|
Английската столица и нейните
обитатели лъстиво привикват двама български студенти –
Александър Вълков (Англия, 21) и Валентино Георгиев
(Англия, 21), но ще откликнат ли те на повика им или ще
се придържат към „своите”? Вижте спора им за/против
друженето с българи в чужбина.
ПРОТИВ
Причини за разрухата
В резултат на дълги години управление на България по
методи на основополагащите фигури на науката социология
– Карл Маркс и Фридрих Енгелс – и под влияние на
„мощния“ Съветски съюз, българите са се привързали към
начин на мислене, напълно противоположен на този на
развитието и прагматизма. Българите носят в себе си
желание за успех и надмощие над другите, но това да бъде
постигнато не с академични успехи и креативност, а с
уреждане от познати по партийна, роднинска или
приятелска връзка. Българите отхвърлят истинската
ценностна система, стояща в основата на конфуцианството,
и вместо това обръщат внимание на клюката, пошлостта и
използването на прийоми за злословене по чужд адрес. За
жалост, тази емоционална стагнация се е прехвърлила и в
сравнително по-зрелите юноши на България, които ценят
по-високо образованието в чужбина и го предпочитат пред
българското.
"Повит в одеало от посредственост,
души се геният на нашето време."
Днес Московският, Букурещкият и
Белградският университет вече не са дестинация за
получаване на добро образование според младите.
Българските момчета и момичета сега предпочитат
Великобритания, Австрия, Германия, Холандия, САЩ и дори
Япония и Китай като място, от което да се сдобият с
диплома за висше образование. Очевидно въвеждането на
капиталистическата система и тази на пазарната икономика
в България от умни политици, както и членството ни в
Европейския съюз са отворили широко вратите към нови
възможности за българските граждани, предоставяйки
неограничена свобода за движение и реализация. Промяната
на средата обаче не е достатъчна, ако няма нравствена и
душевна промяна.
Проблеми на днешните младежи
В резултат на двегодишно пребиваване в столицата на
Обединеното кралство – Лондон, мога да твърдя, че имам
конкретни наблюдения върху българското студентско
общество там и ще се опитам да дефинирам проблемите му.
За българските студенти във Великобритания е много
трудно да се отърсят от наслагвания дълги години от
техните родители модел за праволинейност. Мнозинството
от българите в Лондон са запазили своята завист,
горделивост, желание за придобиване на материална полза
от ближния, ако може без първият да си помръдне дори
пръста, недисциплинираност и стимул за подмяна на
трудния път към успеха с един друг – на лесните и
изгодни действия.
Забелязал съм, че доста български студенти във
Великобритания създават български общества в градовете,
в които учат и живеят, за да празнуват заедно всички
български празници и общо-взето да симулират задружност
и неразделност. За жалост, тези временни общества
съществуват до едно време – общо-взето, докато единият
има интерес от другия и обратно. След като отношенията
изстинат, се появяват и караниците, и раздялата, а
българите са много добри в шумните раздели. Тези
български общества са коренно различни от едно истинско
единно общество като това, описано от Иван Вазов в “ ...
“ (айде, да ви видим колко сте добри по литература –
бел.ред.). Разликата е в това, че при сегашните
квази-общества отсъстват моралът, истинската
привързаност в резултат на общ и достоен произход, и
човещината. Именно това са качествата, които са част от
ценностната система на малко от българите, независимо в
коя част на света са се преселили.
Но открито мога да споделя, че освен мнозинството на
„надутите” български студенти в чужбина има и такива, от
които може да се взима пример. Има и хора, чиито
родители отдавна са отхвърлили ценностния модел,
втълпяван по времето на комунизма, и които през целия си
живот са се придържали към западни идеали и подходи.
Децата на такива хора са не само трудолюбиви, но те са и
самоинициативни, и от малки разсъждават върху начини, по
които ще изградят своята кариера и пътищата, по които ще
се движат. Аз съм щастлив, че съм имал възможността като
малък да се докосна до култури като тези на Германия,
Полша, Естония, Финландия, Дания, Швеция и др., за да
мога сега да бъда креативен по свой собствен начин и да
знам със сигурност, че нищо на този свят не се постига
без труд и аналитично мислене.
Западен модел
Има смисъл да се въведат модели от гореизброените
държави в България не защото на мен така ми харесва, а
защото работят. Както за постигане на икономическо чудо,
а именно висок икономически растеж и увеличаване на
доходите, така и за нравствено прочистване от
предразсъдъците и завистта. За тази цел са нужни дълбоки
промени в мисленето на българина. Това е единственият
начин да станем по-добри и да достигнем по-добър имидж
сред другите държави в ЕС, а и сред останалите по света
.
Заключение
Въпреки гореизложената теза, изградена върху негативни
впечатления от българските студенти във Великобритания,
искам да заявя (от високата трибуна, която му е
предоставена – бел.ред.), че аз завинаги ще си остана
българин и България ще е моята родна страна. Това, което
ме крепи е, че бъдещето е в ръцете на младите. Именно те
трябва да търсят модели за подражание от всепризнати в
чужбина философи, политици, икономисти и социолози и да
разберат, че успехът ще дойде само чрез развиване на
прагматичното мислене, дълбоките размишления и
разграничаване от комунистическите идеи и прийоми.
Младите трябва и да разберат, че лесните пътища водят
само до разруха и че краткосрочните решения не
разрешават дългосрочни проблеми.
Илюстрации: Георги Георгиев
|
