stalker.bg

БЮЛЕТИН ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ     21.10.2011
LONDON CALLING 2

Валентино Георгиев
   броят
   архив
   автори
   връзки
   за нас
   контакт
 
ОТ ЧУЖБИНА – GENERATION NEXT
Виктор Минчев

BE THE CHANGE YOU WANT TO SEE IN THE WORLD...
Неси Николаева

LONDON CALLING 1
Александър Вълков

LONDON CALLING 2
Валентино Георгиев

БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА
(ПО-СКОРО АЗ В ЧУЖБИНА)

Борис Павловски

ТЕЛЕФОННА ЛЮБОВ
Ана Христова

ИНТЕРВЮ С НИКОЛАЙ ТЕРЗИЕВ

В ТЪРСЕНЕ НА ИЗБОР
Анастасия Карнаух

ЗА ГЕРМАНИЯ
Ивайло Димов

ДОТАМ И ОБРАТНО
Даниел Павлов

CLANDESTINO
Георги Георгиев

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ НА ЗАПАД
Виктор Минчев

 

 

 

 

Английската столица и нейните обитатели лъстиво привикват двама български студенти – Александър Вълков (Англия, 21) и Валентино Георгиев (Англия, 21), но ще откликнат ли те на повика им или ще се придържат към „своите”? Вижте спора им за/против друженето с българи в чужбина.

ПРОТИВ

Причини за разрухата
В резултат на дълги години управление на България по методи на основополагащите фигури на науката социология – Карл Маркс и Фридрих Енгелс – и под влияние на „мощния“ Съветски съюз, българите са се привързали към начин на мислене, напълно противоположен на този на развитието и прагматизма. Българите носят в себе си желание за успех и надмощие над другите, но това да бъде постигнато не с академични успехи и креативност, а с уреждане от познати по партийна, роднинска или приятелска връзка. Българите отхвърлят истинската ценностна система, стояща в основата на конфуцианството, и вместо това обръщат внимание на клюката, пошлостта и използването на прийоми за злословене по чужд адрес. За жалост, тази емоционална стагнация се е прехвърлила и в сравнително по-зрелите юноши на България, които ценят по-високо образованието в чужбина и го предпочитат пред българското.

"Повит в одеало от посредственост, души се геният на нашето време."

Днес Московският, Букурещкият и Белградският университет вече не са дестинация за получаване на добро образование според младите. Българските момчета и момичета сега предпочитат Великобритания, Австрия, Германия, Холандия, САЩ и дори Япония и Китай като място, от което да се сдобият с диплома за висше образование. Очевидно въвеждането на капиталистическата система и тази на пазарната икономика в България от умни политици, както и членството ни в Европейския съюз са отворили широко вратите към нови възможности за българските граждани, предоставяйки неограничена свобода за движение и реализация. Промяната на средата обаче не е достатъчна, ако няма нравствена и душевна промяна.

Проблеми на днешните младежи
В резултат на двегодишно пребиваване в столицата на Обединеното кралство – Лондон, мога да твърдя, че имам конкретни наблюдения върху българското студентско общество там и ще се опитам да дефинирам проблемите му. За българските студенти във Великобритания е много трудно да се отърсят от наслагвания дълги години от техните родители модел за праволинейност. Мнозинството от българите в Лондон са запазили своята завист, горделивост, желание за придобиване на материална полза от ближния, ако може без първият да си помръдне дори пръста, недисциплинираност и стимул за подмяна на трудния път към успеха с един друг – на лесните и изгодни действия.

Забелязал съм, че доста български студенти във Великобритания създават български общества в градовете, в които учат и живеят, за да празнуват заедно всички български празници и общо-взето да симулират задружност и неразделност. За жалост, тези временни общества съществуват до едно време – общо-взето, докато единият има интерес от другия и обратно. След като отношенията изстинат, се появяват и караниците, и раздялата, а българите са много добри в шумните раздели. Тези български общества са коренно различни от едно истинско единно общество като това, описано от Иван Вазов в “ ... “ (айде, да ви видим колко сте добри по литература – бел.ред.). Разликата е в това, че при сегашните квази-общества отсъстват моралът, истинската привързаност в резултат на общ и достоен произход, и човещината. Именно това са качествата, които са част от ценностната система на малко от българите, независимо в коя част на света са се преселили.

Но открито мога да споделя, че освен мнозинството на „надутите” български студенти в чужбина има и такива, от които може да се взима пример. Има и хора, чиито родители отдавна са отхвърлили ценностния модел, втълпяван по времето на комунизма, и които през целия си живот са се придържали към западни идеали и подходи. Децата на такива хора са не само трудолюбиви, но те са и самоинициативни, и от малки разсъждават върху начини, по които ще изградят своята кариера и пътищата, по които ще се движат. Аз съм щастлив, че съм имал възможността като малък да се докосна до култури като тези на Германия, Полша, Естония, Финландия, Дания, Швеция и др., за да мога сега да бъда креативен по свой собствен начин и да знам със сигурност, че нищо на този свят не се постига без труд и аналитично мислене.

Западен модел
Има смисъл да се въведат модели от гореизброените държави в България не защото на мен така ми харесва, а защото работят. Както за постигане на икономическо чудо, а именно висок икономически растеж и увеличаване на доходите, така и за нравствено прочистване от предразсъдъците и завистта. За тази цел са нужни дълбоки промени в мисленето на българина. Това е единственият начин да станем по-добри и да достигнем по-добър имидж сред другите държави в ЕС, а и сред останалите по света .

Заключение
Въпреки гореизложената теза, изградена върху негативни впечатления от българските студенти във Великобритания, искам да заявя (от високата трибуна, която му е предоставена – бел.ред.), че аз завинаги ще си остана българин и България ще е моята родна страна. Това, което ме крепи е, че бъдещето е в ръцете на младите. Именно те трябва да търсят модели за подражание от всепризнати в чужбина философи, политици, икономисти и социолози и да разберат, че успехът ще дойде само чрез развиване на прагматичното мислене, дълбоките размишления и разграничаване от комунистическите идеи и прийоми. Младите трябва и да разберат, че лесните пътища водят само до разруха и че краткосрочните решения не разрешават дългосрочни проблеми.

Илюстрации: Георги Георгиев

 

 
 

© Copyright - Stalker Project - Studio IDA