FREEDOM I WON’T LET YOU DOWN –
заклева сякаш родителите ни в началото на тъй
дългоочакваната свобода Джордж Майкъл. Тя се явява сякаш
късно обаче – или е неосъзната, или изпусната – те не са
изживели реалната свобода на откривателското
пътешестване на своята младост – СССР, ЧССР и ГДР са до
голяма степен непредизвикателни, след като са
единствената възможна дестинация.
FREEDOM I WON’T LET YOU DOWN – с всепроникващ
позитивизъм призовава идолът на техните деца Роби
Уилямс. Защото те наистина имат свободата да отидат до
всяка една точка на света, да го поставят в краката си –
по-интелектуалната реализация на призива на бушуващата
прабългарска кръв „България на три морета”.
Днес разполагаме с наистина безбрежна свобода – на
мисълта, на достъп до информация, юридическа и физическа
(освен ако не тръгнем да я оползотворяваме, за да трошим
витрини в центъра на Бремен, нали), и т.н., и т.н. И сме
твърдо решени да я използваме, за да поставим в краката
си ако не целия свят, то поне високите сини планини,
реките и златните равнини.
С леко неудоволствие обаче, открих, че една част от
моите връстници се отказват от тая мечтана възможност,
защото стават вредно крайни патриоти на твърде ранен
етап от физическото и психическото си развитие и
напускат границите на България с купчина снимки от нея,
а не със заредени батерии на фотоапаратите и май ми
заявяват: „Всичко това, цялата тази ваша чужбина, цялата
тази ваша Европа, всичко това е само фантазия; и всички
ние в чужбина сме само фантазия… помнете ми думата, сами
ще видите!“.
Но аз, опиянен и самозабравил се от новопридобитата си
господарска позиция на редактор, дадох възможност за
изява тук предимно на първия вид (оставяйки и на вторите
все пак възможност за реплика).
И ако трябва да посочим още една разлика с поколението
на родителите ни, освен дразнещо тафтологизираната вече
свобода, то пак се връщаме към началото – това е
възможността за миграция, а не за емиграция, която
обединява и двата типа млади българи. Защото те могат да
си го позволят, за разлика от Онези-преди-тях. А как
решават да оползотворят тоя тип свобода (отново тя, как
ловко се прокрадва във всяка теза), ще разберем надолу.
Така че последвай ме, читателю!
Виктор Минчев
|