stalker.bg

БЮЛЕТИН ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ     21.10.2011
CLANDESTINO

Георги Георгиев
   броят
   архив
   автори
   връзки
   за нас
   контакт
 
ОТ ЧУЖБИНА – GENERATION NEXT
Виктор Минчев

BE THE CHANGE YOU WANT TO SEE IN THE WORLD...
Неси Николаева

LONDON CALLING 1
Александър Вълков

LONDON CALLING 2
Валентино Георгиев

БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА
(ПО-СКОРО АЗ В ЧУЖБИНА)

Борис Павловски

ТЕЛЕФОННА ЛЮБОВ
Ана Христова

ИНТЕРВЮ С НИКОЛАЙ ТЕРЗИЕВ

В ТЪРСЕНЕ НА ИЗБОР
Анастасия Карнаух

ЗА ГЕРМАНИЯ
Ивайло Димов

ДОТАМ И ОБРАТНО
Даниел Павлов

CLANDESTINO
Георги Георгиев

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ НА ЗАПАД
Виктор Минчев

 

 

 

 

За българската храна и българския майсторлък:
а/ няма сезони
б/няма закони
в/ няма нищо по-хубаво от това да олюти представите на английския съсед за далечната страна накрай Европа с шкембе чорба, мешана скара, миш-маш и самоделен ресторант.

За Пламен Каменов от Пазарджик това си е един най-обикновен работен ден в Нюкасъл, където вече две години превръща работата си на дюнерджия в доходоносен бизнес.

Неговият поп-ъп ресторант Clandestino е събрал като пред катун малка извадка от петъчното множество, заляло централните улици в града. Самоделната дървена конструкция издишва с пълна пара извадки от менюто за вечерята, а вътре за погледите на събралата се компания не остава нищо скрито, защото Пацо готви точно под носа им на импровизирана маса и в огнена пещ.

Тази авантюра е алтернативата на вече отдавна създалият се вид ресторанти, в които готвачи временно създават дюкян, в който експериментират с нови ястия, изпускат творческа пара, популяризират името си или с други думи – поемат риска без силната инвестиция, необходима за традиционния ресторант. После, след ден, два или пък месец, всичко изчезва.

Нюкасъл не е гастроцентрично място. Тук необходимостта на студента е основен икономически фактор – евтино, бързо, по възможност това, което видиш (sea/see food). В този случай намирането на пазарна ниша се оказва почти толкова неудобно, колкото отварянето на консерва с нож. Въпросът е дали качеството на храната в поп-ъп ресторанта трябва да се придържа към това в традиционния ресторант. Очевидно Пацо вече е намерил отговора, който е твърдо отрицателен

Придържайки се към минималистичната природа на явлението поп-ъп и механизма на реклама в интернет, Пацо се съгласи да издаде повече от рецептата за успех в по-малко от 2000 символа:

Как започна всичко?
П: В интернет. Докато бях в Лондон и търсех работа като помощник-барман, случайно попаднах на обява за работа в поп-ъп ресторант. Наеха ме и видях отблизо какво се случва на такива места. Тогава си спомних за времето, когато по време на събора в Пазарджик по кебапчийниците се струпваха огромни тумби от прегладнели посетители, а кебапчетата обикновено свършваха преди да е приключил панаирът. По подобен модел направих и моя кебапчийница. От скрап материали сглобих самия ресторант, който мога да разглобя и събера в багажника на пикап, а с малко събрани пари направих първата вечеря, на която присъстваха приятели и познати.

А бързо ли се популяризира?
П: Не особено. Обаче всичко се промени, когато хората научиха за бобената яхния с наденички. После се появиха и другите рецепти – паста с боб, боб по овчарски, бобена „Снежанка”, мусака с наденички, баница с наденички и наденички с грахова паста. Все пак отсъствието на тези продукти е като маса без хляб.

Кое прави този тип ресторанти осъществим?
П: Основно това, че мога да приключа всичко в момента, в който реша, а от друга страна – липсва обвързаността с определено място. Този петък съм под моста, в четвъртък съм на друго място. А и всичко си правя сам.

А как рекламираш ?
П: В социалните мрежи.

В дългосрочен план това добра инвестиция ли е за бизнеса?
П: Напълно. Може да прозвучи нескромно, но докато бобът с наденица, който приготвям, е по-популярен сред клиентите ми, отколкото този по кръчмите тук, ресторантът може да се задържи и още.

Ок, ясно че бобът ти е съвършен, но как успя да наложиш такова разпознаване на ресторанта си за толкова кратък период от време?
П: Както казват местните – smash and grab и много пиар. Всичко говори само за себе си.

А има ли и други като теб из града?
П: Възможно е, но не мога да издавам, такава е философията ни.

Според теб поп-ъп революцията ще успее ли да се задържи или ще отшуми бързо?
П: Със сигурност има много за развиване, а и все пак тепърва навлиза в Европа.

Какъв съвет ще дадеш на някой, който обмисля/възнамерява да отвори собствен поп-ъп?
П: Ако има добра идея – да я преследва. Трудно е да започнеш, останалото е просто жужене.

Една рецепта?
П: В духа на последвалите събития, една рецептичка за Анти-бунт сплескани наденички. Няма нищо друго като това да видиш как пред очите ти пламват градове и диви размирици, които да събудят бунтовния дух вътре в теб, заспалия расист или какъвто човек си. Аз съм повече конформист, а и мен това, което се случва, не ме касае особено, както и повечето съграждани. Тук националната гордост ескалира едва след петата пинта и се храни с преработени, неопределени месни продукти и сол. Сплесканата наденичка се смята за национален символ, а с нея можеш и да биеш размирните младежи.

Рецептата е за наденички с кашав грах.

Честно казано, някой би приготвил подобни наденички само в случай, че храната в хладилника му не се готви в микровълнова фурна. Въпреки това, приготвянето им е опасно лесно. Забърква се и предястие от разкашкан грах за потапяне и по този начин спасяваме британското общество с всяка хапка.

Необходими продукти:
пакет притеснително евтини наденички
буца брашно
1 лъжичка бакпулвер
2 яйца
мляко
бира
много сол
консерва грах
сол
сол
буца масло
4 или 5 с.л. заквасена сметана
олио за пържене
сол на вкус


1. Овалват се отровните наденици в брашно и се потапят в сгорещена мазнина. Те най-вероятно са произведени от остатъци от свински перинеум, затова за по-сигурно – двойно запържване.
2. Разбиват се яйцата заедно с млякото, бакпулвера и сол, долива се бира и се сгъстява с брашно. Потапят се вече веднъж запържените наденици в помията и се пържат отново.
3. Пържете! Оставете ги да се пържат докато не станат златисти, а после ги извадете и оставете да се охлаждат.
4. Междувременно граховата слуз. Аз използвам консервиран грах за 15 пенса. Ако намерите по-евтини зеленчуци с по-малко хранителни стойности, черпя с разликата. Омесват се граха с маслото и сметаната + сол, а след това се омачква, като пастет.

Това е. Великобритания в чиния. За по-истинско преживяване пакетираме и консумираме в Испания.

Бон апети

Илюстрации: Интернет

 

 
 

© Copyright - Stalker Project - Studio IDA