|
Знаете на какво му се вика секънд
хенд, на нещо втора ръка, вече употребявано. Но винтидж
е нещо много по-различно, по-престижно, модерно, дори
вече превърнало се в култ за много хора. Да започнем с
дрехите втора употреба. В началото на 90-те, когато
избухна демокрацията, у нас, в цялата страна се появиха
магазини за дрехи втора ръка. Моите приятелки мога да го
разделя на три категории. Едни, които категорично
отказват да купуват от такива магазини. Други, които с
удоволствие се ровят и откриват много хубави неща и дори
се хвалят с изгодните си покупки. И трети, които
купуват, но не казват, защото ги е срам. Аз съм от
онези, които с най-голямо удоволствие се ровят и търсят
в магазините за секънд хенд оргинални дрехи, чанти и
аксесоари. Почти съм се доближила до движението-винтидж.
С тази дума модните списания и дизайнерите в Европа и
Америка, определят нашумялата напоследък мания за
издирване на оргинални модели от много стари колекции на
известни марки. А самата дума произлиза от речника на
винопроизводителите. Винтидж се нарича година, през
която климатичните условия в даден район са били толкова
добри, че се е родило изумително грозде. От него добрите
майстори са направили великолепно вино. Във
винопроизводството не е задължително винтидж-виното да е
старо, но при дрехите, мебелите, аксесоарите, освен
стари, тези вещи трябва да са били и най-добрите за
своето време.
Аз съм намирала в магазините за втора употреба,
невероятни неща. Среща ме една приятелка, която скоро се
завърна от Англия, видя чантата ми и възкликна:” Знаеш
ли колко красив и скъп е магазина на НОА-НОА в Лондон?
От къде си купила твоята чанта?” Не можа да повярва, че
съм я изровила от магазин секънд хенд и ми е струвала
само 60 стотинки. Имам доста дрехи от НОА-НОА, „ Левис”,
няколко прекрасни пуловера от стари колекции на „
Бенетон”, панталони на „Мекс” блуза на „Бети Баркли”. Но
за да откриваш истинските винтидж дрехи се иска и доста
познания, да четеш за известните дизайнери и за техните
колекции. Например, трябва да знаеш, че дрехите от
началото на миналия век, някъде от 1920 г. до 1975 г. се
определят като антикварни. От края на 70-те, до края на
80-те са ретро, а останалите до сега- модерни. Иска се и
още нещо, да имаш собствен стил и да умееш да съчетаваш
винтидж със модернизма.
Едни от пионерите, привърженици на винтидж модата са
известните Наоми Кембъл, Джулия Робъртс, Кейт Мос, Дита
фон Тийз. Ноами Кембъл дори се изкушила, наскоро в
Москва, да порови в магазин за дрехи втора употреба и
казват, че открила обувки на известен италиански майстор
от 1962 г. Някои от основните причини тези дрехи да са
толкова ценни, е че са уникални и уникати, вече не се
произвеждат никъде. Тоалетите от тези години са били с
много високо качество, дори са били доизносвани от
следващите поколения, а са съвършенно запазени. Повечето
от платовете, от които са ушити, вече не се тъкат. Много
от апликациите, дантелите, шевиците са ръчна изработка.
Ето защо купуването, носенето или просто притежанието на
винтидж вече се е превърнало в страст за повечето хора в
Европа и САЩ. Когато отивам в такива магазини, аз съм с
нагласата не просто да купя каквото и да е. Често не
купувам нищо. Но тръгвам като на лов. Дали ще улуча нещо
интересно, оргинално, винтидж или ще си тръгна от лова
на стари дрехи с празни ръце, не е важно, по-важно е
преживяването. И тъй като интересът към винтидж дрехите
и предметите е провокиран от защитниците на околната
среда и зелените движения, когато купя дреха или
аксесоар втора употреба, оставам с удовлетворението, че
не само съм открила оргинален продукт, но и съм намалила
изразходването на енергия и свръх производството в
световен мащаб. Не е ли просто прекрасно?
|
