A3 - Бюлетин за служебно ползване

Още от най-ранните ни контакти с коренните жители на Северна Америка нищо не е било по-вълнуващо за западния човек от свещените тайнствени сили на северноамериканските шамани (свещени мъже)¹. Въпреки че шаманите са се появявали под една или друга форма в историята на почти всички култури, все още знаем твърде малко за техните забележителни способности. От изследванията върху шаманизма сме научили, че същността му се корени дълбоко в човешката психика. В неговата основа стои способността да навлизаш по своя воля в изменено състояние на съзнанието, за да получиш помощ от духовете. Самите духове, както и тяхната помощ, се проявяват по мистичен начин. Човек никога не знае какъв дух ще се отзове и какво ще направи. Изглежда, че духът се появява по собствено желание, но веднъж дошъл, той се смята за „уловен” от шамана, а „уловеният” дух може да бъде извикан отново по всяко време. Конкретните ритуали или техники за призоваването обикновено са различни при всеки шаман, тъй като той получава съответните напътствия директно от духа. Често шаманът се сдобива със свещена песен, с чиято помощ извиква помощника си.

Северноамериканският шаманизъм е уникален с това, че е останал сравнително недокоснат от влиянието на основните световни религии. Това не може да се каже за европейския, азиатския и африканския, където се срещат даоистки, християнски или будистки мотиви. Сред северноамериканските индианци обаче шаманизмът се е запазил непроменен от хилядолетия насам. С корени дълбоко в природата и нейните стихии, той навярно е най-чистият и могъщ вариант на шаманизма, съществуващ в наши дни. Оцелял е (макар и на косъм), въпреки нашествието на индустриалната цивилизация и преследванията от страна на църквата и държавата. Истинските хора на силата днес обаче са съвсем малко. Повечето от тях са скрити от погледа ни някъде из задните улички на индианските резервати в САЩ и Канада. Без много да се интересуват от външния свят, те служат тихо и смирено на онези, които идват да ги молят за помощта им.

От гледна точка на психологията, шаманите са господари на изменените състояния на съзнанието. Тези предпазливи и загадъчни професионали-сти са сред най-застрашените от изчезване видове. Те са пазители на една рядка традиция, която някога давала могъщи възможности на човечеството. Все още знаем твърде малко за силите, които шаманите притежават. Въпреки това, би било най-малкото наивно да не потърсим помощта им, ако искаме да преодолеем заплахите от СПИН, ядрената разруха и парниковия ефект.

Световният интерес към шаманизма беше пробуден през 70-те години от Карлос Кастанеда с неговите колкото претенциозни, толкова и фантастични спринтове през света на шаманите. Макар и наставникът му Дон Хуан да бе представен по-скоро като магьосник, отколкото като шаман, идеите за силата в книгите на Кастанеда бяха съвсем нови за нас. Приключенията, които твърдеше, че е преживял, звучаха невероятно – на границата между измислицата и машинацията.

За индианските старейшини подобни истории не са нито нови, нито особено интересни, а и никой от тях не би повярвал, че някой доброволно ще пожелае да води живота на шаман. Шаманското обучение изисква много усилия и лична саможертва, социална изолация и психическа издръжливост за преодоляването на големи страхове. Нужни са години, за да се овладее умението на влизане в състояние на транс по собствено желание. Само за постигането на първото ниво на силата при лакота често са нужни около шестнадесет години подготовка по самоконтрол. Най-могъщите шамани обикновено водят самотен живот, изпълнен с всеотдайна служба и оскъдно възнаграждение. Онези от тях, които се женят, са в постоянен страх за безопасността на децата си. Тъй като силите им винаги се проявяват по тайнствен начин, на шаманите се гледа по-често с подозрение, отколкото с уважение. Не съществува такова нещо като „завършване на училище по шаманизъм”, тъй като това е начин на живот, а не школа по приложна магия.

През 1978 г. бе приет Законът за религиозните свободи на американските индианци. Това беше резултат от обществения натиск (предизвикан от събития като окупацията на Ундид Ний² ) да се спре потъпкването на традициите на коренното население. Прокарването на закона окуражи шаманите да излязат от нелегалност. Днес хора на силата като Търкалящият се Гръм, Подиграващият Враните и Куцият Елен са широко известни. По-рано обаче, особено през 20-те и 30-те години на ХХ век, повечето свещени хора бяха принудени да практикуват тайно. Едно от големите изключения бе Никълъс (Ник) Черният Елен, свещен човек от племето лакота, чиято история разказа Джон Нейхард в книгата „Говори Черния Елен: животът на един свещен човек от племето оглала”³ (1932), както и Джоузеф Ейпс Браун в „Свещената лула: разказът на Черния Елен за седемте ритуала на оглала-сиу”⁴ (1953). Тези две книги остават и до днес едни от най-проникновените описания на същността на северноамериканския шаманизъм.

Според Нейхард, Ник се стремял „да запази своето Голямо видение за хората”, което означавало да съхрани шаманската традиция или, казано с думите на Черния Елен, да види Дървото на живота да цъфти отново. Близо две десетилетия по-късно, през 1948 г., на прага на смъртта си Черният Елен си сътрудничи с Джоузеф Браун, защото „не иска свещеното знание, голяма част от което единствено той притежава, да си отиде с него”.

Поетът Джон Нейхард се съсредоточава главно върху виденията в шаманската практика на Черния Елен, докато Браун набляга на седемте основни церемонии на племето лакота. И двамата автори вникват дълбоко в личността на Ник и вижданията му за шаманизма, но не казват почти нищо за конкретните му шамански действия. Много изследователи смятат, че Черният Елен е спрял да практикува около 1904 г., когато бил покръстен и станал католик. Имам основания да вярвам, че Ник е продължил и след това, но тайно.

След книгата на Браун настъпва двадесетгодишно мълчание. През 1972 г., Ричард Ърдоус публикува „Куцият Елен – търсач на видения”⁵ , последвана от „Подиграващият Враните”⁶ на Томас Майлс през 1979 г. Бидейки автобиографични разкази, двете книги не са изцяло фокусирани върху шаманизма, но въпреки това разкриват много нови аспекти от него.
Сега имаме редкия шанс да проникнем още по-дълбоко в лакотския шаманизъм, този път чрез думите на Уолас Черния Елен – друг именит свещен човек от племето лакота. До момента толкова подробни сведения за конкретни шамански практики, представени от действащ шаман, никога не са ставали публично достояние. Уолас Черният Елен се опитва да стори това, което Ник Черният Елен приживе не успя – да предаде свещените тайни сили обратно в ръцете на хората и да види Дървото на живота да разцъфтява отново на Земята. Уолас прекрачва отвъд границите на собствения си народ, търсейки досег с всички човешки същества. Той вярва, че силата на Свещената лула е за всеки. Преди време отбеляза, че когато духовете се появят, те никога не се интересуват от расовата принадлежност на човека. Според едно лакотско предсказание, Свещената лула ще обиколи всички народи. Шаманите само трябва да спазват древните правила за пазенето и действията с лулата. Според Уолас Черния Елен всички ние бихме имали много по-добър живот, ако получаваме персонални напътствия от пряката си връзка с нашия „ангел-хранител”. Отношението на Уолас може да подразни онези индианци, които смятат, че белият човек ограбва коренната американска религия, но то не е някаква негова лична философия, а част от самите свещени учения. Във философията на народа на Земята силата се разглежда като дар от Създателя за всички хора.

За първи път срещнах Уолас през лятото на 1978 г. Запозна ни приятелят ми Чарлз Камерън – поет, завършил в Оксфорд и мой колега в един малък колеж в южен Орегон, където тогава работех. И двамата бяхме силно увлечени от творческите методи на преподаване и участвахме в новата експериментална програма на колежа „Учене чрез опит”. Чарлз познаваше лично Уолас от едно свое по-ранно пребиваване в Денвър, където е домът на Черния Елен, затова реши, че си заслужава да го включим в новата програма. Като антрополог аз можех само да се радвам на възможноста за среща с жив шаман. Бях изучавал коренните американци повече от десетилетие, но предимно чрез книги. Затова се постарах да убедя нашия ръководител, че един двуседмичен курс към края на летния семестър с участието на индиански шаман би увеличил значително списъка на записалите се в програмата. Така и стана.

В един горещ августовски следобед през 1978 г. петдесетина студенти се събраха в класната стая в сутерена за онова, което щеше да се превърне в първото от многото ми вълнуващи преживявания с Уолас Черния Елен. В началото се чувствах в напълно непознати води. Обясних на студентите, че с Черният Елен сме решили тема на курса да бъде първата стъпка към повечето лакотски ритуали, а именно церемонията инипи – пречистване чрез изпотяване, песни и молитви. Черният Елен нарича тази церемония на английски „колиба на каменния народ”. Спряхме се на нея, защото исторически това е най-разпространената индианска практика за пречистване. От своя страна пречистването лежи в началото на всяко по-значително свещенодействие, независимо от времето и културата. Следователно няма по-фундаментална церемония за местните жители на Северна Америка от тази. Тя е универсалната „първа стъпка”.

След встъпителните си бележки от уважение към Черния Елен попитах студентите дали имат въпроси или коментари. Една студентка вдигна ръка и попита: „Господин Черен Елен, какво облекло ще носим по време на парната церемония?” Със стоическо изражение, изпълнен с достойнство, Уолас отговори на часа: „Носи се облеклото, с което си роден – вие го наричате „евино” и „адамово”. Това обаче не беше цялата истина. Коренните американци обикновено са доста свенливи по отношение на голотата, а и при лакота жените и мъжете най-често влизат в отделни парни колиби. Някои студенти започнаха да се въртят на столовете, но Черният Елен невъзмутимо се захвана с преподаването.
Към осем на следващата сутрин се озовах пред силно разтревожения декан, който ми обясняваше, че бащата на една от моите студентки се канел да даде под съд колежа, защото, за да получи оценка от курса ми, дъщеря му трябвало да се развява гола на публично място. Споделих с Уолас Черния Елен, че здравата сме загазили. Той обаче ми хвърли бърз поглед, усмихна се и рече: „Не се бой. Всичко ще бъде наред”. „Лесно му е на него” – помислих си тогава. Три месеца по-късно, когато колежът бе отличен с национална награда за проявено творчество точно заради тези часове, деканът замина с широка усмивка за Средния запад, за да получи наградата от името на учебното заведение. Оттогава всичко „беше наред” и Черният Елен ни навестяваше всяка година.

Около 1983 г. Уолас ми предложи да оставя преподаването и да му помагам като „преводач”. Залогът беше висок – достъп до неизследваното шаманско знание в замяна на преподавателската ми работа. След две години задълбочени размишления избрах приключението и напуснах колежа.

Някой може да се зачуди за какво му е на Уолас преводач, след като знае английски. Причината е в това, че той мисли на лакотски и после превежда мисълта си на английски, а според него, ако човек не мисли на даден език, значи не го говори. Затова Черният Елен често казва, че не знае английски. Структурата на мисълта му следва лакотския модел за предаване на смисъла от много различни ъгли, за разлика от нашия стил на плътно придържане към една нишка на разказа. Ето защо, докато го слушате, бихте могли да останете с впечатлението, че разсъжденията му сякаш се въртят в кръг. Отнася се нанякъде и ако не сте хванали нишката на мисълта му, има да се чудите какво изобщо ви приказва. Истинската пропаст обаче е не толкова между лакотския и английския, колкото между свещените и профанните нива на битието. За Черния Елен духовете са по-истински от материята.

Живеем в свят, почти напълно лишен от свещените тайнствени сили, с които той някога е изобилствал благодарение на посредничеството на шаманите. За нас е трудно да си представим, че навярно всеки би могъл да използва малко магия в живота си. Разумът ни убеждава, че магията е невъзможна или в най-добрия случай е просто илюзия. Точно тук се появява нуждата от „преводач”.

Честно казано, нашите разбирания за дълбоката същност на реалността в много отношения са погрешни. Свещените хора наистина умеят да вършат невероятни неща, но това, което прави постиженията им толкова неразбираеми за нас, е представата ни за времето. Все още ни е трудно да го възприемем като нещо относително, докато за шаманите това е несъмнен факт. В този смисъл те са напреднали физици и аз съм убеден, че с един добър „превод” свещените хора имат какво да ни кажат за законите на природата. Според Черния Елен шаманизмът е изначалната форма на технологията и науката.

Ето защо тази книга е опит за превод и първият въпрос, на който трябва да отговоря, е: „Казал ли е наистина Черният Елен написаните тук неща?”. Нека сравня накратко този текст с книгата на Джон Нейхард, тъй като те се явяват взаимно допълващи се. В „Говори Черният Елен” Нейхард признава, че първата и последната глава са изцяло негово дело. Нещо повече – книгата била създадена на базата на стенографските бележки на дъщеря му Енид. Тя записала английския превод на Бен Черния Елен на разказаното от баща му Ник Черния Елен на лакотски. След време Енид преписала стенограмите си във вид на нормален текст, така че баща й да може да ги ползва за книгата.

Моят подход беше съвсем различен. Целият материал за книгата е взет от записани на лента беседи с Уолас, в които той говори на английски. При повторното прослушване на записите свалих главно материала, свързан по един или друг начин с шаманските му практики. Ето защо в тази книга няма нищо, което самият Черен Елен да не е казал в цитираните записи. При тези разлики в подходите смятам, че думите на Уолас, предадени тук, са много по-точни – особено по отношение на личните му разбирания за свещените тайнствени сили – в сравнение с който и да било друг материал, писан от името на Ник Черния Елен. Наистина вярвам, че има много по-малко несъответствия между действителните думи на Уолас и преводаческата ми работа, отколкото в който и да е от текстовете, посветени на Ник.

Като „преводач” направих главно две неща с материала от записите. Първото беше да събера на едно място разхвърляните части на една и съща история – особено разказите за видения. Нека припомня, че структурата на мисълта на Уолас е различна от нашата. Много по-вероятно е например той да разкаже само част от дадено видение, с цел да подчертае нещо основно, отколкото да го предаде изцяло в един разговор. Споделянето на подобен мистичен опит в неговата пълнота е свещенодействие, което се прави в колибата на каменния народ непосредствено след края на церемонията за търсене на видение. За Уолас е напълно неприемливо да разкаже такова преживяване изцяло при каквито и да е други обстоятелства. Затова си позволих да съпоставя различните разкази от записите и да ги подредя в максимално подробни истории, така че читателят да може да навлезе в детайлите.
Второто нещо бе да променя граматиката на Уолас, за да я доближа максимално до нашите стандарти. Както вече бе казано, когато говори, той мисли на лакотски и превеждайки, заменя лакотските думи със съответните английски еквиваленти. И тъй като лакотският словоред е различен от нашия, неговият английски звучи „наопаки”, неправилно в нашите уши. Поправките в граматиката имат за цел да спестят на читателя непрекъснатите досещания от типа „Аха, сигурно иска да каже...”. Те просто правят четенето по-гладко.

Позволих си и още някои незначителни промени в записания материал. Например отстраних голяма част от някои особености на изказа като твърде дълги колебания между изреченията, тавтологии, погрешно използвани думи, последвани от правилно използвани такива, неточно произношение и т. н. Добавил съм също и встъпителни изречения като „Един път, когато бяхме в...” или „Спомням си, че...”. Тези малки корекции също бяха въведени, за да направят текста по-четивен.

Най-важното за мен при прехвърлянето на текста от лента на хартия беше да запазя точния смисъл, който Черният Елен влага в думите си. Така например, той често използва думата лула или церемония с лула, когато говори за Свещената лула. И все пак Черният Елен предпочита лакотската дума за Свещена лула – Чанунпа. Затова в процеса на записване на материала върху хартия най-често заменях думата лула с Чанунпа, за да дам възможно най-верния „превод”. След повече от десет години съвместна работа с Уолас мисля, че тази книга предава възможно най-правдивата и точна картина на възгледите му, която може да бъде постигната на английски език без пространни допълнения. Въпреки това, за да запазя жив духа на разказа на Черния Елен, съм включил и части, които аз самият не разбирам докрай. Така че, моля ви, бъдете подготвени, че може и да не разберете всичко, което той казва.

Първата половина на книгата разказва най-вече за ранните години от подготовката на Черния Елен за шаман. Неговото обучение е уникално в няколко отношения. По традиция повечето шамани получават „призив” да станат такива. Този „зов” е неочакван, тъй като най-често идва по време на заболяване, което е достатъчно тежко, за да доведе до кома (форма на транс). Така се случило с Ник Черния Елен, който на деветгодишна възраст лежал дванадесет дни в кома. Именно тогава той получил преломното за живота му „Голямо видение”. Всъщност видението му било толкова поразително, че му били необходими седем години, за да осъзнае, че изобщо притежава някаква сила; дълго време той изобщо не смеел да сподели за случилото се с когото и да било от страх да не го вземат за глупак. При Уолас „призивът” бил предварително планиран. Племенните старейшини го представили чрез ритуал на духовете, когато той бил едва на пет години. Това се случва много рядко, тъй като в повечето култури обучението за шаман не започва преди началото на пубертета – шаманизмът не е детска работа. Посвещаването на Уолас станало около 1926 г. – период, в който старейшините били сериозно разтревожени поради възможността шаманската традиция да бъде изгубена. За тях способността на техните шамани да проникват в свещените тайнствени сили била най-ценното им знание. Загубата на магическите способности съвсем основателно била смятана за равносилна на гибел и на „старите пътища”, на традициите изобщо.

Обучението на Уолас Черния Елен за шаман е уникално и с това, че „да върви по Червения път” (духовния начин на живот) го учили извънредно много „дядовци”. Обикновено бъдещият шаман е обучаван от един наставник. Ролята на наставника е да покаже на ученика как да се свързва с духовете и да се учи пряко от тях. Важните напътствия идват винаги от самите духове. Уолас казва, че в ранното му обучение участвали единадесет „дядовци”, един от които бил Ник Черният Елен. Има и още нещо уникално при Уолас . Той бил първият в семейството си, който научил английски. Спомня си, че между пет- и деветгодишна възраст духовете го научили на „всичките (английски) думи, които се говорят днес в университетите”. Въпреки че за нас такова постижение е необяснимо, старейшините сигурно са забелязали изключителното му владеене на английски. Това вероятно ги е подтикнало да вложат още повече внимание в началното му обучение. Възможно е дори да са видели в умението му някакъв пророчески знак. Каквито и да са причините, едно е ясно – подготовката на Уолас за шаман е била необикновена. В допълнение може да се каже, че сега той започва шестдесет и четвъртата си година на обучение⁷ . До този момент е провел около тридесет церемонии на търсене на видения и очаква в бъдеще да има още по-силни такива. Поради всичко това аз смятам, че той наистина е един от великите шамани за нашето време.

Втората половина на книгата е съсредоточена върху свещените тайнствени сили и тяхното използване от Черния Елен. Той твърди, че силата може да бъде призована за осигуряването на две неща – здраве и помощ (или, както напоследък се формулира, щастие). Наистина, това обхваща широк диапазон от човешки нужди, но тъкмо този факт дава на читателите възможност да осъзнаят с какви способности разполагат шаманите.

За лакотските свещени хора, които вярват в духовете и работят с тях, силата е безгранична. Това, което за нас изглежда необичайно и дори паранормално, е ежедневна част от живота им. Те не си задават въпроси за съществуването на силата, а единствено за нейните приложения. Това е основната грижа на шаманите по целия свят. Веднъж един африкански антрополог ми разказа как завел прочут медиум при бушменските шамани в Южна Африка. Медиумът им демонстрирал способността си да огъва лъжици с насочване на мисълта. Те само се засмели и го попитали това ли е всичко, което умее да прави със силата си. Много неща, описани във втората част на книгата, биха могли да се сторят на читателите невъзможни, но да ги подминете със смях би означавало да оставите шаманите да се смеят последни.

Бих искал да кажа нещо и за връзката между Уолас и Ник Черния Елен. Някои смятат, че гените определят шаманските способности на човека. Аз не вярвам в това, така че не ми е хрумвало да установявам каква точно е далечната кръвна връзка между Ник и Уолас – ако те въобще имат такава. Имената и на двамата се произнасят еднакво на лакотски – Хехаке Сапа. Хехаке е лакотското наименование за мъжки елен-уапити, а сапа означава „черен”.

Уолас обаче каза, че преводът на името му е неточен. То не означава черен на цвят уапити, а елен, чийто силует се вижда в черно на фона на изгрева или залеза. Когато Уолас говори за Ник, той го нарича „моя дядо”, но Ник не е негов биологичен дядо – връзката помежду им е духовна и е част от лакотската шаманска традиция. (Уолас е имал единадесет „дядовци”.) И двамата се срещнали за пръв път с духовете на петгодишна възраст, и двамата получили първото си видение на девет години. На това ниво те са дълбоко свързани помежду си – дотолкова, че Уолас твърди, че все още общуват.

Накрая ще кажа няколко думи за себе си и тази книга. Тя е предназначена за широк кръг читатели с различни интереси. Може да се чете за забавление, за обучение или за научни цели. Отне ми десет години да събера материала за нея и една година да я напиша. Черният Елен все още ме съветва да бъда по-търпелив. Първата ми публикация за коренните американци излезе през 1963 г. Беше антропологически доклад върху физическите характеристики на един череп на индианка. Черният Елен нямаше и понятие за това, но духовете имаха. През 1986 г. те разкриха на Уолас тайната ми, когато ми дадоха свещено име. Нарекоха ме Хоху-ша или Червената Кост. Духовете със сигурност имат добро чувство за хумор!

Онова, което през 1978 г. започна като кратък курс върху церемонията инипи с Черния Елен, се превърна в ежегоден Танц на Слънцето⁸. Без съмнение през годините нашата близост се задълбочи. Той официално ме прие за свой племенник, а аз на свой ред го наричам лекши – „чичо” на лакотски. Все още съм професионален антрополог, а не шаман. Въпреки това живея и в двата свята. Трудно е да се поддържа такъв баланс, защото твърде често оставаш неразбран и от едната, и от другата страна. Оказва се обаче, че в действителност светът е единен – това, което прави нещата да изглеждат двойнствени, е нашият гледен ъгъл. След единадесет години участия в свещени церемонии и слушане на историите и напътствията на Черния Елен, аз най-накрая направих своята Свещена лула и отидох на първото си търсене на видение. Желанието ми е да проведа такива търсения в четири поредни години. Вече започнах. Сега знам за шаманизма някои неща, които никога няма да напиша. А може пък и някога да уловя дух…

Уилям Лайън

1 Авторът използва думата шаман (произхождаща от езика на евенките от Сибир) като синоним на английското „medicine man”: лечител, церемониалист и духовен водач. Най-точният превод на лакотското понятие wicaśa wakan обаче е „свещен човек”. – Б. ред.

2 През 1973 г. неколкостотин индианци окупират селището Ундид Ний в Южна Дакота. Целта е да привлекат вниманието на световната общественост към тежките социални и политически проблеми на коренното население на Америка. След три месеца окупация, включваща редица въоръжени сблъсъци, американското правителство започва преговори и изпълнява голяма част от индианските искания. – Б. пр.

3 Black Elk Speaks: Being the Life Story of a Holy Man of the Oglala Sioux (1932) (as told to John Neihardt). На български: Един велик шаман говори. С., 1995 : Астрала – Б. пр.

4 The Sacred Pipe: Black Elk's Account of the Seven Rites of the Oglala Sioux (1953) (as told to Joseph Epes Brown) – Б. ред.

5 John (Fire) Lame Deer and Richard Erdoes. Lame Deer: Seeker of Visions (1972). На български: Куцият елен – търсач на видения, С., 1999 : Шамбала – Б. ред.

6 Thomas E. Mails. Fools Crow (1979). На български: Подиграващият Враните – шаманска мъдрост и сила. С., 2000 : Шамбала – Б. ред.

7 Уилям Лайън говори за 1990 г. Уолъс Черният Елен почина през 2004 г. на 83 години. – Б. ред.

8 Един от най-важните обреди на прерийните племена. Извършва се по време на лятното слънцестоене, като целта му е да обнови духовната сила на отделния индивид и цялото племе. – Б. пр.