|
Всяка сутрин бягам към морето
И улавям се за слънчевата му пътека
Кучета тичат по мокрия пясък,
Чайки прелитат вечно на път,
Лебеди с крилатия си плясък
Изпълват с магия топлия кът.
Вървя край брега и повтарям си
фрази за сила, здраве, късмет.
Всичко е толкоз нетрайно, че питам се
Какво всъщност искам на петдесет.
Хвърлям лошите мисли на вятъра,
да ги отвее сутрешния бриз,
отърсвам се от лепкава апатия,
зарейвам се в небесната вис.
Очите ми попиват хоризонта,
засиял във синьо тържество,
Да оцелявам трябва с нежна контра
Жена съм, а колко ми е нужно мъжество.
|
