|
Разговор за баланса: опазване -
развитие на архитектурната среда и отговорността на
професионалистите, за Варна и предимствата, които имат
студентите по архитектура, за поредния неизбежен
професионален конфликт, (този път - с новия председател
на САБ), за това какво лошо може да се случи на Балчик в
резултат на архитектурните и строителни процеси, за
последните му изяви като художник…
Тодор Булев – архитект, урбанист, изследовател,
архитектурен критик, преподавател, публицист и художник.
Характерна лична черта - освен професионализма му е, че
по който и да е главоболен въпрос, отнасящ се до
архитектурната среда, той никога не се „разсейва”.
Напротив – винаги е реагирал. При това – в повечето
случаи - освен аргументирано и бурно, независимо от
негативите за себе си. Когато не е успявал да ангажира и
колегите си за отпор на очевидно погрешни или подкупни
градоустройствени или архитектурни решения, е реагирал
солово – в това число, давайки лични пресконференции.
Което не значи, че е бил самотен на тях, защото сред
журналистите присъстват имена от почти всички области на
културата – от публицистиката и музиката - до киното.
Освен в архитектурата, където Тодор Булев е утвърдено
име от години, благодарение на реализациите си, но и на
проекти от типа - „Алтернативни идеи и проекти за
съживяване сърцето на града” и други концептуални
проекти, куражът е свойствена черта за него и при
паралелната му професия – на художник. Натрупал
впечатляващо творчество като архитект и значително като
художник - живопис, пастел, акварел, рисунки, преди
десетина години той посвети немалко време за усвояване и
на литографската техника. С което силно впечатли
умдрукера на Графичната база`Самоков на СБХ – Гено
Генов, работил за всички големи български графици. И
понеже при Тодор Булев няма случайни или недовършени
неща – не след дълго бяхме на откриването на поредната
му самостоятелна изложба – този път от цветни
литографски творби.
Биографична справка: Образование – магистър по
архитектура (1969) и д-р по архитектура (1973) в
Московския архитектурен университет; езици: френски,
руски и английски. Работни позиции: научен сътрудник и
ст.н.с.ІІ степен в Научно изследователския и
проектантски институт по териториално устройство, София
(1973-1983); секретар на Съюза на българските архитекти
(1983-1986), Главен архитект на Община Люлин, София
(1987–1992), експерт на ЮНЕСКО и Habitat (1986-1990),
ръководител на собствено архитектурно бюро БУЛАРХАРТ (от
1992), заместник председател на Съюза на архитектите в
България (2004-2010), член на Руската академия по
архитектура, Москва, Русия (от 1999), професор във ВСУ
„Черноризец Храбър”(от 2007); Основни области на
професионални интереси: регионалното планиране,
градоустройството и архитектурата, естетическа оценка на
ландшафа, композицията на градската среда, синтеза на
архитектурата с изобразителните и пластични изкуства и
др.; Реализации като архитект: Централният площад на
гр.Сандански, Реконструкцията на Посолството на Ватикана
в България, новото Лятно кино в пространството пред НДК,
София, Комплекс от сгради за високопланинско
животновъдство в Троян, с арх. А.Петрушев, Пешеходна
зона – гр.Севлиево с арх.Л.Пеловски, уникалните за
българската практика проучвания за разделите
„Естестически проблеми” и „Културно историческо
наследство” на Единния териториално устройствен план на
България, (1976-1982) и Подробен план за опазване,
експониране и възстановяване на природната среда по
Черноморското крайбрежие” (1976-1977); Реализации като
художник - 20 самостоятелни изложби от творби на
изобразителното изкуство в България и зад граница
(Германия, Мексико, Чехия), автор на фреските и
проектант и участник при реализацията на
металопластиките, дърворезбите и кавалетните творби в
Посолството на Св.Престол в София (и книжарницата
„Анжело Ронкали”), жилищни сгради в София и др., Автор
на: 7 книги („Естетически проблеми на съвременния
град”,1982; „Градски дизайн”,1989; „Възстановяването на
Посолството на Св. Престол в София”,1994; „Архитектурни
кръстопътища”,2002, „Градът и изкуствата”,2009 и
двутомната „Ландшафна архитектура”, 2010); Доклади и
лекции на многобройни архитектурни симпозиуми и други
форуми (в България, Германия, Кипър, Полша, Русия, САЩ,
Франция, Швейцария и др.) и над 300 статии; Награди:
Златна значка на САБ, награди от Световното триенале на
архитектурата и от национални прегледи и конкурси.
Въпрос: Поради професионалния ми интерес към
процесите в съвременната българска култура, а оттам -
към знаковите фигури в нея, да започна с това, че при
теб винаги ме е впечатлявал подходът ти към всяка
архитектурна задача – като към част от цялото. Но
най-вече – страстта, с която отстояваш всяко
професионално издържано решение – свое или чуждо.
Проличаващо и в книгите ти, особено в последните „Градът
и изкуствата” и двутомната „Ландшафна архитектура” –
резултат от многогодишни проучвания и осмисляне на
проблемите. Смяташ ли, че си казал всичко важно по един
от капиталните проблеми – мястото на наследството при
развитието на градовете. И защо този въпрос е толкова
труден?
Тодор Булев: Проблемът е основоположен, поради
което и съм го изследвал години. За българските условия,
смятам, че съм развил основните линии на темата, в
резултат на които са тези книги. Паметниците, в това
число архитектурните, са наследство от миналото, което
не е наша собственост. Наше е само задължението,
получавайки го, да го съхраним, развием и предадем на
бъдещите поколения. Не смятам, че нещо се е променило
днес, когато собственик на значителна част от
архитектурното наследство вече не е държавата. Не
оспорвам правото на собственика да печели от придобития
паметник или характерна за даден ансамбъл сграда.
Неговото право, обаче, не може да застрашава паметника и
да се противопоставя на интересите на обществото. Просто
е: когато купуваш сграда–наследство трябва да знаеш
освен правата и задълженията си по отношение на нея.
Тоест – длъжен си да я реставрираш и адаптираш за бъдещо
ползване и печалби в съответствие с установените
правила. Проблемът за развитието на градовете е
по-обширен, обаче, защото освен материалното наследство
трябва да се съхрани и природното.
Въпрос: В същото време в София и в почти всички
градове, под погледа на овластените по закон институции
и структури, бяха съборени сгради-архитектурни
паметници, а опастността за редица други не е отминала.
В немалко случаи съпроводено с шумни скандали, поглъщащо
ненужно много време и енергия на реагиращите експерти.
Да попитам ли колко време отдели ти, в качеството си на
заместник председател на САБ, за „стопиране”
оповестените „инвеститорски” намерения на собствениците
на Хотел „България”, София, застрашаващи не само
фасадата на сградата, но и уникалната с акустиката си
Зала „България”.
Тодор Булев: Но експресната и точна реакция на
САБ осигури диалог с инвеститора, в резултат на което
той изцяло промени подхода си. Това още веднаж доказва,
че когато архитектите, творческия им съюз и обществото
са на мястото си, проблемите с опазването и развитието
на архитектурното наследство са решими. Дори ако
администрациите се „разсейват”. В противен случай щетите
поради нарушаване на правилата ще се увеличават. Те са
видими в цялата страна и за жалост - невъзстановими.
Въпрос: Сега е моментът да попитам – при обхвата
на интересите ти и възможностите ти за лични творчески
постижения - не съжаляваш ли за годините 2004-2010,
които частично изразходва като заместник председател на
Съюза на архитектите в България.
Тодор Булев: Не, защото ето какво успяхме да
свършим: построихме работата на САБ на принципа на
изследването на подобни важни въпроси, но - отнасящи се
за цели градове и региони от особена важност. Така че в
годините 2004-2010 в САБ работехме и реагирахме
изпреварващо, а не спасяващо. Например когато бе
създадена Европейската дунавска стратегия, САБ вече беше
реализирал творчески експедиции, изследващи на място
състоянието на основните градове по Дунавското
крайбрежие и вътрешността - Видин, Русе, Плевен. Те бяха
съпроводени и от продължителни и силни и в медийно
отношение кампании на сп.Архитектура и местните медии.
След цялостния оглед на място, осъществен от различни по
специалност експерти, бе направена оценка и препоръки за
съответния град. Обсъдени с местните експерти,
общественост и администрации, тези градове получиха
оценка и препоръки преди Стратегията да стане факт.Така
хората бяха много по-навреме и много по-подготвени за
произтичащите задачите. За черномоското крайбрежие не
можехме да действаме изпреварващо – САБ е трябвало да
реагира още преди години. Но презастрояването по
Черноморието стана обект на критично изследване и
препоръки. САБ има принос и в обсъждането и приемането
на Закона за черноморското крайбрежие, в Общия
устройствен план на София и др. Илюстрация за
публичността, с която работехме и която налагахме при
вземането на важни решения бе например - Конкурсът за
избор на Главен архитект в София. Благодарение на
организираната от САБ професионална дискусия по ясната
тема: Какво трябва да се прави в София, която проведохме
точно по време на протичащия конкурс, всички
кандидатстващи за поста неизбежно се включиха и
представиха идеите си за развитие на града. Отразявано
от медиите, разбира се, като „горещ” въпрос. По този
начин кандидатите за поста Главен архитект можеха да
бъдат сравнявани професионално, с което направихме
конкурса действително публичен. При защита на позициите
си, САБ нерядко беше в тежки ситуации, а в някои случаи
се стигаше и до конфликти с институциите. При Конкурса
за вторичен градски център в София (ІV километър,2009),
например, бяхме опонент на Правителството, но
професионалните позиции бяха защитени. И съвсем не на
последно място - през цялото време, независимо от
големия обем работа, осигурявахме подкрепа и изява на
младите архитекти. САБ организира първото българско
представяне на най-престижния международен форум -
Биеналето във Венеция, но го предостави на младите – на
9 архитектурни бюра на млади архитекти. Като през цялото
време сме осигурявали и медийно отразяване на идеи,
проекти и изяви на младите, защото от тях зависи
бъдещето на архитектурата, тоест – облика на България.
Въпрос: Готвейки се за това интервю, видях, че на
14 май сте провели общо годишно събрание на САБ. От
отчета на сегашното ръководство на САБ бях шокирана поне
от две самооценки: първо – че именно новото ръководство
е осигурило на САБ „значимо медийно присъствие”, въпреки
че съпоставката говори точно за обратното, което и без
архив от печатните медии може да се установи в интернет.
Второто невярно твърдение е – че САБ на заседанието на
Комисията по култура, гражданско общество и медиите на
Народното събрание е защитило активно позициите на
архитектите – при обсъждане измененията и допълненията
на Закона за авторско право и сродни права. Освен че
заседанията бяха не едно, а цяла поредица - от есента на
2010 до март тази година, публичен факт е, че и без това
недобре защитените права на архитектите още в 1993 г.,
когато законът влезе в сила, с новите изменения на
закона, при това ръководство те са буквално ликвидирани.
Срещу влезлите на 25 март 2011 г. изменения и допълнения
на закона, през цялото време реагирахме остро всички
сдружения за авторски права и творчески съюзи, но и
всички международни федерации. Така че това твърдение в
отчета на ръководството на САБ е чиста манипулация.
Тодор Булев: Още при подготовката на това общо
събрание на САБ поисках оставката на сегашния
председател на САБ – арх. Георги Бакалов. Моето писмено
искане не само не бе включено като допълнителна точка в
дневния ред, както предлагах, но бе скрито. Въпреки
това, то недвусмислено прозвуча в залата, при това
поставено от колегите, не от мен. Причината за исканата
от мен оставка е още по-съществена - САБ е и трябва да
бъде творческа организация с ясно изразена позиция по
важни за архитектурната среда въпроси. Още повече, че
Камара на архитектите, както е навсякъде по света, пое
значителна част от професионалните проблеми. Това, че
сегашният председател представя свои лични идеи и
бизнесначинания като идеи на българските архитекти е
важен, но само допълнителен аргумент. Като например
частната конференция за Черноморието, проведена с логото
на САБ, съгласно израза на арх.Вл.Милков – председател
на Дружеството в Бургас, проведена във Варна. Георги
Бакалов лансира по-нататъшно презастрояване на
крайбрежието, така както е по градоустройствения план на
Слънчев бряг, на който той е един от авторите. Когато
САБ не се води в нужната посока и се измества към
някакви бизнес начинания (и то частни), Съюзът губи
общественото си лице и идентичност, а следователно – и
смисъла си. Авторското право е само един от примерите,
че новият председател на САБ не е наясно със задачите
си. Би трябвало да се радваме, че архитектите се
изброяват със съответните текстове в Закона за авторско
право. Но внимателният прочит ясно показва, че с
останалите нови текстове на закона на архитектите са
орязани всички права, признати на останалите творчески
професии. Така че би било по-добре, ако ЗАПСП изобщо не
беше променян и допълван. Всички ръководства на САБ от
влизане в сила на Закона през 1993 г. не успяхме да
постигнем подобряване на закона, но поне спирахме всеки
опит да бъде влошен, в това число и преди около три
години. Сега, когато авторското право на архитектите,
участващи в конкурси, а и изобщо, не е защитено, аз
питам: кой ще участва в архитектурни конкурси?
Посочените примери са достатъчни, за да се види ясно -
накъде се води САБ, което няма как да бъде допуснато.
Въпрос: Въпреки че САБ е важен, особено за
младите архитекти – да се съсредоточим върху работата ти
със студентите във Варненския свободен университет
„Черноризец Храбър”1.
Съдейки по сайта на ВСУ – обучението, сравнено с това в
другите архитектурни факултети у нас, има немалко
предимства.
Тодор Булев: В Архитектурния факултет на
университета преподавам „Ландшафтна архитектура”,
„Архитектурна композиция”, „Методика на архитектурата” и
„Социология на архитектурата”. Чрез тези дисциплини,
студентите получават възможност за по-широк поглед за
архитектурата във всички нейни измерения, защото се
държи сметка за природата и човека. Обхватът е - от
най-големите нива – огромните незастроени пространства –
до детайла – знания, необходими на всички архитекти и за
всички задачи. Това е предимството, което Архитектурният
факултет на Варненския университет предоставя на
студентите по архитектура. Своята задача виждам и в това
– освен конкретните знания, още в хода на обучението
студентите да получат възможност да оценяват наученото и
да вземат решения самостоятелно. Не само защото няма
вечно и окончателно знание за нещата в развиващия се
свят. А и защото у тях трябва да се формира желание и
възможности за осмисляне на опита, за да не ползват
готови образци, което днес е по- достъпно и лесно,
отколкото когато ние започвахме работа.
Смятам, че го постигам с това, че студентите получават
от мен персонални задачи, които да изследват и да
участват с примери в лекции като „Ритъмът в
архитектурата”, „Как влияе композицията на
архитектурното творчество”, „Как влияе архитектурата на
общуването”- ограничаващо или стимулиращо. Част от
задачите, които им поставям, в началото им изглеждаха
„несвойствени” като написване на есе. Като например
„Защо съвременният човек се обръща към наследството” или
„Какво прави от жилището дом?” Целта ми е да провокирам
активността им, без което не могат да се научат да
мислят професионално. Освен това – те трябва да изградят
навици да излагат професионални становища. И то не само
пред архитектурната общност, но и пред по-широка
аудитория, защото преобладаващата част от аргументите
при вземане на решения не са и не могат да бъдат само
архитектурни.
От години правя конкретни проучвания в тези въпроси в
София, Варна, Пловдив, Бургас, Велико Търново, Видин и в
по-малки градове. Въпреки значението им тези проучвания
трудно намират практическа реализация. Интересът на
университета, който търсеше преподаватели за
Архитектурния факултет съвпадна с моя интерес и
изследване на определени области в архитектурата и към
преподаването. В архитектурната колегия съм известен с
трайния си интерес и проучвания по темите – градския
пейзаж и образа на градовете – въпрос, изискващ
специална методика за изследване и оценка. Винаги съм
твърдял колко е важно ансамбловото изграждане на един
град, синтезът между архитектурата и изкуствата, но също
и - цветовата и светлинна среда, визуалната реклама и
други ежедневни прояви на града. Винаги съм разглеждал
ландшафната архитектура като част от архитектурата.
Представянето на проблемите на архитектурата по този
начин бе прието от ВСУ и доведе до разкриване на нова
специалност „териториално и ландшафно устройство” от
тази година. Освен това завършилите ниво „магистър” във
ВСУ могат да продължат обучението си за придобиване на
степен „доктор” по направленията „Териториално и
ландшафтно устройство и градоустройство” и „Синтез на
архитектурата с другите изкуства”.
Въпрос: А предимствата за студентите по
архитектура, произтичащи от интернет и новите
технологии?
Тодор Булев: Днешните студенти имат много повече
информационни и технически възможности при обучението
си, чрез интернет и многобройните специализирани сайтове
и мрежи може и да се общува. В професионален план
предимствата на днешните студенти са и в това – че имат
възможност за ефектно обемно представяне на
архитектурните си проекти. Но живото общуване в
професионален план, както е известно е незаменимо. Във
ВСУ студентите го имат в лицето на преподавателите си, а
чрез международните форуми, които провежда университета
и с чуждестранните ни колеги. Проблемът е, че след
дипломирането си, в повечето случаи не получават
възможност за работа в екип в по-широка професионална
общност, каквато имахме ние. Така че на повечето от
младите архитекти липсва живото професионално общуване,
при което съизмерването е ежедневие. С това задачата на
САБ и регионалните дружества на архитектите по отношение
на младите се усложнява и става още по-отговорна.
Въпрос: Малко известно е, че докато следваш в
София – първите два курса в Архитектурния факултет, си
учил паралелно и в Националната художествена академия. И
че отдавна си художник със значително творчество - само
20-те ти персонални изложби са в обем - близо хиляда
творби - живописни платна, акварел, пастел, рисунка,
цветна графика. Поради което си и художник, а не рисуващ
архитект. Откривайки една от изложбите ти преди няколко
години, проф. Ружа Маринска отбеляза, че стилът ти като
художник в годините се променя, зависещо, според нея от
пейзажа и конкретните обекти, които рисуваш. Част от
тези творби - обект на изложби, но и на професионална
оценка няма ли да бъде интересно да бъдат представени
във Варна, където освен по архитектура се обучават
студенти от други специалности по изкуствата.
Тодор Булев: Миналата година Истанбулската ми
изложба бе показана в Дома на архитекта във Варна.
Винаги съм рисувал и то много, независимо колко съм
зает. Що се отнася до историята на изложбите си мога да
кажа, че те са плод на стотиците скици и рисунки, с
които се връщам от всяко пътуване, поради което ги
наричам „пътеписни изложби” и затова и носят съответните
заглавия. Черноморското крайбрежие е една от трайните
теми, на които съм посветил много време – и като
архитект и като художник, защото я считам за много
важна. Понеже не продавам – не бях интересен и не съм
известен на галеристите. Въпреки че от една от първите
ми изложби - Мароканската, например, са останали само
няколко неща – нямаше как да откажа на посланика и
колегите му.
Въпрос: Освен преподаването и участието ти в
международните научните форуми, провеждани от ВСУ, какви
са заниманията ти когато си във Варна?
Тодор Булев: Старая се да участвам в живота на
моите колеги, работих по общия устройствен план на
Варна, продължавам проучванията си за градския пейзаж.
Във Варна много рисувам и мисля, че за изминалите години
всяка по-характерна и важна за облика на града сграда
вече е влязла в рисунките ми. Мои рисунки бяха
използвани като илюстрации в книгата на Георги Кацарски
и Емил Пасков -„Варна. Архитектура. Архитекти”, в това
число и при оформление на кориците. Един млад автор –
Християн Облаков, следващ право във ВСУ, направи книги
за архитекти на Варна, в които също влязоха мои рисунки.
Миналата година участвах и на една от творческите срещи
на Клуба на приятелите на Балчик, организирана от
арх.Владимир Попов. Краткия си доклад илюстрирах с 20
рисунки от Балчик. Импровизираната изложба - в самата
зала, предизвика интерес и с това, че някои от рисунките
бяха на темата: какво лошо би могло да се случи на
Балчик в резултат на архитектурните и строителни
процеси.
Въпрос: Нееднократно ти е задаван въпроса – няма
ли опасност да смениш архитектурата с рисуване. Да го
задам ли и аз?
Тодор Булев: Може би е трябвало да го направя
досега. Но човек никога не знае ...
Въпрос: Мога ли да разчитам, че след като през
целия си живот си бил свързан и с Варна, АЗ ще бъде с
предимство за интервю при следващо свързано с теб
събитие?
Тодор Булев: Ще се радвам да го направя.
|
