|
Основната идея в религията на североамериканските
индианци (по-нататък САИ), е за духовната същност на
всичко, което съществува и ни заобикаля. Разбирането на
физичeския свят е невъзможно, без да се оцени и разбере
стоящата зад него духовна същност. Реалният
(физическият) свят е само бледа сянка, частична реакция
на свръхестествения свят. От гледна точка на индианеца,
всичко, което съществува, е духовно, всеки обект -
камъните, водата, въздуха, луната, животните, хората,
растенията, земята имат свой дух. Ничий дух, включително
и този на човека, не е по-висш от този на останалите.
Ролята на религията е, не да наказва или да променя
нещата, а да улеснява адаптирането към света и
разбирането на духовната същност на нещата, защото
всичко, което съществува, има своята цел и смисъл.
Един от главните постулати в космогонията на САИ е
представата за това, че всички неща в света (одушевени и
неодушевени) са свързани помежду си и заедно с това
повечето от тях имат своята противоположност, с която
образуват полярна двойка - небе и земя, вода и огън,
растения и животни и т.н. Полярни двойки съществуват и в
социалната сфера, а една от най-значимите полярни
категории в индианското общество е полът. Представата за
мъжа и жената като полярна двойка определя повечето
социални интеракции и е сравнима с останалите големи
полярности. Във всички полярни двойки съществуват
медиатори (посредници), чиято основна роля е да свързват
полярностите и да пазят света от дезинтеграция.
Посредникът в двойката мъж-жена в представите на САИ е
същество, което носи в себе си елементите и на двата
пола. Това може да бъде комбинация във физическия
смисъл, какъвто е хермафродизма. Но за САИ физическият
аспект на нещата далеч не е толкова важен, колкото
духовния; те използват представата за духовната същност
по същия начин, по който белия човек използва
представата за индивидуалния характер. Ето защо
физическият хермафродизъм не е задължителен при идеята
за смесване на половете; той е само частен и несъществен
случай на тази идея. Истинският посредник между мъжа и
жената е личност, която физически е нормална, но носи
духа на противоположния пол, заема пространството между
мъжа и жената и има духовност, различна от тази на мъжа
и жената поотделно. Независимо от това в коя категория
попадат тези личности, те се възприемат като същества
различни от мъжа, т.е. в духовен аспект те са "НЕ-мъже".
Името, с което са придобили гражданственост и което се
използва от повечето етнографи и антрополози, е бердаши
- понятие, взаимствано от първите френски колонисти.
"Бердаш" е название от неиндиански произход. То идва от
персийската дума "бардаха", която през 15-16 в. влиза в
италианския като "бедасо", в испанския като "бардхаса",
а малко по-късно във френския като "бардаш". Като
синоним на "бардаш" във френските тълковни речници от 17
и 18 в. е използван терминът Ганимед. Най-кратко
бердашът може да бъде дефиниран като мъж с немъжки
характер, който отказва да изпълнява социално
детерминираните мъжки задължения - лов, война и др. Този
тип се стериотипира като женствен, но по-точното му
определение е андрогинен. Той има точно определен и
приет социален статут, който обикновено има и "запазено
място" в племенната митология. Той изпълнява медиаторна
роля между мъжа и жената, защото неговият характер е
различен от този на мъжа и на жената - той не изглежда
нито като мъж, но и нито само като жена. За САИ половата
роля е нещо много повече от биологичния пол (т.е. от
физическата даденост), а мисленето им много по-лесно
приема амбивалентността (двусмислието) на нещата, в
сравнение с европейския начин на мислене, който се
базира на ясната дихотомия.
Индианската философия приема и предлага духовно
обяснение на този феномен. Арапахо приемат, че бердашите
са резултат от свръхестествена намеса - дар от птица или
животно. Арапахският мит за първия бердаш - них-а-ка,
разказва, че той имал претенции да бъде жена и се омъжил
за планинския лъв - символ на мъжествеността. Притежавал
магическа сила и можел да прави свръхестествени неща. В
представите на племето навахо бердашите са продукт на
природно желание - те стават такива, защото приемат
социалната роля на жена. Както вече посочихме, за САИ
физическият пол далеч не е толкова важен в половата
класификация и индентификация, колкото персоналния избор
на пол - проява на духа. В схващанията на племето зуни
трансформацията на пола може да се осъществи независимо
от биологичния пол. В митологията на племето мохаве от
долината на р. Колорадо, се разказва за времето, когато
половете не са били още диференцирани. От тази гледна
точка е лесно да се приеме, че някои личности могат да
комбинират в себе си елементи и от двата пола - от
мъжката и женската същност.
Тенденцията да станат бердаши момчетата проявяват рано -
обикновено във възрастта между 9 и 12 години. Много
племена имат специални ритуали или церемонии, по време
на които момчето приема статута на бердаш. При това те
често се подготвят тайно от него, за да не повлияят на
избора му предварително. В тази церемония детето нито се
насърчава, нито насилва - то се оставя единствено на
волята на своя избор. Куцият Елен, шаман от племето
лакота, обяснява следното за този избор: "Те [бердашите]
не са като останалите. Тях Великият дух е направил
уинкте и ние ги приемаме като такива. Ние смятаме, че
ако жената носи в утробата си два плода, ако се готви да
роди две бебета, понякога става така, че вместо да се
родят близнаци, се ражда същество, което е полумъж,
полужена. За нас човекът е това, което природата или
сънищата правят от него. Ние го приемаме такъв, какъвто
желае да бъде". Митологиите на немалко племена предлагат
различни истории, според които някога са правени опити
за насилствено въздействие върху бердаша, завършващи
винаги зле за насилника или дори за цялата група.
Макар повечето източници да сочат, че веднъж станал
бердаш, човек остава такъв цял живот, съществуват и
истории, които разказват за обратния процес. Един бердаш
от племето кламат на средна възраст имал свръхестествено
преживяване, което го накарало да се откаже от ролята на
жена. От този момент той престанал да се облича и държи
като жена, оженил се и не след дълго станал един от
най-изявените воини на племето. Тази история показва още
веднъж, че свръхестествените преживявания са решаващ
фактор в персоналния избор.
В представите на повечето САИ бердашите имат изявена
склонност да сънуват и получават видения и се смята, че
тази склонност е специален дар от света на духовете.
Според племето юма, бердашеството е резултат от сънища в
пубертета. В техните вярвания човек, който има изразена
способност да сънува, е способен да променя същността
си.Между племената от северните равнини и района на
Великите езера идеята за свръхестествена намеса чрез
сънища и видения достига изключително високо развитие.
Целта на видението е да се достигне отвъд границата на
реалния свят, което например прерийните племена постигат
чрез постене и сензорна депривация. Поставен в тези
условия, духът може да избяга от логическото мислене и
да се свърже със Свещената тайна, да се пренесе в света
на духовете, който в същност е истинския свят. Поради
това видението и особено първото, имат изключително
голямо значение за индивидуалния избор и житейския път
на личността. Получавайки духовната сила и закрила от
първото си видение, юношата получава и информация за
ролята, която ще играе като възрастен.
Според племето лакота всяко видение символизира
определена роля и носи специална информация. Личността
ще придобие свещени качества, ако сънува например мечка,
вълк, гръмотевица, бизон, бяло бизоново теле или
Двойната жена. Всяко от тези видения дарява сънуващия с
различни способности - силата да лекува рани, да
осигурява богат лов или екзалтираната роля на хейока
(свещен клоун). Сънуването на бялото бизоново теле или
на Двойната жена със сигурност означава, че юношата ще
стане бердаш - уинкте. На езика лакота думата "уинкте" е
производна от уин - "жена", и кте - "ще стане". В много
от прерийните племена сънищата свързани с духа на Луната
вещаят бердашество, защото тя с нейната постоянна
промяна е символ на трансформацията. В езика омаха
думата за бердаш е мексога, което ще рече "инструктиран
от Луната".
Интерпретирайки резултатите от съня (видението) като
дело на духа, сънят на практика освобождава личността от
отговорността за трансформацията, която претърпява.
Личността е убедена, че промяната е станала независимо
от нейната воля и е извън нейния контрол. Това обяснение
елиминира негативното отношение към бердаша, защото и
всички останали получават по същия начин своята социална
роля от духа. За бердаша индианците обикновено казват:
"Откакто този човек бе пожелан от Свещената жена, нищо
не можем да направим за него". Въпросният човек може да
бъде съжаляван за съдбата, която духът му е отредил, но
тя се приема и с респект, именно защото е резултат на
мистерията (свещената сила), срещу която човек е
безсилен. Една история на лакота разказва за момче,
което сънувало Двойната жена. То направило опит да
отхвърли получената инструкция, но не успяло и се
самоубило. Моралният контекст на тази история е, че
никой не може да се противопостави на силата на
духовете. Тя обяснява и защо индианското общество е
толерантно към тези, които са различни от останалите.
Религията на САИ изпитва огромно уважение към природата
- щом тя иска някой да е различен, останалите го приемат
такъв, какъвто духовете му диктуват да бъде. За
индианскатa философия различието означава, че духовете
са проявили особено внимание към някого, създавайки го
различен от останалите. А щом духът поеме специална
грижа за някого, то значи той е много по-близо до света
на духовете от останалите. Лакота наричат някои от
бердашите Вакан - термин, който означава нещо много
свещено и свързано с Великата тайна.
Чужди на тази философия, европейците били не само
изненадани, но и ужасени от факта, че бердашите се
приемат като свещени същества. В религията на лакота,
бердашите са магически приносители на уникални
инструкции за свещените ритуали. Те се ръководят от духа
и за това тяхното поведение не е обвързано с обичайното;
това създава атмосфера на мистериозност и е
доказателство за тяхната свещеност. Поради тази причина
индианците говорят с неохота за бердашите. Подобно на
военните общества, и при бердашите цари дух на
секретност, чиято цел е да се запази техния свещен и
магически статут. Между впрочем, в повечето прерийни
племена бердашите са организирани в тайни общества.
В религиозните и културни традиции на САИ шаманите
заемат особено място в племенната структура. Участието
им в различни свещени церемонии и мистерии изисква от
тях актьорски умения, но шаманът е нещо много повече от
актьор. Той изпълнява множество, и при това изключително
важни задължения, които в западното съзнание се
асоциират с религиозни, лечебни и терапевтични функции.
Независимо от това, че членовете на племето са
равноправни, шаманът има особен статут, който е толкова
по-висок, колкото по-успешно шaманът общува със света на
духовете. Заедно с това следва да отбележим, че това
умение е съпоставимо с умението да се ловува, воюва, да
се изработват оръжия и т.н. За оцеляването на племето
груповата солидарност е много по-важна от от статута на
отделната личност, пък била тя и шаман. Поради тези
причини от личността, която благодарение на своите
качества е извоювала правото да води другите, се изисква
много повече отговорност за добруването на племето. Така
че грижейки се за благоденствието на своите
съплеменници, шаманът печели тяхното особено уважение,
но заедно с това носи най-голяма отговорност за тях.
Тъй като индианската религия приема, че всичко което се
случва е дело на духовете, то и пътя да се избягват
лошите неща е да се отдава дължимото на последните.
Всяко зло, всяка болест е резултат от нарушената
хармония на духовния свят, а това означава, че някой е
обидил духовете, забравяйки да им изпрати своите молитви
или е проявил ревност, нетърпение или алчност - едни от
най-сериозните прегрешения за традиционните индиански
разбирания. Възстановяването на нарушената хармония е от
компетентността на шамана, който познава специални
церемонии и ритуали, чрез които общува със света на
духовете и може да измоли тяхното благоразположение.
Шаманизмът не е нито наследствено занимание, нито
затворена каста; напротив, той е открит за всички
надарени мъже и жени. Поради особените си качества и
специални връзки със света на духовете, бердашите често
са мощни шамани. Шаманите-бердаши (недле) при навахо
имат изключителната способност да лекуват и водят
успешно раждане; същия талант притежават и уинкте при
лакота. При шайените бердашите (хе-ман-е) имат
вълшебната способност да лекуват рани, затова всеки
военен поход е бил придружаван от един или няколко
хе-ман-е. Те осигурявали късмет и успех на военното
начинание. Мохаве вярват, че жените шаманки са по-силни
от мъжете, а бердашите са по-могъщи и от едните, и от
другите. В редица племена бердашите осигуряват връзката
между починалия и света на духовете и играят важна роля
в погребалната церемония. При шайените най-хубавия скалп
се дава на бердаша, придружавал войните в похода; той го
носи на прът и въвежда бойния отряд в лагера. Вечерта
той води и Танца на скалповете - една от най-важните
шайенски церемонии; само бердашът има право да стои в
центъра на танцуващите воини. Дори и когато не са
шамани, поради обстоятелството че са свещени, бердашите
играят ключова роля в множество церемонии. При навахо те
са отговорни за приготвяне на храната за свещени
церемонии; уинкте при лакота приготвят храната, която
някой иска да принесе в дар на духовете. В много от
прерийните племена бердашите избират и благославят
дървото, което се използва при Танца на слънцето - една
от най-важните религиозни церемонии. Бердашите се тези,
които могат да осигурят успех на ритуала, затова ролята
им в церемониите е отдавна институциализирана. Хората се
стремят да получат помощта на бердаша във всички
възможни церемонии - от множеството малки и лични
ритуали, до величествения Танц на слънцето.
Между лакота съществува един особен ритуал, при който
бердашът дава тайно име на момчетата. Притежанието на
такова име гарантира късмет и дълъг живот. То
задължително е еротично и много често смешно. Уинкте не
може да направи повече от четири именувания годишно. Той
работи цяла година с момчето и неговото семейство, прави
жертвоприношения и когато всичко е готово, се отдава на
пост и молитви, за да получи видение, чрез което да
прозре в бъдещето на момчето. След като церемонията
завърши, уинкте дава на кръщелника си торбичка със
свещени предмети, която момчето трябва да носи
постоянно. Церемонията свързва бердаша и момчето за цял
живот и тази връзка прилича много на институцията на
кръстника. Името, което момчето получава, е заредено с
голяма сила и е особено ефикасно. Някога такова име се
ценяло повече от хубав кон. Името остава неизвестно за
повечето хора, но прави притежателя си известен.
Седящият Бик, Черният Лос и дори Лудият Кон са имали
тайни имена, дадени от уинкте.
Бердашите се ползват с особен респект и заради тяхното
необикновено въображение. Стоящи между мъжа и жената, те
са посредници не само между двата пола, но е между духа
и тялото, между физическото и духовното. Притежавайки
едновременно качествата и на мъжа, и на жената, те
притежават и специално двойно въображение и съответно на
това способността да виждат много по-напред и по-добре
от двата пола поотделно. Поради това обстоятелство
бердашите много често са ясновидци - хора, чиито очи
виждат зад границите на видимото, която ограничава
обикновения човек. Виждайки отвъд границата на видимия
свят, те са способни да изградят значително по-креативно
мнение за нещата. Според индианската философия
различният принася по-голяма полза на обществото, защото
той или тя са освободени от ограниченията на обичайното.
Различните са алтернативният прозорец, през който и
останалите могат да видят света по друг, различен от
техния, начин.
Така оценява своята различност и Майкъл Едното Перо -
лакотски уинкте: "Аз винаги знам, че имам различна
концепция от тази, която другите имат за нещата, за
живота, въобще за всичко. Повечето хора не виждат пътя,
който аз виждам. Аз винаги мога да направя нещо повече
на базата на моето различие от останалите, на моята
различна гледна точка". Именно способността да виждат
нещата различни от останалите хора и специалните им
отношения със света на духовете, прави мнозина бердаши
изявени ясновидци.
Казаното дотук за особеното място и роля на бердашите в
живота на племето не е универсално правило. В някои
индиански племена - ирокези, апачи, пима и команчи,
бердашите нямат специален статут и не се ползват с
авторитет и респект. Понякога дори и племената, които се
отнасят традиционно с респект към бердашите, като към
свещени личности, периодично показват негативно
отношение към тях, най-вероятно свързано с влиянието на
белите и особено на християнството.
Вън от тези влияния и въпреки традиционното уважение с
което се ползват бердашите, те често са обект на доста
груби шеги и закачки. За незапознатия външен наблюдател,
който не отчита кой се шегува и какви са отношенията му
с бердаша, тези шеги изненадват и изглеждат като
неуважение към ползващия се иначе с особена почит
бердаш. В много индиански общества съществуват особен
тип отношения, базирани на т.нар. "jouking
relationship", допускащи доста солени и груби шеги между
членовете на общината и племето. Шегите изглеждат
понякога твърде злобни, но много повече смущава тяхната
липса, което означава, че нещо не е наред. Тези шеги
играят ролята на спойка, която свързва още по-здраво
обществото. При това личностите, които имат по-голям
авторитет и престиж, по-често са обект на такива шеги и
закачки.
Този аспект на междуличностните отношения вероятно
фрустрира белия човек, но това всъщност е начин да се
поддържа исконната равнопоставеност на членовете на
племето, както и да им напомня, че никой не бива да
надценява собствената си значимост. Това е един от
многото механизми, които САИ използват за да ограничават
и неутрализират тенденциите на социално разслоение между
членовете на племето. Впрочем "грубото" отношение към
бердашите не излиза извън границите на шегите и както
вече посочихме, никой от тях не е физически малтретиран
или психически стигматизиран заради своята различност.
Обстоятелството, че бердашите са в специални отношения с
духовете, ги прави мистериозни. Тъкмо това обстоятелство
кара хората да изпитват към тях голямо уважение, така и
известен страх, който понякога се отреагира от типа на
невротичния механизъм - чрез шеги и подигравки. Хората
изпитват амбивалентни чувства към свръхестествените и
уникални качества на берадшите, а уважението и страха са
едни от основните аспекти на религиозните и културни
традиции на САИ и особено на лакота.
В заключение ще отбележим, че отношението към бердашите
разкрива един изключително интересен аспект на
индианската философия към различното и един коренно
различен от този на белите подход за справяне с
отклоненията. Те се трансформират от дивиантни (в
аспекта на западно-бялото мислене) в изключителни и
полезни за обществото. Различието става база за
уважение, а не за стигма, която в западното общество е
честа причина за обществена нетърпимост и лични
трагедии. Бердашизмът е пример за това как индианското
общество приема и признава атипичните индивидуалности,
без да се опитва насилствено да ги променя или
стигматизира и дискриминира. Приемайки, че различието е
израз на по-голяма близост с духовете, с Великата Тайна,
индианската религия често асоциира бердашите със
свещеното и шаманизма. Независимо дали благославят
свещена церемония или личен ритуал, дават тайно име,
осигуряващо подкрепата на духовете или виждат в
бъдещето, бердашите будят едновременно уважение и страх
заради тяхната странност и силата, която притежават.
|
