|
Какво е общото между това да гледаш
кабелна телевизия, да ядеш вкусна домашна мусака и да
отидеш на дискотека? – И трите дължиш на родителите си.
Еми, така е. Има някаква мъгляво определена възраст, до
която някой друг ни издържа и удовлетворява нуждите (и
капризите) ни, и после обществото изисква от нас да се
превърнем от непохватни, безпомощни патенца в изящни,
самостоятелни, възрастни лебеди. И целият този процес
протича бурно, ускорено и шоково. Нещо като финансов
пубертет.
Финансов, щото парите са значителен ключов фактор от
цялото съзряване и позициониране като независими
личности в този див, див свят. Няма особено значение кое
ще ти се стори най-трудно - да си платиш сам сметките,
да си сготвиш или да заделиш пари за социални
забавления. А е трудно, защото досега не се е налагало,
логично.
В един момент това, което сме чували безброй много пъти
– че когато почнеш да си печелиш сам парите, почваш и да
ги оценяваш и пестиш, се оказва фрапиращо вярно. Ако си
чудесен човек, някъде около този момент би имало един
друг, в който решаваш, че вече не е редно да искаш от
вашите джобни, или поне не същата сума, тропваш с крак,
противопоставяш се на паразитния начин на живот, който
си водил досега, и отиваш на полето да си вадиш сам
хляба. Или просто преосмисляш разни ценности, навици и
приоритети.
Когато знаеш, че има кой на драго сърце да ти сготви
вместо проста мусака, филе миньон, защото си толкова
очарователен, защото си един на майка и на татка, защото
си добър и имаш шестица в училище, е прекрасно, и
най-вероятно си на възраст до 19. Когато си принуден сам
да си направиш шаблонни яйца на очи, е кофти. И белег за
назряваща самостоятелност.
Обаче, всъщност не е толкова зле. Първо, това е начинът,
по който можеш да се отблагодариш на родителите си за
годините грижи и пръснатите пари. Да ги оставиш малко да
си починат, бе, да хапнат и те филе миньон. И ако си
чудесен човек, това, че ги облекчаваш, че тръгваш по
пътя, който ще ти отреди някой ден тяхната роля, и им
предоставяш спокойствието, което са си заслужили, само
по себе си ще те направи щастлив.
И не само. По-важното – това е и задължителната стъпка
към шлифоването на характера, необходим за
по-нататъшното ти оцеляване. Истината е, че дори да е
нормално да разполагаш с нечии средства за известно
време, това не те води до никъде. Няма отпечатък върху
формирането на положителни качества у теб, не ти е
полезно от еволюционна гледна точка, не можеш да го
сложиш в графа “лични постижения” и гордо да го тикнеш в
носовете на хората, очаквайки да ти се възхищават. Те,
даже ние, се възхищаваме на прогресиралите и успелите
благодарение на себе си индивиди. Един такъв спокойно
може да бъде наречен “чудесен човек”.
А за да се развиваш и усъвършенстваш като чудесен човек,
е нужно собственоръчно да срежеш пъпната връв с лесното
и безгрижното, които противно на всеобщото схващане,
продължават дълго след детството, и да се срещнеш лице в
лице с всичко, за което досега не ти се е налагало да
мислиш. Страшничко е, но краткият период на привикване
към новия ти, самостоятелен начин на живот, е
минималната и първа цена, която трябва сам да платиш.
Дългият период след това е Голямото Нещо. Което така или
иначе ще ти се случи, от теб зависи колко ще си
подготвен за него.
И уви, плашещата мисъл, че животът протича в някакви
рамки – училище, работа, семейство, деца, е най-често
вярна. И не толкова плашеща. Можеш да надграждаш, ако
искаш. По-трудоемко е, но е по-удовлетворяващо. И в
двата случая, трябва да си минал през финансовия
пубертет и казармата на самостоятелеността. По
възможност – доброволно.
Е, можеш и никога да не пожелаеш да достигнеш до
изпълняването на тези рамки. Наричаме тези хора
„неудачници”. „Нехранимайковци”. „Пропаднали”. А ти не
си такъв, нали? Ти си чудесен човек.
|
