|
Това заглавие, естествено, е спекулативно и
вестникарско. Никой не може да спаси човека, ако той не
направи сам своя избор.
Но трябва да ви разкажа тази лична случка, защото тя е
една малка драма, след която Галин Стоев тръгна към
световния театър. Да, става въпрос за театралния
режисьор, който пак ще поставя в "Комеди Франсез". И
който се разхожда със свои постановки из Обединена
Европа както никой друг български режисьор.
Бяхме ученици. Освен че пишеше превъзходно и играеше в
театър "Златното ключе" на Катя Папазова, Галин Стоев -
оказва се - е взимал и уроци по рисуване. И момчето
кандидатства едновременно НАТФИЗ и журналистика в
Софийски университет. По онова време и на двете места се
влизаше много трудно и приемаха по няколко човека.
Видяхме се на финала на писмения изпит. Той ми разказа,
че озаглавил есето си "Крачка в тъмното". През 1987-ма
какъв ли ужас са преживели иначе широкоскроените
университетски проверяващи само от заглавието на този
текст в неясните времена на перестройката?
Излизат резултатите и се оказва, че Галин Стоев е приет
в двете академични крепости. През август се виждаме
най-случайно във Варна на една автобусна спирка. Горещо,
прашно, шумно, а той бърза след мен и ме пита: "Какво да
избера? Какво да следвам?". Въпрос, на който млада
амазонка като мен, й причернява. Спрях се и му казах
вбесено: "Аз ли да правя този избор вместо теб? Става
въпрос за живота ти - решавай сам!". Деликатен - какъвто
е и до днес, той ме погледна засегнато и се отдалечи.
Тогава не е съзнавал, че от многото си таланти, можеш да
осъществиш само един.
Явно съм го стреснала, защото избра театърът.
Попитах го сега - много целуван и много специално канен
на театралния фестивал, самият той една сбъдната идея за
всички български артисти – „Какъв журналист щеше да си
ти днес, ако беше избрал медиите?” Той, естествено, не
знае. Но смята българските медии за ниски, а животът на
трудещите се в тях - тежък.
Западно изглеждащ, хармоничен, Галин Стоев елегантно
спести, че всъщност журналистиката у нас е пълна отврат,
че е станала евтин слугинаж, какъвто и в пиесите трудно
се открива. Че взломява езика и вменява клишета, които
пилят мозъка на читателите до оглупяване.
Сега се гордея с острата си, но искрена реакция тогава.
Та аз спасих световния режисьор Галин Стоев от
журналистиката и той се засели в магичния свят на
театъра.
|
