|
За българската храна и българския
майсторлък:
а/ няма сезони
б/няма закони
в/ няма нищо по-хубаво от това да олюти представите на
английския съсед за далечната страна накрай Европа с
шкембе чорба, мешана скара, миш-маш и самоделен
ресторант.
За Пламен Каменов от Пазарджик това си е един
най-обикновен работен ден в Нюкасъл, където вече две
години превръща работата си на дюнерджия в доходоносен
бизнес.
Неговият поп-ъп ресторант Clandestino е събрал като пред
катун малка извадка от петъчното множество, заляло
централните улици в града. Самоделната дървена
конструкция издишва с пълна пара извадки от менюто за
вечерята, а вътре за погледите на събралата се компания
не остава нищо скрито, защото Пацо готви точно под носа
им на импровизирана маса и в огнена пещ.
Тази авантюра е алтернативата на вече отдавна създалият
се вид ресторанти, в които готвачи временно създават
дюкян, в който експериментират с нови ястия, изпускат
творческа пара, популяризират името си или с други думи
– поемат риска без силната инвестиция, необходима за
традиционния ресторант. После, след ден, два или пък
месец, всичко изчезва.
Нюкасъл не е гастроцентрично място. Тук необходимостта
на студента е основен икономически фактор – евтино,
бързо, по възможност това, което видиш (sea/see food). В
този случай намирането на пазарна ниша се оказва почти
толкова неудобно, колкото отварянето на консерва с нож.
Въпросът е дали качеството на храната в поп-ъп
ресторанта трябва да се придържа към това в традиционния
ресторант. Очевидно Пацо вече е намерил отговора, който
е твърдо отрицателен
Придържайки се към минималистичната природа на явлението
поп-ъп и механизма на реклама в интернет, Пацо се
съгласи да издаде повече от рецептата за успех в
по-малко от 2000 символа:
Как започна всичко?
П: В интернет. Докато бях в Лондон и търсех работа като
помощник-барман, случайно попаднах на обява за работа в
поп-ъп ресторант. Наеха ме и видях отблизо какво се
случва на такива места. Тогава си спомних за времето,
когато по време на събора в Пазарджик по кебапчийниците
се струпваха огромни тумби от прегладнели посетители, а
кебапчетата обикновено свършваха преди да е приключил
панаирът. По подобен модел направих и моя кебапчийница.
От скрап материали сглобих самия ресторант, който мога
да разглобя и събера в багажника на пикап, а с малко
събрани пари направих първата вечеря, на която
присъстваха приятели и познати.
А бързо ли се популяризира?
П: Не особено. Обаче всичко се промени, когато хората
научиха за бобената яхния с наденички. После се появиха
и другите рецепти – паста с боб, боб по овчарски, бобена
„Снежанка”, мусака с наденички, баница с наденички и
наденички с грахова паста. Все пак отсъствието на тези
продукти е като маса без хляб.
Кое прави този тип ресторанти осъществим?
П: Основно това, че мога да приключа всичко в момента, в
който реша, а от друга страна – липсва обвързаността с
определено място. Този петък съм под моста, в четвъртък
съм на друго място. А и всичко си правя сам.
А как рекламираш ?
П: В социалните мрежи.
В дългосрочен план това добра инвестиция ли е за
бизнеса?
П: Напълно. Може да прозвучи нескромно, но докато бобът
с наденица, който приготвям, е по-популярен сред
клиентите ми, отколкото този по кръчмите тук,
ресторантът може да се задържи и още.
Ок, ясно че бобът ти е съвършен, но как успя да
наложиш такова разпознаване на ресторанта си за толкова
кратък период от време?
П: Както казват местните – smash and grab и много пиар.
Всичко говори само за себе си.
А има ли и други като теб из града?
П: Възможно е, но не мога да издавам, такава е
философията ни.
Според теб поп-ъп революцията ще успее ли да се
задържи или ще отшуми бързо?
П: Със сигурност има много за развиване, а и все пак
тепърва навлиза в Европа.
Какъв съвет ще дадеш на някой, който
обмисля/възнамерява да отвори собствен поп-ъп?
П: Ако има добра идея – да я преследва. Трудно е да
започнеш, останалото е просто жужене.
Една рецепта?
П: В духа на последвалите събития, една рецептичка за
Анти-бунт сплескани наденички. Няма нищо друго като това
да видиш как пред очите ти пламват градове и диви
размирици, които да събудят бунтовния дух вътре в теб,
заспалия расист или какъвто човек си. Аз съм повече
конформист, а и мен това, което се случва, не ме касае
особено, както и повечето съграждани. Тук националната
гордост ескалира едва след петата пинта и се храни с
преработени, неопределени месни продукти и сол.
Сплесканата наденичка се смята за национален символ, а с
нея можеш и да биеш размирните младежи.
Рецептата е за наденички с кашав грах.
Честно казано, някой би приготвил подобни наденички само
в случай, че храната в хладилника му не се готви в
микровълнова фурна. Въпреки това, приготвянето им е
опасно лесно. Забърква се и предястие от разкашкан грах
за потапяне и по този начин спасяваме британското
общество с всяка хапка.
Необходими продукти:
пакет притеснително евтини наденички
буца брашно
1 лъжичка бакпулвер
2 яйца
мляко
бира
много сол
консерва грах
сол
сол
буца масло
4 или 5 с.л. заквасена сметана
олио за пържене
сол на вкус
1. Овалват се отровните наденици в брашно и се потапят в
сгорещена мазнина. Те най-вероятно са произведени от
остатъци от свински перинеум, затова за по-сигурно –
двойно запържване.
2. Разбиват се яйцата заедно с млякото, бакпулвера и
сол, долива се бира и се сгъстява с брашно. Потапят се
вече веднъж запържените наденици в помията и се пържат
отново.
3. Пържете! Оставете ги да се пържат докато не станат
златисти, а после ги извадете и оставете да се охлаждат.
4. Междувременно граховата слуз. Аз използвам
консервиран грах за 15 пенса. Ако намерите по-евтини
зеленчуци с по-малко хранителни стойности, черпя с
разликата. Омесват се граха с маслото и сметаната + сол,
а след това се омачква, като пастет.
Това е. Великобритания в чиния. За по-истинско
преживяване пакетираме и консумираме в Испания.
Бон апети
Илюстрации: Интернет
|
