|
Грузия е със сигурност страна с много
чар, макар че чувствата, които в момента изпитвам към
доста неща тук, са смесени.
В чисто делови аспект страната не възприема европейската
прагматичност, ориентирана към постигането на резултати
– с което искам да кажа, че съществува специфична
нагласа, която не възприема този маниер на работа. На
властта не се гледа като на мисия в обществена полза, а
по-скоро като на начин за овластяване на личността и на
приближените й. Този уклон към кликата оставя малко
пространство за сериозна професионална работа. И ако
трябва да се полагат усилия, те по някакъв начин ще
трябва да включват и използват методи, които не са в
пряк конфликт с този особен манталитет. Наистина е
трудно, но като че ли няма друг начин. Това не е
новооткрита от мен ситуация, но на моменти се усеща
много силно.
По въпросите на образованието – новият (бивш началник на
затворите) министър на образованието е взел решение
лично да назначава директорите на училищата (което не е
окончателно) и не е много ясно за какво ще служат
училищните съвети и кой ще участва в тях. Министърът
иска да промени много закони и си е създал екип от млади
момичета, всички от предишното му министерство на
вътрешните работи (което е една изцяло стъклена сграда –
подобна на аквариум и олицетворение на заявката за
прозрачност). Така че в момента новият екип изменя
законите, след което обаче се дочу, че същият министър
може би ще си отиде през октомври, след което се оказа,
че това са само слухове. Макар и прогнозата за развитие
да е неясна, светлият лъч е, че се разработват стандарти
за оценка на професионалните умения и процедура за
провеждане на конкурси. Министърът изглежда склонен да
приеме идеята, но не се знае какво ще стане. Към момента
единственото сигурно нещо е, че предстои конференция по
тези нови проекти, на която създадените стандарти ще
бъдат връчени на министъра. Останалото е неяснота.
Междувременно се проведоха местни
избори и се говори, че новият кмет на Тбилиси не е лош.
По отношение на идеята за местно самоуправление, в
момента министерството на финансите си е поставило за
приоритет да преведе на местните власти суми за
инфраструктурно развитие (за 2009 г. сумата е била 20
000 милиона евро, за 2010 г. – 50 000 милиона, и се
очаква през 2011 г. да бъде над 80 000 милиона – пари от
държавния бюджет, както и пряко финансиране от
Евросъюза). Но като цяло никой не знае как се
разпределят средствата, как се харчат и какви са
резултатите.
В същото време се говори, че Тбилиси няма пари за
сметосъбиране. Но пък се строи мост, който струва 86
милиона евро и е предназначен да свърже града – през
реката – с новия президентски дворец. Мостът е умалено
подобие на един от мостовете в Мантахън, а самият дворец
е копие на Белия дом, където за учениците се организират
еднодневни екскурзии – като на посещение в музей –
едновременно трогателно и силно съветско.
Що се отнася до развлекателната страна, на чужденците се
организира нещо като почетна гвардия, която да се грижи
за доброто им прекарване – обеди, разходки, разговори.
Забавно е, защото винаги има по един, който издава
команди, а останалите изпълняват. Но като цяло повече се
говори, отколкото се върши. Има много умни хора, но
срокове почти не се спазват.
Посетих една нова грузинска църква,
построена на хълм в старата част на Тбилиси. Беше като
кътче от рая с очарователна розова градина. Голи
жълтеникави стени отвътре, в контраст със сияйни златни
и сребърни икони. Видях и друга стара църква в Мцхети,
кацнала на върха на хълм, в чието подножие две реки се
сливат, след което се разделят и лъкатушат под
залязващото слънце, докато изчезнат в меката прегръдка
на снежните планини.
Опитах грузинско вино в комбинация с многогласно пеене в
ресторант с име „Черепашка”. Музика, танц и живопис
живеят пълнокръвен живот в тази страна и носят силна
магия. В тях е грузинската душа, поривът на
вдъхновението, страстта, спонтанността, внушението за
насладата от деня, красотата на отлитащия миг, уловените
моменти на радост и тъга.
Надявам се тези малки фрагменти да са ви приближили към
Грузия. Написването им ми донесе щастието на спомена.
|
