най-характерните линии и израз на
лицето. Към автопортретите на Винарова от 20-те години,
можем да отнесем един прекрасен образец на портретното
майсторство в “Мъжки портрет” от 1917 г. В живописта е
постигната опоетизирана синьо-розовата хармония на
цветовете, вплетена в конструктивната геометрия на
формите. Бистра Винарова се формира като модерен
художник също като европейските си колеги, първоначално
под влиянието на пластичният синтетизъм в първите
следвоенни години. Още тогава в периода на следването си
в Дрезден, тя се запознава с Гео Милев и прави негов
живописен портрет ( 56 х 46 см, м.б.) Образът му е
предаден в преден план, изобразен бюстово, до раменете.
Общата приглушена гама на топлите земни цветове, охра,
кафяво, розово, зелено резонират в пространството и по
лицето. Портретната прилика е предадена умело. Интересно
е, че с издаването на Алманаха “ Везни” от Гео Милев и с
участията на Бистра Винарова в изложбите на немските
експресионисти в Мюнхен през 1917 и Лвов 1924г., те и
двамата като творци показват приоритетите си в
еманципирането на българския контекст до европейските
образци в най-новото бляскаво проявление на авангарда в
Европа - експресионизма.
След изложбата в Мюнхен, Феликсмюлер един от корифеите
на немския експресионизъм и от основателите на
дрезденската група “ Мост” подарява на Бистра Винарова
свой „Автопортрет” със специално посвещение: arn B.Vi.
Портретът излъчва интелигентност и само вглъбеност.
Геометричното разчупване на формите е подчертано от
контраста на студените и топли цветове. Творбата е
подписана долу дясно от Феликс Мюлер Felix-Müller /
1915. На гърба има живописен ескиз представляващ
интериор на детска стая с играчки – в ляво въртележка
(музикална кутия) конник яхнал дървено конче на колелца
и кутия. Има авторски подпис вдясно по вертикала Felix
Müller / 1915.
Можем да допуснем, че между двамата художници е имало
приятелска връзка и творческо сътрудничество, защото
Бистра Винарова също рисува портрет на художника Феликс
Мюлер. Картината е издържана в стила на кубизма,
живописта е в обща топла гама като очите контрастират с
яркия си син цвят, устните с цинобър. Изключителното
въздействие на образа се дължи на контрастиращите
синьозелени очи без зеници. Живописният маниер е
свободен, експресивен, емоционално наситен. Образът
излъчва някаква фаустовска сила, в която като в огледало
изплуват от вътрешния свят на художника към видимия
индивидуалните черти на характера му, скептицизъм и
хладна разсъдливост. Вероятно е, това да е едно от
портретните живописни платна, с които художничката е
участвала в общите изложби на експресионистите в
Германия, Австрия и Украйна. След Първата световна
война, 20-те години на века са белязани с духовен подем
в областта на поезията и изкуствата и точно тук се
откроява в европейски мащаб името на Бистра Винарова.
По време на следването си в Берлин тя се сближава и с
известния немски скулптор проф. Георг Колбе. След това
специализира графика във Виена. През 1922г . там тя се
среща с любовта на своя живот -¬ историографа, дипломата
и общественика Симеон Радев. Годежът им е в същата
година във Виена, а сватбата през следващата 1923г. в
Цариград. След брака си със Симеон Радев поради
дипломатическата му кариера Бистра Винарова от 1925 до
1940 г. живее в Турция, Франция, Англия, Швейцария,
Белгия, САЩ.
В колекцията с живописни произведения на Бистра
Винарова, които днес се съхраняват в ЦДА-София има пет
живописни портрета на съпруга ù, Симеон Радев.. Всеки от
портретите излъчва силата на онази уникална
интелектуална енергия, която само сходен творчески
интелект може да пренесе в живописно изображение. Поради
това, тези портретни превъплъщения на великия Симеон
Радев в картините на Бистра Винарова са изпълнени с
много живот и характер.
През 1923г. Бистра Винарова открива своя самостоятелна
изложба във Виена, след като преминава специализация по
графика в „Академията на жените” художнички там.
Известно е, че в Художествената академия във Виена в
този период, все още не са приемали жени за обучение.
Но, за нея това са най-силните творчески години, в които
тя работи вдъхновено и неуморно. Създава една голяма
колекция с 55 гравюри на дърво, която е уникална, и
която остава напълно непозната за България до сега.
Паралелно с това, разширява своите духовни кръгове на
общуване, в тях влизат близките й приятелства с немските
художници Ани Шрьобер-Ехренфец, Роланд Щайнер и
Бернщайн. Бистра Винарова споделя общите им възгледи
върху социалната роля на изкуството и върху проблемите
на съвременната литература и изкуство.
В това време на своята изложба във Виена, тя случайно
среща случайно и се запознава с Райнер Мария Рилке. При
втората им среща те сближават своите взгледи върху
съвременното изкуство, разменят си писма. В България
поезията на Рилке става известна в превод от Гео Милев.
За графичната изложба на Бистра Винарова във Виена,
световноизвестният критик и писател Никос Казандзакис
публикува специален критичен отзив в пресата, в който
отразява възторга си “ талантливата й българска ръка”.
Несъмнено творбите й се отличават с високото си
художествено ниво. Те са уникални. Отпечатъците на
гравюрите върху дърво са изваждани чрез ръчно триене с
помощта на типографска костка върху китайска копринена
хартия. На някои има направени контролни отпечатъци,
които са особено ценни, защото дават възможност, да се
вникне в начина на работата ù върху печатната форма.
Гравюрите на дърво на Бистра Винарова се наричат тонални
графики, защото са изрязвани върху напречно дърво, с
което става възможно в отпечатъка да се получат нежни,
сиви преливни тонални стойности. Напълно в традициите на
западноевропейската графика, в изложбата ù могат се
видят серия ведути с градски и планински пейзажи и
различни композиции - тематични, безсюжетни и портретни.
На границата с експерименталното изкуство, но напълно в
духа на авангарда са графичните отпечатъци с абстрактна
и сюрреалистична композиция и по-късно рисувания
графичен портрет на Р. М. Рилке изпълнен в техника
офорт.
Графичните листове на Винарова носят богат съдържателен
контекст излизащ от тесните рамки на времето и влизащ в
диалогичност с вечните теми в изкуството. Този значим по
смислите си диапазон е обясним, защото още в детството
си Бистра Винарова заживява сред великолепието на своите
видения на истинска княгиня по потекло и е научила, не
по ръста си твърде много тайни за живота.
Тя гравира за изложбата си един свой „Автопортрет”, в
който се изобразява на фона на планински пейзаж, гола,
коленичила, загърната в царствена плащаница, с очи
увенчани с корони от сълзи и с две жертвени животни
застанали от двете й страни- бик и козле. Над нея се
извисяват два високи върха, като образи на възход и
падение, като вълни цунами, които сякаш заплашват да
закрият хоризонта в далечината. Един маркиран с щрихи
път извежда към тесен планински проход, в който се
виждат силуети на високи хълмове, до тях се съизмерват
високите стволове на ели, а пред тях е къща и фигури на
хора. Дали това е Копривщица, откъдето е тръгнало
родословието й на великия за българщината род на
Чалъковци. И тя, в духовното пространство на изкуството
се изобразява сама, останала в аурата на това останало в
спомените място, и превърнало се в представите ù в
символ на личната ù, предопределена самота, водеща я до
саможертвен край. С истинско вдъхновение, тя
трансформира магично една визуална изповед, в която като
в японска гравюра укийо-е, уловеното мигновение от едно
преживяване е образ на вечността.
Самата външност на Бистра Винарова, ако съдим по
фотографиите й е блестяща. В един автопортрет рисуван в
годините на младостта ù я виждаме представена в преден
план на композицията. Лицето й излъчва строга красота,
има фини нежни черти. Кожата е бяла, чиста, с цветни
щрихи са очертани веждите, косите, устните и клепачите.
С няколко тъмни акцента над главата, към слепоочията,
яката и брадичката е постигната пластическата
изразителност и красота на образа.
Несъмнено Бистра Винарова е красавица, с невероятен ум и
талант, след която губят ума си и най-изтъкнатите
светски личности и интелигенти. Каква ли е била тя по
характер, само можем да гадем. Нейната чувствителност е
била толкова силна, нейният ум толкова прозорлив, че
според разказите на своите близки, тя е имала
телепатична връзка с тях. Легендарни остават в живота на
техните съвременници събитията от приемите, които
устройват със Симеон Радев по време на дипломатическата
му кариера в чужбина и в София. На тях Бистра Винарова е
запомнена като съвършената аристократична дама, блестяща
със своите външност и светски умения. Приятен и умен
събеседник, тя е обаятелна с тънкото си чувство за хумор
и самоконтрола си. Никога не парадираща с произхода и
талантите си, просто защото те са толкова ярки, че са
видими за всички.
В изкуството си Бистра Винарова оставя една серия със
свои автопортрети в различни етапи от живота си, в които
се виждат достолепието и духовната ù сила. Респектът и
уважението, са част от репрезентативността на личността
ù и те остават до края на живота й. С годините тя все
по-малко рисува, и все по-рядко показва свои
произведения вероятно защото е излязла от фокуса на
събитията, вероятно защото е попаднала в безкруполността
на нова историческа епоха, която преобръща „водите” на
ценностната система в съзнанието на хората. Сред тъгата
на своята самотна старост, личните й болки и драми я
правят затворен, но горд човек, чийто живот бавно гасне
в примирението към несгодите и лишенията. Този бавен
процес продължава близо четвърт век, но в него никога не
угасва нейната изключителна, възрожденска отдаденост и
безкористност към изкуството, и само чрез нея, тя никога
не се отделя и никога не губи вътрешната свобода на духа
си.
Във фондовете на галериите в България няма нейни
произведения. Трудно е да се определи, дали тя приживе
въобще е имала откупени произведения у нас. Но, е
сигурно, че успеха на Виенската изложба на Бистра
Винарова, я поставя в историята на българското
изобразително изкуство, като едно от най-бляскавите по
таланта си явления, с което трябва да се гордеем, защото
то се проявява и получава признание в модерното изкуство
на Европа през ХХ в.
|
