|
През далечната есен на 1971, след каскада от трудно
преодолими изпити, бях просто един подплашен, но нахъсен
заек в Московската академия за приложни изкуства.
Преводът на учебното заведение е приблизителен, но
смисълът е точен. Оригиналното название е Висше
Московско Художествено-Промишлено училище, бивше
„Строгановско”, или просто Строгановка.
Основано е през 1825 година от граф Строганов по френски
юрнек, след препоръчителен престой в Париж заради
неспирните му заигравки (и не само) с близкото
обкръжение на императорското семейство. Целта била
користна и дългосрочна. Първо – да мине за новатор и
демократ като предлага европейски лайфстайл на местните
тийнейджъри. Второ, да зариби пазара като продава на
умерени цени труда на вече обучените на занаят
мебелисти, тапицери, каменоделци, тъкачи и гипсаджии на
имащите. Трето – да повиши националното самочувствие
като прогони капризните чуждестранни експерти. Дребна
подробност е, че графът и фамилия са имали на
разположение над 157 000 крепостни селяни от двата пола.
Но. Дошла болшевишката власт. Нови приоритети, нови
лица. На уж ултралявата въдица се хванали най-великите.
Сред преподавателите от 20-те години са били Татлин,
Родченко, Лисицки, Малевич, всъщност ядрото на втория
Баухаус. С историческата панорама свършвам тук.
Пусна се слух, че в Соколники се
открива световна специализирана изложба на помощни
материали, свързани с образованието, а това значи и за
дизайнери. По късно разбрах, че всеки слух трябва да
бъде проверяван, защото често е единственият носител на
реална информация в строго контролираните общества.
Метро, трамвай, собствен ход, и аз съм пред изложбения
център. Като всичко съветско, той е огромен. За
обикновения граждан е немислимо да проникне в изложбата
по време на откриването. Очакват ме заграждения и
милиционерски кордон, проверки се правят на всеки 50
метра. Пропуск нямам, но притежавам български
задграничен паспорт. Червен. Охраната дълго ме разпитва
и си подхвърля паспорта като горещ картоф. Може би
цветът на паспорта е задействал незнайни позитивни
точки.
Пус-на-ха ме! Вътре съм! Господи, какви линии, меки
кривки, маркери, рапидографи, четки, тушове, фолиа,
аерографи и компресори! Пещерата на Аладин.
Аз търся друго. Вълшебната дума е Letraset. Намирам
щанда и почти се разревавам от щастие. С много паразитни
движения и на неизвестен език се опитвам да докажа, че
съм най-ревностния фен на тяхната продукция. Излъсканите
британски служители дистанцирано ме фиксират. Не
изглеждам на луд. Не съм и съвсем зле облечен. И на
шпионин не приличам. Те си ги различават, защото самите
са шпиони, нищо че са с баджове на британското
министерство на образованието. Но сега са заети. В
приемната зад щанда текат преговори. Високопоставен
съветски чиновник разсеяно прехвърля страниците на чисто
новия каталог и недоволства, че не вижда в продукцията
на фирмата руски шрифтове. Експерт кротко обяснява чрез
преводача, че ако отсрещната страна има интерес, това
може да се промени. А зачем тогда приехали? С гримаса
гаврътва скоча и става. Пфу! Гадость! Тръгва без да се
сбогува.
Това е моят шанс. Фокусирам се и се опитвам да обясня,
че именно този каталог е фундаментът на академичното
образование. В каталога са публикувани над 600 шрифта,
някои от тях с легатурите и в размер, достатъчен, за да
бъдат употребени за работа. Връчват ми свещената книга с
презрение, примесено с неразбиране. Това ли било?
Обикновен продуктов каталог, такива днес даже не ги
поглеждат, направо ги хвърлят в коша. Запъхнат под
тениската, вече е на сигурно място. Нахълтвам в съседния
бар и поръчвам 10 бири. Чешки. Наливни. Големи.
Оттук нататък имам само фрагментарни спомени. Някак се
добрах до общежитието на академията. Още на стълбите бях
пресрещнат от възторжена тълпа като единствения оцелял
гладиатор. Освен мен поне още 20 човека са се опитали да
проникнат през загражденията. Само аз съм успял. Както
се полага, всички се напиха, моята беше лесна – аз вече
бях готов. От минимална дистанция 150 см и сред дивашки
крясъци Glaser! Broadway! Compacta! разлиствах
страниците на каталога и не разрешавах на никой да се
докосне до безцената придобивка. Заспал съм щаслив без
да го изпускам от ръце. Проблемът с 10-те бири обаче, не
търпи отлагане. Хуквам към тоалетната като разрушавам
половината стая, защото завистници ме вързали към
леглото с бинтове и тропосали дюшека към спалното бельо.
Може да е било смешно.
Този каталог оцеля до началото на 80-те. Той беше
многократно разкъсван, подлепван, подшиван и отново
разкъсван за поредното репродуциране. И заедно с
Библията на Васил Йончев ми помогна да прогледна, както
и на много хора, които си изкарваха хляба с графичен
дизайн.
|
