Текст: Неси Николаева
Илюстрации: El Cheapo Magazine Design

В НАЧАЛОТО

БОГАТ-БЕДЕН

АНКЕТА AD HOC

ИНТЕРВЮ „ЕВРОФУТБОЛ”

Изследователският дух за пореден път в историята на човечеството преборва страха от непознатото, поемам дъх и с желязна ръка отварям вратата на пункта на Еврофутбол.

Очаквам задимено, килероподобно помещение, обзаведено с пластмасови масички и столове, по които да са насядали рецидивисти, очукани от живота таксиметрови шофьори и еднооки пирати. Нито лъч слънчева светлина не присъства в мрачните ми представи, които само след секунда ще бъдат изместени от прекрасната действителност.

Озовала съм се в подножието на Олимп, в долина, където царят приятелство, хармония, дружелюбност и щастие, амброзия се лее от фонтани, а мъже, наследници на Аполон, си подават Рога на изобилието.

Да, знам, че не е вярно. Обаче не е и съвсем невярно. Мястото е уютно, много спретнатичко и светло, хората вътре – с почтен и спокоен вид, и като нищо мога да твърдя, че това си е един своеобразен Олимп за тях. Не съм предполагала, че ще направя подобно сравнение на букмейкърски център.

Докато се оглеждам и прехласвам, един глас, пълен с учудване, не по-малко от моето, ми задава най-логичния, според ситуацията, въпрос. “Да не сте се загубили?”

“Не, не, не съм” отговарям с хрисима усмивка, която има за цел да ме представи в светлината на много любознателно момиченце, каквото всъщност съм, поне в момента. Допълвам благо:

- Аз... Може ли да ви задам няколко въпроса, тъй де, да си поговорим малко?

Понеже, навярно, не им се случва често някой да ги търси за ексклузивно интервю, всички приемат с ентусиазъм, който си проличава от мощната заповед “Веско, дай по още една бира, тука ще си говорим ся.” (Казах ви за амброзията.)

И почвам, наистина, да си говоря с тях.

Първо – кои са тези “тях”? Бях поканена на най-голямата маса, точно под единия телевизор, от който с точност и бързина на борсови агенти, залагащите научават резултатите, и до бара на Веско, за когото няма да стане дума по-късно, но да знаете, че беше много мил и възпитан. Срещу мен стоят, по часовниковата стрелка – Дамян, Антон, Павел, сетне съм аз, до мене – Светльо, до него Росен, и това е. Всички те са на възраст над 25, всички те имат работа и съпруги, всички те прекарват всеки ден средно по час и половина тук, всички те го правят с една-единствена цел – да се срещнат един с друг и да се забавляват.

Второ, въпросите, които им зададох, получиха най-неочакваните отговори. Така например, когато ги попитах колко, по скалата от едно до десет, разчитат на приходи от залагане за препитание, Дамян, Антон и Росен казаха нула, Павел и Светльо – две, щото те вярвали в късмета. Това за късмета породи кратък спор с уточняващ характер, щото не зависело от късмета, а от изчисляване и сметки, и щото всички печелели поне по веднъж на месец, ама не било това важното.

- Добре, викам. Ако не е това важното, кое е? Защо не се срещнете в някоя кръчма, ако искате просто да се видите и да си говорите?

- Ами защото така изобщо не е забавно. Ние не сме от тези мъже, които се срещат, за да пият и междувременно да си говорят. Нас ни обединява обща страст, покрай която се случват много по-интересни неща, отколкото ако седнем в кръчма – казва Росен и всички останали кимат с глава. За нас, е, не знам дали при всички е така, но за нас тука, всичко това е просто извинение да прекарваме повече време заедно.

Смеят се. „Обаче”, казват, „долу-горе е така”.

- Да – подема Светльо. Има едни момченца, идват периодично, сигурно са колкото тебе, те искат да правят много пари от залагане. И правят. Купуват си дрешки, купуват на приятелките си разни работи. Но те са малки още, затова. За тях Еврофутбол е средство за пари, все едно професия. За нас е звеното, около което градим разговорите си. Не, чакай, много кофти звучи така. Напиши “За нас е просто място, където да се съберем на по бира, пък ако е дал Господ, и да ни платят за това.” Ние дрешки и подаръчета купуваме с парите, които сме заработили. Аз съм застрахователен агент.

- Наистина ли? – питам го, отново учудена.

Той кима, и другите кимат.

- Ами вие? – поглеждам останалите.

Росен е куриер, Дамян е готвач, Антон и Павел си имат бизнес. Всички тези хора, с толкова различни професии, толкова различни животи, имат едно и също мнение за хазарта и залагането в частност – Не е кой знае какво. Не ги е страх от него, не го отричат, но са наясно, че да разчитат на подобни приходи е състояние на неустойчиво равновесие.

- А как започнахте да се събирате тук, как открихте, че това ви свързва?

- Другите се познават отдавна. Аз влязох веднъж, точно в този пункт, имах рожден ден на предния ден и бях решил да пусна един мач, ей така, да видя какво ще стане. Обаче ми беше за пръв път и не можех да се оправя с метода на попълване, изобщо, беше ми много сложно. Тогава Павел ме попита дали имам нужда от помощ. Не го очаквах, бях приятно изненадан и седнах при тях, за да ми обяснят това-онова. Тръгнах си след четири часа, развеселен от новото преживяване и с уговорка да се срещнем пак тук утре – спомня си с меланхолична усмивка Росен.

- Да, така беше – потвърждава Павел. А ние наистина се познаваме от по-отдавна. С Тони тренирахме заедно футбол в гимназията. Винаги ни е било голяма страст. Обаче като влязохме в университета, не ни оставаше време и спряхме да тренираме. Затова по естествен път стигнахме до тук. Това ни доближава най-много до времето, когато бяхме почти професионални футболисти. Ето, при нас това е важното. Да обвържем ежедневните събирания с нещото, което ни доставя най-голямо удоволствие. Аз лично не мога да си представя да отида в казино и да играя карти. Това нищо не ми напомня, не ме кара да се усмихвам, да не говорим, че не мога да си подърдоря с другите. Това е хазарт. Нашето е забавление със смисъл.

Светльо довършва историята:

- А аз се познавам с Тони точно от университета. Той тъкмо беше спрял да тренира и непрекъснато се жалваше, че губи връзка със спорта. После като почна да идва в Еврофутбол, непрекъснато обясняваше колко било готино. Все ме канеше да отида някой път с него и Павел, а аз все се страхувах, че е много нечиста тази история. Един ден вече ми беше омръзнало да отказвам, и се присъединих. След по-малко от час разбрах, че изобщо не е нечиста, ами си е супер интересно, а на всичкото отгоре се оказа, че Павел, когото не бях виждал дотогава, се познавал с братовчед ми, който е човек, пълен с истории, и така имахме общи теми за разговор поне за пет срещи напред. В университета човек е малко уплашен, ако няма приятели, а за мен беше важно да не загубя контакт с Антон и Павел. За тях Еврофутбола има по-голямо значение, отколкото за мен, защото им носи спомени, но на мен също ми е много приятно да си вися тук.

Оказва се, че наистина ги свързват много неща. Единодушни са и за другите видове хазарт – карти, тото, онлайн сделки и т.н. – не е за тях. Там няма приятелство, няма “на по бира и да побъбрим”. Там се правят и се губят пари. Грозна история, дето вика Павел.

Накрая шеговито ме предупреждават да не залагам, щото жените не ги бива с тия сметки. Напълно вярно, имайки предвид, че те изчисляват коефициенти, гледат статистики, правят си проучвания. Повече пари били изкарали от басове покрай историята на футбола, отколкото от залагане.

Това ме подсеща да ги питам какво смятат съпругите им за тази им страст.

- Моята се забавлява като й кажа, че съм спечелил две лева. Гордее се с мене, един вид – отговаря Дамян.

- Много е важно всичко това да е с мярка. Имаше един набор тука преди време, жена му го остави, щото си пропиляваше заплатата. И аз да бях, и аз щях да го оставя – включва се Антон.

- Най-важното е да не се концентрираш върху парите. Ние затова сме добре, защото не бъркаме надълбоко в джобовете, и не сме се вманиачили да печелим много. Така всички вкъщи са спокойни. Еми, всеки трябва да разпуска някак – заключва Росен.

Те са зрели мъже с уредени животи. Те са щастливи и спокойни хора. Приятели са от четири години. Знаят точно колко струва една бира и един мач. Никога не са печелили повече от заплатите си, никога не са губили толкова, че да ги е яд. Ако искаха да печелят пари, щяха да играят покер. Те искат „забавление със смисъл” и да задоволят интересите си. Намерили са как да го правят и затова са доволни. Звучи напълно разумно.