Текст: Александър Вълков
Илюстрации: Георги Георгиев

В НАЧАЛОТО

БОГАТ-БЕДЕН

АНКЕТА AD HOC

ИНТЕРВЮ „ЕВРОФУТБОЛ”

Бавно отпивам от уискито и слагам още едно ледче (всъщност беше чай и ледчето беше бучка захар, защото ме мъчи някаква простуда, но така звучеше по-литературно...). Поглеждам двамата си съквартиранти – единият ръфа салата от моркови в опит да живее здравословно, а другият се е съсредоточил върху пилето си с нудели. Единият е българин, който е всичко друго, но не и галеник на съдбата, другият е богат руснак. Холът ни е претъпкан с пране, което цяла седмица сме събирали в стаите си и най-накрая сме решили всички едновременно да изперем. „Време е най-накрая да почистим”– отбелязвам си аз наум. Масата леко лепне от купона преди два дена и съм почти сто процента сигурен, че това, което току-що ритнах под стола ми, е бутилката, която мистериозно беше изчезнала. Навеждам се и изваждам празния King Alexander III. „Е, поне някой можеше да остави малко за после” – констатирам с разочарование (не можеш да ги виниш – чувал съм, че когато си купуваш уиски за 113 паунда огромното ти желание е да изпиеш колкото се може повече от него – Ред.).

Въобще, в нашия дом цари студентска идилия...

- Мм, добре, господа, само аз ли нямам интернет? – питам, гледайки празния дисплей на телефона си.

- А бе, пак съм на овердрафт и не успях да го платя, ама споко, ще го оправим - отбелязва Петър, позволявайки на два моркова да изпаднат от устата му.

- Ако искаш, ще ти дам – услужливо предлага Сергей.

- Не бе, всичко е под контрол. Важното е купонът да върви - отбелязва Пешо с усмивка.

На мен ми хрумва една интересна идея и задавам лукаво въпрос:

И оттук нататък стана интересно... (или поне искрено се надявам да Ви стане интересно)

Петър: Необходимост, без тях не можеш. Само с пари не винаги е хубаво, а без пари въобще не става.

Сергей: Начин да си купиш ограничено щастие. Някаква база, която използваш, за да надграждаш върху нея, защотото колко и идеалисти да има, които вярват, че може и без пари, ако живееш в картон на улицата, без стотинка, колкото и приятели да имаш и колкото и да ти е прекрасно семейството, никога няма да си щастлив.

Дават ли ти парите свобода ?

Петър: Не мисля. Парите по-скоро ти дават възможност да си купиш независимост, но не мисля, че ако си независим задължително си и свободен. А и като се замисли човек, самият факт, че работиш за парите си до голяма степен ти ограничава и независимостта, която имаш, защото зависиш от работодателя си, от икономиката и от куп други неща. В моя случай, аз чрез работата си успявам да си спечеля пари, които ми позволяват да не завися от родителите си, но в същото време, ако един ден ме изгонят, спирам да бъда независим.

Сергей: Дават ти право на избор, което за мен е свободата. Истинската свобода отдавна е химера в глобалния свят, в който живеем. В този смисъл най-близко до свободния човек, за мен, е човекът, който има право на избор. Нали се сещаш, че аз дори и да бях най-умния човек на света, ако нямам пари или поне късмет, никога нямаше да мога да уча в Англия. Така че един вид парите ми дават свобода да реша какво искам да правя с живота си.

Петър: Да, съгласен съм с теб, макар че забравяш и отпуските! (смее се) Но чувството да си работил десет часа и да се прибереш вкъщи, знаейки, че имаш в банковата си сметка хиляда паунда е доста удовлетворяващо и осмисля тези часове.

Сергей: Виж, всеки сам си избира и определя приоритетите. Има хора, както Петър каза, на които това им харесва – да работят двадесет часа, да спят четири и да си се къпят в милионите си. Обаче, честно казано, аз по-скоро бих искал да правя толкова пари, колкото да си поддържам стандарта си на живот. Докато работиш къртовски, годините преминават, ти остаряваш и изпускаш толкова прекрасни неща и толкова моменти, които са щели да направят живата ти по-хубав, по-пълен. Всички умират и все още не са измислили начин да си пренесеш парите в отвъдното. (ако питаме древните славяни и съвременните цигани, май са го направили, ама още никой не се е върнал да каже, дет се вика – Ред.)

Петър: Не! Те просто са част от живота. Вярно е, че те могат да се превърнат в инструмент за зли дела, но причината за това не са парите, а хората.

Петър: Не е същото. Все едно да кажеш, че ножът е зло, защото с него можеш да убиеш човек. Пък и ако не са парите ще е нещо друго.

Сергей: Да, според мен парите наистина са зло. Знам, че звучи като клише или поне доста смешно, но аз вярвам, че Маркс си го е казал доста правилно, че хората прекалено много са се отдалечили от радостта на това да произведеш нещо, да не си просто консуматор, а да създаваш нещо. (Петър и аз се смеем доста дълго и правим няколко груби шеги... Руснак, Маркс, комунизъм ... простено ни е) Е, добре, знам, че е смешно и непостижимо, но това не значи, че идеята не ми харесва. И тримата сме гледали Zeitgeist, и тримата сме съгласни, че живеем в едно консуматорско общество и че една от основните причини за това е обсебеността ни от парите и правенето на пари. (Ние кимаме леко засрамени)

Как се чувствате по-добре – като харчите пари, които сте изработили или като харчите пари на родителите си.

Петър: Пари, които аз съм изкарал.

Сергей: Със сигурност моите пари.

Петър: Естествено, след като са ми ги дали! Те сами са им предопределили тая цел, да ми помогнат да се чувствам аз добре. След като аз се чувствам добре в клуба, защо не?

Сергей: Не, никога! Не мисля, че родителите ми ми дават пари, за да ги харча в клубове. Ако са пари, които аз съм си изкарал, естествено, че бих ги изхарчил без дори да се замисля, но иначе – никога.

Петър: Парите. В днешно време любовта общо взето само разочарова. Поне с парите си можеш да направиш нещо хубаво, да зарадваш някого, който страда и това ще си остане завинаги, а любовта идва и отминава.

Сергей: Зависи, ако наистина това е момичето на моя живот, никога не бих избрал парите, но ако е просто някое момиче, тогава – да.

Петър: И да, и не. Предполагам, че можеш да си купиш по-добри шансове, можеш да си позволиш да живееш един по-здравословен живот с по-малко стрес, но не мисля, че можеш да си купиш здраве.

Сергей: Съгласен съм с Петър.

Петър: Никога. Ако имам пари, със сигурност бих си купувал скъпи неща, но никога неща, които са напълно безсмислени.

Сергей: Да, ако има някаква причина - например решил съм, че подхожда някъде вкъщи, защо не ?

Нямам повече въпроси и просто отпивам от чая-уиски и оставям тишината да ни обгърне.

Колко е странен светът, а? Двама толкова различни хора, попаднали заедно единствено поради някакъв каприз на съдбата. Единият работи, за да оцелее и въпреки всичко, ако родителите му даваха пари, би ги харчил на воля. Другият, макар че може да си позволи безброй удобства, се чувства почти гузно от този факт и би предпочел да живее в един по-добър свят. Дали парите ти дават и комфорта да мечтаеш? Интересно е да ги наблюдаваш двамата заедно – единият влиза в клуба и макар че не може да си го позволи, черпи всички, а другия е по-предпазлив, не е скръндза естествено, но и никога не прекалява. За единия парите са необходимост, а за другия основа, върху която да надгражда. Интересно е как сме позволили на някакви хартийки да променят живота ни, да ни оформят като индивиди – ако имаш пари и си израснал в семейство, в което парите са нещо често срещано, имаш по-различно мнение от човека, израснал в не толкова охолна среда. Дали това е нещо лошо? Чудя се дали това, че сме далеч от родителите си и въобще от родните си места, ни прави по-различни. Предполагам, че отговорът е „не” – ако обичаш да харчиш пари в България, ще го правиш и в Англия.

В холчето ни последните капки тишина се изцеждат през процепа на вратата.

- Абе, малко гадно ми стана. Направо си се депресирах – казва Петър, изяждайки последните морковчета от салатата си.

- Защо? – питам аз.

- Ми, Сергей ще вземе да се окаже прав, парите верно са ни отчуждили и превърнали света в гадно място....

Минута мълчание, минута размисъл за живота в България/Русия и отиваме да мием чинии...